105 години от смъртта на професор Марин Дринов (1838-1906)
Марин Стоянов Дринов е сред най-значимите строители на нова България, човек с широки научни интереси и постижения в областта на историята, филологията, етнографията, фолклора. Роден е на 20 октомври 1838 г. в Панагюрище в будно занаятчийско семейство. Братята му Найден и Пейо са съратници на Васил Левски, членове на революционния комитет от 1870 г. и активни участници в Априлското въстание. Марин Дринов завършва взаимно и класно училище в Панагюрище, след което три години е подучител във взаимното училище. През есента на 1858 г. с помощта на Найден Геров отива в Киев и учи в Духовната семинария, която завършва през 1861 г. От 1861 г. до 1865 г. следва в Историко-филологическия факултет на Московския университет, където получава солидно за времето си образование по история, славистика, езикознание и етнография. Става частен учител в княжеската фамилия Голицини, които за изключителни способности му издействат титлата "граф". Службата при Голицини му дава възможност в продължение на няколко години да живее в Париж, Женева, Рим, Неапол, Виена, Прага, Будапеща и да работи в техните библиотеки, архиви и музеи, включително и в библиотеката на Ватикана. Интересува го всичко писано за славяните и българите. Марин Дринов е един от основателите на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките) през 1869 г. в Браила, негов пръв председател и приема съдбата му като своя. В писмо до Нешо Бончев споделя радостта си от основаването на дружеството и вярва в бъдещето му: "Блуждаем в мъглата. Дръж се. Аз вече видях спасителен лъч. Вървете след мене!". На 10 ноември 1898 г. Главното събрание на бъдещата Академия на науките избира проф. М. Дринов за свой почетен член, а на 23 април 1899 г. получава Орден за граждански заслуги І степен за обществен и научен принос. През 1872 г. Марин Дринов защитава дисертация в Московския университет и е назначен за доцент по славянознание в Харковския университет, а от 1876 г. е редовен професор. По време на Руско-турската освободителна война (1877–1878) и след нея Дринов участва във Временното руско управление на България като съветник в Гражданската канцелария (оглавявана от княз Черкаски), вицегубернатор на София и управляващ Отдела за народно просвещение и духовни дела. В качеството си на пълномощник на руския императорски комисар княз Дондуков-Корсаков участва в изработването на проекта за Търновската конституция. Негов е и проекта за устава на Държавния съвет през 1881-1883 г. По предложение и изрично настояване на Дринов София е избрана за столица на Княжество България през 1879 г. Марин Дринов е предложил и създаването на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" – една от най-авторитетните културни институции в страната, на която преди смъртта си той завещава личната си сбирка от 3 000 тома. След 1881 г. живее в Харков и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-кореспондент на Императорската Санкт-Петербургска академия на науките. Член е на академиите на науките в Прага, Краков и Загреб, както и на много други научни и културни дружества. Професор Марин Дринов е истински продължител на делото на отец Паисий Хилендарски, като се стреми чрез науката да съдейства за по-нататъшното възраждане на нашия народ и да улесни неговото духовно и политическо освобождение. Марин Дринов поставя учебното дело на нова демократична основа, която се изразява във въвеждането на тристепенна система на обучение в народните училища с безплатно обучение и стипендии за бедните, създаване на Привременен устав на народните училища и инспекторат за организация и контрол на учебната дейност. Той поставя основите на българската историческа наука като прави исторически преглед на българската църква още от самото й създаване. Марин Дринов умира в Харков на 28 февруари 1906 г. след продължително боледуване от туберкулоза, като над него бди вярната му съпруга Маргарита Ивановна. "Умирайки – спомня си неговият колега проф. М. Г. Халански – в полубълнуване Марин Степанович [Дринов] произнасяше незабравимото име на родината си, чертаеше със слаба ръка посоката на пътя за родната страна и с отлетяващия си дух се стремеше все натам". Благодарните потомци му издигат в родното Панагюрище паметник, а бащината му къща е превърната в музей.
|
Моята разходка из стратегията на МОМН за...
Моята разходка из стратегията на МОМН за...
2. яко
3. пътя на любовта
4. incendium amor!
5. la femme desiree
6. incendium veritas!
7. bgnetsociety
8. desire
9. ортодокс уики
10. кладенецът,душа
11. у4илище за родители
12. науката - не търси под вола теле!
13. светът на розите
14. за православни християни
15. айкидо
16. попътен вятър
17. светлината
18. светлините на дълбокото
19. океанско житие
20. православни светци
21. sourteardrop
22. политически строфи
23. свят на омиротворение
24. st valentine
25. България
26. още книги за бойни изкуства
27. не обичай деградето!
28. духовна библиотека
29. владимир висоцки
30. тайната на златното цвете