Удуши ни дъжда и градушката смете
всичко живо - сви го на топка.
И видях как летеше и падна в полето

Песента се изкачваше някога в нашите устни -
като козичка напираше вън да излезе ...
и висеше в ръката свободно отпуснат

С диви круши и резънче хляб във торбата
тя пристигна - хвърли в ръцете ми шала
и прошепна: Аз съм Мария.... Аз съм жената

Зелена е нощем сянката на нашето дърво,
когато хвърлим телата си едно срещу друго.
И както крадецът изчезва в устата на някой затвор,

Докато чакам тялото да се насити
над блюдото с месо и чашата надвесен,
размахал над света невидими копита,

Аз не познавам друг човек направен
така набързо - с толкова конци окърпен.
Дете на ангели, откърмено от дявол,

Пак ще живея - една ръка ако имам,
и ще се радвам, че тъкмо тя е останала.
Пак ще се топля с листото през зимата

Решението на Борис Христов да не приеме държавен орден показа нагледно какво е ценностна система
"Искам на всички заспали да кажа,
че има време да се наспиме...",