Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2009 09:59 - Разговори край камината
Автор: hikari Категория: Изкуство   
Прочетен: 1147 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 05.01.2010 05:02


разговори с Моят Учител Морихей Уешиба - част 1 "за отношението към възрастните хора у дома"

Ела Хикари влиза в доджото в обичайните за тренировки дрехи и смирено се покланя пред портрета на Морихей Уешиба. Внезапно цялата стая се осветява меко и в единият и ъгъл се забелязва седнал в молитвена поза самият Морихей. Ела приближава към Учителя си.

Ела Хикари: Учителю, днес искам да поговорим за семейната хармония... Да споделя наученото за семейството на красивите неща и да науча още...

Морихей Уешиба: Поздрав Хикари, сърдечен! Хармонията е трудно постижима... Но едно е ясно - без добро отношение към възрастните хора в семейството няма мир.

Ела Хикари: Разбира се. Отговорност за това носят синовете и дъщерите -а не внуците, децата се влияят от родителите си...

Морихей Уешиба: Говорим за семейството на красивите неща. Реално, в него никога не е съществувал проблемът млади и стари...Какво е модерно? Какво е старомодно? Нима развитието на техниката и научното познание, или технологичните промени в бита наистина правят новото поколение по-модерно от предишното? Нима тренировките в доджото наречено живот по същество са се променили?

Ела Хикари: И на виртуалната реалност ще отмине най-активния период, - не по дълъг от 30-40 години,а после - какво ще дойде? Следващото поколение разбира се със своите претенции за модерност...

Морихей Уешиба: Така отричащият се превръща в отричан и така до безкрайност... Кръгът се повтаря.

Ела Хикари: Именно семейството на красивите неща е пространството, в което временното и ефимерното не съществуват, място, основано върху вечността. В семейството на красивите неща никой не стои над другия по външни белези - младост, модно облекло, умение да работи с компютър или навика да говори цинично. Да, такова е малкото ми доджо!


Морихей Уешиба: - Да, такава е атмосферата в семейството на красивите неща. Тя не се променя от външни въздействия. Дядото, бащата и внукът са равни в доджото. Чувствата са единни. Почитта на бащата към неговия баща, както и на внука към тях двамата е непроменима. Няма значение, че в реалният живот дядото не може да играе компютърни игри... Внукът е без заслуга, че компютрите са се появили по негово време... Както бащата не е имал заслуги че по негово време се е появила телевизията... Вечността в семейството на красивите неща е непроменима....

Ела Хикари: В семейството на никой и през ум не би му минало че този, който е тренирал в доджото през Втората световна война е по-старомоден от този, който е преживял промените след падането на Берлинската стена... На практика това са безсмислици.
В семейството единствено имат значение болките и доверието на членовете му, упованието на трениращите в любовта. Защото Айки е любов. Семейството на красивите неща приема членовете си естествено - след мисоги за душата и има всичко - разкаяние, милост, прошка - другите неща не са съществени....

Морихей Уешиба: Външно матрицата на доджото се променя. Сменят се икономически системи, държавите се появяват и изчезват, революции успяват и се провалят, новите технологии сменят нови технологии, модата в изкуството, в облеклото диктува нови стилове... Само Айки - Духът на Любовта остава по един и същи начин до отделният човек в най-тежките му часове, във всички времена...

Ела Хикари: В доджото на семейството на красивите неща е нормално да се почитат по възрастните. Иначе се руши Божественият ред. Нормално е да се почитат онези, през чиито сърца е преминала повече болка. Онези, които имат повече опит в тренировките. Внуците, които отричат опита на бабите и дядовците си или не се интересуват от него, отричат предварително и своят собствен опит.

Морихей отпива бавно от чашата чай,сервирана в духа на чаената церемония и с усмихнати очи подканя Ела да стори същото от своята.

Морихей Уешиба: Незачитането на старият човек му причинява мъка. Но в доджото на семейството на красивите неща тя не е суетна, не е накърняване на честолюбието. Това е по-скоро болка, за слепотата на младият човек, който в силата си и в стремежа си да усвои бойните техники, за да се справи с всеки противник не разбира какво проклятие си нанася сам със своето държание.

