Небесното сърце е подобно на жилището, Светлината е стопанинът.

Красотата е моят майчин език.

Нищо не ме кара да общувам по -пряко и по - силно

от възприемането на нещо красиво,

на нещо удивително прекрасно.

Няма значение дали е гора, бълбукащ поток,

градина с цъфнали вишни, залез над океана,

влюбени гълъби, дете с протегнати ръчички,

сливане на звезди в далечна галактика —

красотата реално ми въздейства!!!

Мога да опиша на глас и най-дребните подробности,

най-тънките нюанси…

Красотата е моят роден език -

ничията земя - моето родно място.

Пелена, пелена, пелена.
Цяло войнство от прелестни ангели
сипе снежната синева
и аз плача от радост.

Утринното слънце свети вътре,
съзнанието ми е чисто и светло,
от моя прозорец аз литвам
към висините на небето,
къпещо се в божествена светлина.

Привличат ме силно -
недокосвани бели полета..
Искам -с вихъра да танцувам...
по звездни пътеки да бродя...
Копнея да тичам на воля -
Да прегърна с ръце висините
да се целуна със Слънцето
и да извикам Победа!