Постинг
29.08.2009 17:58 -
Престъпление и наказание
Автор: hikari
Категория: Изкуство
Прочетен: 1128 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 29.08.2009 18:39
Прочетен: 1128 Коментари: 3 Гласове:
2
Последна промяна: 29.08.2009 18:39
Анализът на историята от гледна точка на ролята на Иродиада в събитията, свързани с Йоан Кръстител, когото чевстваме на този ден.
"Но после бил запленен от красотата на Иродиада, жената на брат му Филип, и се сближил с нея, защото тя благоволяла към похотта му. По искането на прелюбодейката той прогонил първата си законна жена и се оженил за братовата си жена, престъпвайки закона. Защото, дори ако брат му бе умрял, Ирод не можел да вземе неговата жена, тъй като от техния брак се родила дъщеря, а законът повелявал да се взема вдовицата на брата само тогава, когато починалият не е оставил деца. Известно е, че Ирод отнел жената на брат си Филип още докато бил жив, и така извършил голямо беззаконие като кръвосмесител."
Демонът - прелъстител - това е Иродиада. Обладана от предчувствие за власт, тя прелъстява девер си - прави съпруга си рогоносец и подстрекава Ирод да изостави законната си съпруга. Похотта се храни с похот. Естественият резултат на тази забранена страст е кръвосмешението.
"И ревнителят на Божия закон, изобличителят на греховете на човеците и проповедникът на покаянието свети Иоан Кръстител не мълчал, а пред всички го изобличавал като прелюбодеец и грабител и му казвал: "Не ти е позволено да водиш братовата си жена" /Марк 6:17-18/.
А Ирод не претърпял изобличението и заповядал да оковат свети Йоан и да го хвърлят в тъмница."
Особено се гневяла против светеца Иродиада и силно желаела смъртта му, но не могла да го умъртви, понеже самият Ирод пазел затворника от злото намерение на жена си.
Разядена от пороците и разврата Иродиада осъзнавала, че е обект на абсолютно презрение на всички достойни хора в царството. Раненото й самолюбие и тщеславие искали мъст, за да подхранят властническата й амбиция. Прелюбодейството, захранено с кръвосмешение и потъпкване на закона бързо се превърнало в отмъстителния демон на убийството. Иродиада дебнела за своя час и подготвяла пъклените си планове.
"На него дъщерята на Иродиада играла и с танца си много угодила на Ирод и сътрапезниците му. Подучена от жестоката си майка, тя поискала от него главата на свети Йоан Кръстител и получила исканото, защото Ирод се заклел, че ще й даде всичко, каквото поиска, дори и половината си царство. Окаяникът не пожелал да наруши клетвата си, не пожелал да огорчи мерзката майка на танцьорката, забравил за страха, поради който дотогава не се решавал да умъртви Йоан, забравил дори и за светия му живот и сякаш опил се с вино, се разпалил от намерението да пролее невинна кръв."
В падението си Иродиада увлича стремглаво и Ирод, по един безспорно подъл и хитър начин. Не се спира пред това да тласне собствената си дъщеря по пътя на разврата и похотта за да постигне мерзките си цели. Блудеянието във вид на танц се оказва инструмент в ръцете на злонамерената и оскотяла прелюбодейца и убийца.
Но танцьорката я взела в дръзките си ръце и я отнесла на майка си. А Иродиада се посмяла и пробила с игла езика, който изобличавал беззаконията й. Тя не позволила да погребе главата заедно с тялото, защото се страхувала че ако бъде съединена с него, Йоан ще възкръсне и ще започне отново да изобличава нея и Ирод.
Иродиада вече не е просто убийца. Тя стига до там в перверзията си, че се гаври с тялото и главата на светеца. На практика не допускайки почтено погребение на мъртвия, тя предизвиква Бога. Гаврата е явна демонстрация на демонската й същност - предизвикателство към Бога. Всъщност това е поругание на Светия дух.
"Учениците на светия Предтеча същата нощ взели тялото му от тъмницата и го погребали в Севатия.
А главата на Кръстителя Иродиада заровила в двореца, при себе си, на едно безчестно и потайно място."