Ела Хикари: Почитай баща си и майка си, за да ти е добре и да живееш дълго на земята - това е една от Божиите заповеди. Наивно е да се смята, че баба и дядо не са родители и не са най-добрите учители със своите молитви, защото какво е тренировката в доджото без душевното смирение и почистването на дома от уличният прах? "Сине Давидов!" казват на Иисус, при все, че Давид му е далечен прадядо.

Морихей Уешиба: Божественият ред. Ако учениците го нарушават ще живеят лошо. Ако не го нарушават - ще им е добре.

Ела Хикари: С други думи, почитта и вниманието към старите хора е нужна повече на младите, отколкото на възрастните членове на семейството... В младостта си човек е здрав, силен,може би високо оценяван и красив... Когато материалното не е проблем, няма от какво да се оплакваш! Трудно е да тренираш на сит корем, в доджото. Трудно е да мислиш за Айки. Често учениците започват да търсят Айки, когато са вече толкова зле, че няма към кого да се обърнат.

Морихей Уешиба: Да, изразът "имам си всичко" е опасен, когато не включва Бог. Старите членове на доджото го знаят. Нужен е големият опит на старите хора. Стабилността е тънка паяжина, която лесно може да се скъса. Минава ли му на младият човек през ума, че трябва да изпитва благодарност за миговете щастие? Минава ли му през ума да напише стих, когато вдишва мириса на падащите вишнови листенца? О, трудно постижимо съвършенство! Да благодариш на Айки за всеки дъх, за всеки порив, за мига...

Ела Хикари: Но хората са уязвими, Морихей! И никога не са заслужили докрай щастието, което получават. Особено когато са млади и са дали все още твърде малко от себе си, малко са доказали. Трябва да си честен, за да си го признаеш сам.

Морихей Уешиба: Спасението идва от сърцето.

Ела Хикари: Забравяме за Небесният си Отец и забравяме да му благодарим, но ето, случва се да ни сполети някаква неприятност. Дали не ни се изправят на пътя тези пречки, за да ни разсеят убеждението, че всичко е наред? Какво е пропуснал младият човек докато тренира улисан в доджото? О, думата улисан! Успан! С приспано съзнание - опасна ситуация когато трябва бързо да решаваш и от това животът ти зависи. Животът и не само твоят.

Морихей Уешиба: Да, трябва да се бърза бавно. Трябва не просто да посрещаш и изпращаш събитията в живота си, но и да оценяваш духовната им страна. Тогава тренировките в доджото стават по пълни и по интересни. А може и да си спестиш някои удари на живота, които служат да те събудят от бездейното самодоволство.

Ела Хикари: И тогава, вместо да проклинаш съвсем не по-самурайски изневерилият ти късмет, по-добре е да надникнеш в кухнята, където баба приготвя трапезата за Бъдни вечер. Нищо чудно, да откриеш най-мъдрият си духовен съветник. Спасението не идва от ума а от сърцето...

Морихей Уешиба: Все пак говорим не за простонародната вяра, твърде често вплетена с безбройни суеверия. Възрастният човек е много по-близо до земния си край, т.е. до срещата с Бога. Затова, по-често практикува и мисоги. В молитвите си се стреми да се подготви - съзнанието за предстоящото го омиротворява вътрешно. Когато бурите на амбициите и страстите утихнат, човек вижда по-ясно отминалия живот.

Ела Хикари: Какво е разкаянието?

Морихей Уешиба: Когато знаеш, че посоката на потока е необратима и изборите са непоправими.

Ела Хикари отпива от своята чаша чай.

Ела Хикари: Осъзнавам, че доджото и семейството на красивите неща се срещат рядко. Оттук и усещането за откъснатост, за непълнота и несигурност у младите му членове. Това е следствие на прекъснатата връзка с миналото. Когато душата не изпълнява мисоги, вярата не е Айки и надеждата също не е истинска.





Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. hikari - http://www.bg.emb-japan.go.jp/bg/japan_info/tea_ceremony/ceremony/index.html
01.01.2010 15:47
Чайната церемония (чадо или садо) е ритуализирана подготовка и поднасяне на зелен прахообразен чай в присъствието на гости. Една пълна официална церемония обхваща хранене (чакайсеки) и два чая (коча и усуча) и трае около четири часа. В това време домакинът ангажира цялото си същество в създаването на подходяща обстановка, носеща естетична, интелектуална и физическа наслада и спокойствие на съзнанието на гостите.
За да постигне това е възможно домакинът или домакинята с десетилетия да усвояват не само отмерените действия, с които се сервира чаят на гостите, а и да се учат да ценят изкуството, занаятите, поезията, калиграфията, подредбата на цветя, готвенето и поддържането на градината, и в същото време да овладеят грация, себеотрицание и внимание към нуждите на другите.
Въпреки че всички усилия на домакина са насочени към насладата на другите, не може да се каже, че чайната церемония е предназначена само за доставяне удоволствие на гостите. Церемонията им носи смирение като фокусира тяхното внимание върху дълбоката красота на простите прояви на природата като светлината, звука на водата, отблясъците на дървесните въглища неща, върху които се акцентира при строежа на чайните. Чайните церемонии представят също и проявите на творческата сила на вселената в човешките стремежи, като например изработването на красиви предмети.
Разговорите в стаята са ориентирани към тези неща. Гостите не обсъждат ежедневието или клюките, а ограничават разговора си до произхода на приборите и възхваляват красотата на природните дадености.
Идеята на чайната церемония идва от Дзен Будизма , да живееш единствено в настоящия момент и целият ритуал е така конструиран, че да ангажира сетивата на човека така, че той да бъде изцяло въвлечен в церемонията и да се освободи от ежедневието си.
Хората може би се чудят дали японците правят редовно пълни официални чайни церемонии за релаксация. Отговорът е не. Днес е рядкост някой да може да си позволи лукса да притежава чайна или да желае да се забавлява. Чайната церемония като забавление винаги е била, с изключение на будистките свещеници, привилегия на висшата класа.
Попитайте обаче дали в Япония има много хора, които да изучават чайната церемония и отговорът ще е положителен, има милиони хора, мъже и жени, бедни и богати, принадлежащи към стотици различни чайни секти във всяка една част на страната. Всяка седмица през цялата година, те ходят при учителя си и прекарват с него и с още трима-четирима ученика два часа. Всеки един от тях приготвя чай и поема ролята на госта. После си отиват и идват отново следващата седмица. Много хора правят това през целия си живот.
С времето ученикът се учи не само как да прави чай, но и как да накладе идеалния огън, как да се грижи за приборите, как да приготвя прахообразен зелен чай, как да цени изкуството, поезията, глинените и лакираните съдове, майсторската дърворезба, градините, как да се учи да разпознава всички диви цветя и кои кога цъфтят. Те се научават също и как да влизат в стая с татами (тръстикова рогозка) и винаги да мислят първо за другите.
Учителите не одобряват ученето от книги и правят всичко възможно движенията да се запомнят от тялото, а не от мозъка. Традиционните японски изкуства - чайни церемонии, калиграфия, подредба на цветя и бойните изкуства в началото са били преподавани без учебници и помагала. Целта не е интелектуално усвояване на предмета, а постигане присъствие на духа.
Всяка седмица ритуалът малко се променя в зависимост от съдовете и сезона, за да се запази интересът на учениците. Всеки път им се напомня, че чайната церемония не е обикновен курс, който трябва да бъде завършен, а начин на живот. На учениците се дава възможност често да присъстват на пълни чайни церемонии и няма значение дали един ученик някога е присъствал на официална четиричасова ча-джи, крайната точка на всичко научено. Обръща се внимание на самия процес на обучение, на събирането на знания и на постепенната настройка на сетивата и на малките, но напълно достатъчни успехи да се справяш все по-добре с ежедневните житейски драми. Силата на чайния ритуал е в разгръщането на личните умения.
цитирай
2. hikari - http://www.youtube.com/watch?v=w_lSdzWna2w&feature=player_embedded
01.01.2010 16:01
демо на чаена церемония
цитирай
3. hikari - http://www.youtube.com/watch?v=VH3HeRKnWxc
05.01.2010 05:05
лекция за чаената церемония
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hikari
Категория: Изкуство
Прочетен: 4672434
Постинги: 6284
Коментари: 5529
Гласове: 11796