Тялото ми плува в лунното езеро
и е щастливо дете
сред гейзерите на мама Гея.

През ранна пролет
вървя аз по белите цветове
на игличините...
По високо изгрява слънцето,
стопява се сянката на нощта..

Острието на ножа
танцува
по ръба на водата.
Има ли съпротивление?
Или вик на съприкосновение?
Ножът е в движение!
Дихание.
Луна.
Капка.

Тъгата от загубата
и радостта от живота
не са ли те
изсъхнали листа
на ухаеща на обич роза?
Защо му е на славеят
да прободе сърцето си
до смърт
ако не е уханието
привечер?