Нарушението на божия ред не остава без възмездие!
"И наистина, скоро той се лишил от царството и живота си заедно с Иродиада и нейната дъщеря. Отмъщавайки за безчестието и позора на дъщеря си, аравийския цар Арета събрал войска и тръгнал против него. Ирод направил същото. В разгорялата се битка войските на Арета победили и нанесли голямо поражение на Ирод: почти всичките му войни били избити, а той едва се спасил.
След това римският кесар го лишил от властта и богатствата му и го пратил на заточение прелюбодейката и нейната дъщеря."
Възмездието Господне!
"Първоначално те били изпратен в галския град Лион, а после в испанския град Илерда , където Ирод завършил живота си в лишения и бедствия. Но преди да умре, той видял смъртта на дъщеря си. Веднъж през зимата тя пожелала да премине по някаква работа на другия бряг на река Сикорис. Когатовървяла ледът се пропукал, тя паднала във водата и потънала до шия. По Божието правосъдие ледът я затиснал така, че тялото й останало във водата, а главата - над леда. И както някога играла с нозете си по земята, така и сега безпомощно се мятала във водата, сякаш че танцувала, увличана от бързото течение на реката. Никой не можел да й помогне и окаяната висяла в това положение, докато острият лед не прерязал шията й. Мерзкият й труп, отнесен от течението под леда, не бил намерен, а главата й била донесена на Ирод и Иродиада както някога главата на Предтечата, но отсечена не от меч, а от леда. Така Божието правосъдие наказало танцьорката, която била виновна за отсичането на честната глава на свети Йоан."
След това загинал Ирод заедно с Иродиада: според преданието те били погълнати живи от земята.
Познаването на историята на злото и грехопадението не отваря очите за истината, която търсим. Като врагове на Бога Ирод, Иродиада и Саломе са в крайна сметка разбити и историята им послужва на човечеството за пример за божието възмездие. Но не бива да забравяме, че докато злото същестува и е покрай нас никога не можем да бъдем сигурни и спокойни; важно е да помним, че Бог се е погрижил и злото да принадлежи към нещата, за които се казва, че трябва да служат за най-доброто на тези, които обичат Бога.
"Но после бил запленен от красотата на Иродиада, жената на брат му Филип, и се сближил с нея, защото тя благоволяла към похотта му. По искането на прелюбодейката той прогонил първата си законна жена и се оженил за братовата си жена, престъпвайки закона. Защото, дори ако брат му бе умрял, Ирод не можел да вземе неговата жена, тъй като от техния брак се родила дъщеря, а законът повелявал да се взема вдовицата на брата само тогава, когато починалият не е оставил деца. Известно е, че Ирод отнел жената на брат си Филип още докато бил жив, и така извършил голямо беззаконие като кръвосмесител."
Демонът - прелъстител - това е Иродиада. Обладана от предчувствие за власт, тя прелъстява девер си - прави съпруга си рогоносец и подстрекава Ирод да изостави законната си съпруга. Похотта се храни с похот. Естественият резултат на тази забранена страст е кръвосмешението.
"И ревнителят на Божия закон, изобличителят на греховете на човеците и проповедникът на покаянието свети Иоан Кръстител не мълчал, а пред всички го изобличавал като прелюбодеец и грабител и му казвал: "Не ти е позволено да водиш братовата си жена" /Марк 6:17-18/.
А Ирод не претърпял изобличението и заповядал да оковат свети Йоан и да го хвърлят в тъмница."
Особено се гневяла против светеца Иродиада и силно желаела смъртта му, но не могла да го умъртви, понеже самият Ирод пазел затворника от злото намерение на жена си.
Разядена от пороците и разврата Иродиада осъзнавала, че е обект на абсолютно презрение на всички достойни хора в царството. Раненото й самолюбие и тщеславие искали мъст, за да подхранят властническата й амбиция. Прелюбодейството, захранено с кръвосмешение и потъпкване на закона бързо се превърнало в отмъстителния демон на убийството. Иродиада дебнела за своя час и подготвяла пъклените си планове.
