Покривам с пелена душата си
воали спускам -
скривам се.
Сълзите ми пречистват
ме от досега
с нечистото.
Дълбоко в мен е
мярата за нежност.
И както Бог пречиства
чрез потопа
а Гея - чрез пороя буреносен -
Аз мия своя свят
със тихата стихия на сълзите.

Лакирах ноктите на лявата ръка
с кръв от синята си вена -
защото, някога ми беше казал
че съм змия, отровна и стаена...
Лакирах ноктите на лявата ръка
а десните - оставих некрасиви
за да напиша върху тях
змията щом обикне -
я убиват.

Не търсете виновните.
Няма смисъл от повече жертви.
Трябва ли да се съдят онези,
които са давали от жажда?...
Само едно цвете няма да цъфне на пролет...
Само една птица ще умре преди да се роди....
Само една вълна ще се разбие преди да се събуди...
Виновни няма.
А сега – кой ще забрави убийството?

Там, където
няма
място
за надежда,
и за вяра
остава
мечтата.

Отвъд
времето и
пространството е
любовта.

Там е
капката
роса.