Когато превърнеш дома си от крепост в затвор.
Асоциацията е веднага с Тауър на един от мостовете на Темза. Крепост - затвор. Съвременното ни битие изисква от нас определена култура на сигурност /така обличаме страховете си в по благоприлична дреха/.... Предпазването от опасности. Модерният човек навсякъде по света постоянно се предпазва от опасности - реални и въображаеми. Нищо общо с безгрижният живот в някогашните малки селища, които са били изолирани от контакти с непознати и където всички са се познавали, / нещо, колкото будещо носталгия и умиление с представата за гостоприемството, толкова и будещо питанки и задръжки при мисълта за липсата на лично пространство - особено за младите хора..../ Сега милиарди хора навсякъде по света живеят в големият град, където анонимността и мащабите създават опасности, които могат да се окажат унищожителни не е ли подготвен човек за тях.
Небрежното отношение към собствената ни сигурност и към безопасността на нашите близки може да ни коства твърде скъпо. Модерният човек непрекъснато е принуден да осъзнава възможните опасности от кражби, насилие, различни бедствия и аварии. Достатъчно ли е да знаем телефонните номера на държавните служби, свързани със сигурността - полицията, пожарната, бърза помощ, гражданската защита?
И се започва - първо, осигуряване на защита на достъпа до сградата. Ако входът не може да си позволи да поддържа портиер, то може поне да осигури заключването на външната врата. Задължително! второ - следва осигуряване на защитата на входа на жилището - многостранно заключване на вратата, верижка за полуотваряне, шпионка. Маниаците сред нас - осигуряват и алармена инсталация с код или постоянна защита от общинска или частна фирма за охрана. По природолюбителски настроените заменят тези средства с отглеждане на куче /въпреки хигиенните проблеми и евентуалното нарушаване /ако лае непрекъснато/ на правата на съседите...
трето - от крепостта до затвора има само една крачка и я извървяваме когато сложим решетки на прозорците си. Не знам къде отива чувството за уют в дома. Освен това решетките могат да се окажат опасен капан при бедствие или авария.
четвърто - всяко подобрение оттук нататък е свързано с вземане на общи решения от живущите - заедно да осигурят външно осветление около цялата сграда, което със сигурност ще я направи по красива нощем /за някои параноици - и по привлекателна за крадците/, заедно да поддържат двора или междублоковото пространство, заедно да се грижат да не остават знаци за отсъствие на съседите - неприбрани бележки за ток, парно и пр., наглеждане на дома на другия докато е на почивка, поливане на цветята на балкона, и пр. и пр. които все опират до наличието или липсата на доверие.
пето, а може би това е първо - защото е първото на което научаваме децата си, когато започнем да ги оставяме сами в къщи - е да не пускат у дома непознати - никакви техници, инкасатори и пр.

Боже, къде в тази култура на сигурност видях човечността?

сам с другите. демоните на отчуждението и притежанието. аман от тренировки в доджото, Морихей! докога ще се бия със сенки?

много грижи и неприятности може да ни спести навикът да съхраняваме копия от важни документи и ключове извън дома в други сигурни места - при роднини, в офис, в банков сейф.

Всички се пазим индивидуално,
защото да се възпитава е обществена отговорност - и... нерентабилна
Тъй живееха щастливо в старата гора
седем палави козлета и една коза...
- три прасенца с къщички...
- една червена шапчица...
- съселяните на Мис Марпъл...
- познатите на инспектор Морс от Оксфорд...
- хората от Мидсъмър...
- момичетата от сънищата на медиума...
и някак ни се формира дълбоко в съзнанието, а от там и в костите и в кръвта - големият ген на страха от ДРУГИТЕ ХОРА.

Няма нищо по-страшно за човека от другите.