"На него дъщерята на Иродиада играла и с танца си много угодила на Ирод и сътрапезниците му. Подучена от жестоката си майка, тя поискала от него главата на свети Йоан Кръстител и получила исканото, защото Ирод се заклел, че ще й даде всичко, каквото поиска, дори и половината си царство. Окаяникът не пожелал да наруши клетвата си, не пожелал да огорчи мерзката майка на танцьорката, забравил за страха, поради който дотогава не се решавал да умъртви Йоан, забравил дори и за светия му живот и сякаш опил се с вино, се разпалил от намерението да пролее невинна кръв."
В падението си Иродиада увлича стремглаво и Ирод, по един безспорно подъл и хитър начин. Не се спира пред това да тласне собствената си дъщеря по пътя на разврата и похотта за да постигне мерзките си цели. Блудеянието във вид на танц се оказва инструмент в ръцете на злонамерената и оскотяла прелюбодейца и убийца.
Но танцьорката я взела в дръзките си ръце и я отнесла на майка си. А Иродиада се посмяла и пробила с игла езика, който изобличавал беззаконията й. Тя не позволила да погребе главата заедно с тялото, защото се страхувала че ако бъде съединена с него, Йоан ще възкръсне и ще започне отново да изобличава нея и Ирод.
Иродиада вече не е просто убийца. Тя стига до там в перверзията си, че се гаври с тялото и главата на светеца. На практика не допускайки почтено погребение на мъртвия, тя предизвиква Бога. Гаврата е явна демонстрация на демонската й същност - предизвикателство към Бога. Всъщност това е поругание на Светия дух.
"Учениците на светия Предтеча същата нощ взели тялото му от тъмницата и го погребали в Севатия.
А главата на Кръстителя Иродиада заровила в двореца, при себе си, на едно безчестно и потайно място."
Нарушението на божия ред не остава без възмездие!
"И наистина, скоро той се лишил от царството и живота си заедно с Иродиада и нейната дъщеря. Отмъщавайки за безчестието и позора на дъщеря си, аравийския цар Арета събрал войска и тръгнал против него. Ирод направил същото. В разгорялата се битка войските на Арета победили и нанесли голямо поражение на Ирод: почти всичките му войни били избити, а той едва се спасил.
След това римският кесар го лишил от властта и богатствата му и го пратил на заточение прелюбодейката и нейната дъщеря."
Възмездието Господне!
"Първоначално те били изпратен в галския град Лион, а после в испанския град Илерда , където Ирод завършил живота си в лишения и бедствия. Но преди да умре, той видял смъртта на дъщеря си. Веднъж през зимата тя пожелала да премине по някаква работа на другия бряг на река Сикорис. Когатовървяла ледът се пропукал, тя паднала във водата и потънала до шия. По Божието правосъдие ледът я затиснал така, че тялото й останало във водата, а главата - над леда. И както някога играла с нозете си по земята, така и сега безпомощно се мятала във водата, сякаш че танцувала, увличана от бързото течение на реката. Никой не можел да й помогне и окаяната висяла в това положение, докато острият лед не прерязал шията й. Мерзкият й труп, отнесен от течението под леда, не бил намерен, а главата й била донесена на Ирод и Иродиада както някога главата на Предтечата, но отсечена не от меч, а от леда. Така Божието правосъдие наказало танцьорката, която била виновна за отсичането на честната глава на свети Йоан."
След това загинал Ирод заедно с Иродиада: според преданието те били погълнати живи от земята.
Познаването на историята на злото и грехопадението не отваря очите за истината, която търсим. Като врагове на Бога Ирод, Иродиада и Саломе са в крайна сметка разбити и историята им послужва на човечеството за пример за божието възмездие. Но не бива да забравяме, че докато злото същестува и е покрай нас никога не можем да бъдем сигурни и спокойни; важно е да помним, че Бог се е погрижил и злото да принадлежи към нещата, за които се казва, че трябва да служат за най-доброто на тези, които обичат Бога.
