Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2011 21:44 - БАЩА НА БЪЛГАРСКАТА НАУКА И ДЪРЖАВНОСТ
Автор: hikari Категория: История   
Прочетен: 935 Коментари: 0 Гласове:
1



105 години от смъртта на професор Марин Дринов (1838-1906)

 

image

            Марин Стоянов Дринов е сред най-значимите строители на нова България, човек с широки научни интереси и постижения в областта на историята, филологията, етнографията, фолклора. Роден е на 20 октомври 1838 г. в Панагюрище в будно занаятчийско семейство. Братята му Найден и Пейо са съратници на Васил Левски, членове на революционния комитет от 1870 г. и активни участници  в Априлското въстание.

Марин Дринов завършва взаимно и класно училище в Панагюрище, след което три години е подучител във взаимното училище. През есента на 1858 г. с помощта на Найден Геров отива в Киев и учи в Духовната семинария, която завършва през 1861 г. От 1861 г. до 1865 г. следва в Историко-филологическия факултет на Московския университет, където получава солидно за времето си образование по история, славистика, езикознание и етнография. 

Става частен учител в княжеската фамилия Голицини, които за изключителни способности му издействат титлата "граф". Службата при Голицини му дава възможност в продължение на няколко години да живее в Париж, Женева, Рим, Неапол, Виена, Прага, Будапеща и да работи в техните библиотеки, архиви и музеи, включително и в библиотеката на Ватикана. Интересува го всичко писано за славяните и българите.

Марин Дринов е един от основателите на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките) през 1869 г. в Браила, негов пръв председател и приема съдбата му като своя. В писмо до Нешо Бончев споделя радостта си от основаването на дружеството и вярва в бъдещето му: "Блуждаем в мъглата. Дръж се. Аз вече видях спасителен лъч. Вървете след мене!". На 10 ноември 1898 г. Главното събрание на бъдещата Академия на науките избира проф. М. Дринов за свой почетен член, а на 23 април 1899 г. получава Орден за граждански заслуги І степен за обществен и научен принос.

През 1872 г. Марин Дринов защитава дисертация в Московския университет и е назначен за доцент по славянознание в Харковския университет, а от 1876 г. е редовен професор.

По време на Руско-турската освободителна война (18771878) и след нея Дринов участва във Временното руско управление на България като съветник в Гражданската канцелария (оглавявана от княз Черкаски), вицегубернатор на София и управляващ Отдела за народно просвещение и духовни дела. В качеството си на пълномощник на руския императорски комисар княз Дондуков-Корсаков участва в изработването на проекта за Търновската конституция. Негов е  и проекта за устава на Държавния съвет през 1881-1883 г. По предложение и изрично настояване на Дринов София е избрана за столица на Княжество България през 1879 г.

Марин Дринов е предложил и създаването на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" – една от най-авторитетните културни институции в страната, на която преди смъртта си той завещава личната си сбирка от 3 000 тома.

След 1881 г. живее в Харков и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-кореспондент на Императорската Санкт-Петербургска академия на науките. Член е на академиите на науките в Прага, Краков и Загреб, както и на много други научни и културни дружества.

Професор Марин Дринов е истински продължител на делото на отец Паисий Хилендарски, като се стреми чрез науката да съдейства за по-нататъшното възраждане на нашия народ и да улесни неговото духовно и политическо освобождение.

Марин Дринов поставя учебното дело на нова демократична основа, която се изразява във въвеждането на тристепенна система на обучение в народните училища с безплатно обучение и стипендии за бедните,  създаване на Привременен устав на народните училища и инспекторат за организация и контрол на учебната дейност.

Той поставя основите на българската историческа наука като прави исторически преглед на българската църква още от самото й създаване.

Марин Дринов умира в Харков на 28 февруари 1906 г. след продължително боледуване от туберкулоза, като над него бди вярната му съпруга Маргарита Ивановна. "Умирайки – спомня си  неговият колега проф. М. Г. Халански – в полубълнуване Марин Степанович [Дринов] произнасяше незабравимото име на родината си, чертаеше със слаба ръка посоката на пътя за родната страна и с отлетяващия си дух се стремеше все натам".

Благодарните потомци му издигат в  родното Панагюрище паметник, а бащината му къща е превърната в музей.

 

 

  

 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hikari
Категория: Изкуство
Прочетен: 4658970
Постинги: 6284
Коментари: 5529
Гласове: 11796