Следващ постинг
Предишен постинг
Беззаконието и грехът не остават ненаказани. От човешка гледна точка е преминал един живот - но за Бога няма време и пространство. Той си има промисъл за всяко живо същество. И все пак защо Бог допуска да има зло? Защо е допуснал да бъде отсечена главата на Предтечата? За да бъде разбран смисъла на злото в този Божи свят, който е под Божието разпореждане е необходимо да бъде видяно назад и в перспектива и да бъде оценено от гл.точка на абсолютната скрита справедливост. Но за това - подготвям отделен постинг.
цитирай
2.
анонимен -
....
29.08.2009 18:41
29.08.2009 18:41
Гаврата е явна демонстрация на демонската й същност - предизвикателство към Бога. Всъщност това е поругание на Светия дух.
и всичко започва :
Обладана от предчувствие за власт, тя прелъстява ...
.....ако тя беше обичала Ирод с чиста обич, никога не би се гневила на Йоан Кръстител...
....но не могла да го умъртви, понеже самият Ирод пазел затворника от злото намерение на жена си.
НО Ирод е не по-малко виновен от нея. Той също е толкова тщеславен, не е могъл да признае моментната си слабост и да отмени и не изпълни исканото.
....и оставам да се питам има ли някакъв знак в смъртта на най-силният, най-чистият Предтечата - той, който свидетелства за Него, е убит от една оскотяла жена...и мъж, който е изгубил волята да бъде такъв.
цитирайи всичко започва :
Обладана от предчувствие за власт, тя прелъстява ...
.....ако тя беше обичала Ирод с чиста обич, никога не би се гневила на Йоан Кръстител...
....но не могла да го умъртви, понеже самият Ирод пазел затворника от злото намерение на жена си.
НО Ирод е не по-малко виновен от нея. Той също е толкова тщеславен, не е могъл да признае моментната си слабост и да отмени и не изпълни исканото.
....и оставам да се питам има ли някакъв знак в смъртта на най-силният, най-чистият Предтечата - той, който свидетелства за Него, е убит от една оскотяла жена...и мъж, който е изгубил волята да бъде такъв.
Може ли да бъде оправдан Бог за съществуването на толкова много злини сред хората?
Във връзка с теодицеята предхристиянският философ Епикур казва - Ако Бог иска да унищожи злото, а не може, значи е безсилен. ако може, но не иска да го унищожи - означава че е завистлив и зъл. Ако пък нито иска, нито може да го унищожи -Той е зъл и безсилен - следователно не е Бог. А ако може и желае да премахне злото, тогава откъде произлиза то?
цитирайВъв връзка с теодицеята предхристиянският философ Епикур казва - Ако Бог иска да унищожи злото, а не може, значи е безсилен. ако може, но не иска да го унищожи - означава че е завистлив и зъл. Ако пък нито иска, нито може да го унищожи -Той е зъл и безсилен - следователно не е Бог. А ако може и желае да премахне злото, тогава откъде произлиза то?
Търсене
Блогрол
1. star relax
2. яко
3. пътя на любовта
4. incendium amor!
5. la femme desiree
6. incendium veritas!
7. bgnetsociety
8. desire
9. ортодокс уики
10. кладенецът,душа
11. у4илище за родители
12. науката - не търси под вола теле!
13. светът на розите
14. за православни християни
15. айкидо
16. попътен вятър
17. светлината
18. светлините на дълбокото
19. океанско житие
20. православни светци
21. sourteardrop
22. политически строфи
23. свят на омиротворение
24. st valentine
25. България
26. още книги за бойни изкуства
27. не обичай деградето!
28. духовна библиотека
29. владимир висоцки
30. тайната на златното цвете
2. яко
3. пътя на любовта
4. incendium amor!
5. la femme desiree
6. incendium veritas!
7. bgnetsociety
8. desire
9. ортодокс уики
10. кладенецът,душа
11. у4илище за родители
12. науката - не търси под вола теле!
13. светът на розите
14. за православни християни
15. айкидо
16. попътен вятър
17. светлината
18. светлините на дълбокото
19. океанско житие
20. православни светци
21. sourteardrop
22. политически строфи
23. свят на омиротворение
24. st valentine
25. България
26. още книги за бойни изкуства
27. не обичай деградето!
28. духовна библиотека
29. владимир висоцки
30. тайната на златното цвете
