Постинг
28.02.2010 08:30 -
В син сити
Ела Хикари, заедно с група абитуриенти е в син сити, ще се капарира дискотеката след абитуриентският бал на една от дъщерите й
Ела Хикари: Не ми е ясно защо трябва да ходите на дискотека на място с такова име... Знаете ли какво означава?
Ади, приятелка на дъщеря й, организатор: О, не ставай старомодна. Нима името има значение? Нарекли са го град на греха по едноименния филм.
Тодор, съученик и организатор: То доколкото разбрах пет софийски училища ще се съберат на тази дата там. Не мога да си представя каква блъсканица ще бъде...
Ела Хикари: А аз не мога да си представя защо им е на столичните абитуриенти, входа им в реалният живот да минава през града на греха.
Дъщерята: Вероятно е опит да се покаже колко са свободни и разкрепостени тези, които го посещават....
Ела Хикари: Тоест—прекрасно място да се демонстрира липсата на срам в блясъка на някакъв фалшив светски живот—да цъфнеш с всичко, което не е за показване: пороците си, необузданите си страсти, наглостта си. Струва ми се, че започвам да разбирам.
Ади: Не го изкарвай по черно, отколкото е—просто едно от местата, където младите се забавляват.
Ела Хикари: Представям си как би се чувствал абитуриент, който е вярващ.
Но най вероятно, вече ще е свикнал да бъде обект на подигравки и гаври, ако се е опитвал да говори за Христовото учение пред съучениците си.
Дъщерята: Дори не искам да си го представям. Такъв човек би събудил само ненавист, тъй като думите му ще се превръщат в непряко обвинение срещу част от съучениците му, че живеят недостойно.
Ела Хикари: Винаги е така. Вярващият трябва да отхвърли страха от подигравки и носенето на всякакви маски, за да се държи като християнин.
Тодор: Разбира се има и момичета и момчета, които не са вярващи или не по такъв задълбочен начин но не биха си позволили да обругават чувствата на съученика си—християнин.
Ади: По-скоро такова момче или момиче би се чувствало засегнато не от съучениците си—те ще са си свикнали, а от разни фолк звезди и други посетители, които се имат за светският хайлайф. Те винаги демонстрират своята необуздана разюзданост в маниерите си, в походката си, в общуването с другите като един вид тяхна ексцентричност и проява на голямата им лична свобода.
Дъщерята: Едва ли не християнството е смешно и християните трябва да се срамуват от скованата си честност.
Ела Хикари: Но възможно ли е да обичаш Христос и да го криеш?
Тодор: Всъщност, не би трябвало да ти пука—от някакви хапливи забележки, насмешливи подмигвания, обиди
и невежество. Това за човек, който е начисто с чувствата си е без значение.
Ела Хикари: А аз се питам дали такъв човек изобщо ще иска да влезе в син сити. Не че ще му е проблем да се държи естествено—така както е присъщо на зрял човек—без превземки, без надуване, без излишни пози.
Дъщерята: И без да се срамува, че е това, което е.
Баба Дейна се включва от виртуала.
Баба Дейна: Християнинът съчетава в себе си естественото и свръхестественото. За него е нормално да говори за Иисус Христос и за Светият Дух, когато обяснява актуалните събития и неща от личният си живот. В този смисъл присъствието му в син сити може да изглежда неуместно, но зависи от твърдостта му във вярата. Този млад човек има силата да даде обясненията на вярващ, мотивацията на вярващ и затова съвсем спокойно би могъл да отиде казвайки — Правя го не за себе си, а за Иисус, за Неговата слава. Когато говори за Бога там, където ниските страсти опияняват и свалят задръжките, той не си приписва някакви лични победи. Говорим за една невидима духовна борба, която решава съдбата на света, и неговото участие не е незначително или ненужно. Но всъщност — това на всеки вярващ в Христа му е известно.
Ела Хикари: Да, такъв е християнинът, поне в стремежите си. Но аз от родителска грижа ви казвам — забравете син сити.
Има и други места за забавление на
младите хора. Потърсете ги. Направете вечерта си изключителна и запомняща се. Обмислете това.
Тодор: Наистина трябва да помислим. Не е много умно да се наврем в такава тълпа. Да не сме стадо рогат добитък.
Момичетата се разсмиват и казват: Да го подложим на гласуване утре.
Ела Хикари се сбогува с баба Дейна от виртуала, затваря джиесема си и изпраща групата абитуриенти до изхода. Поклаща глава със съмнение. Поглежда през рамо:
И това в града на греха!
Ела Хикари: Не ми е ясно защо трябва да ходите на дискотека на място с такова име... Знаете ли какво означава?
Ади, приятелка на дъщеря й, организатор: О, не ставай старомодна. Нима името има значение? Нарекли са го град на греха по едноименния филм.
Тодор, съученик и организатор: То доколкото разбрах пет софийски училища ще се съберат на тази дата там. Не мога да си представя каква блъсканица ще бъде...
Ела Хикари: А аз не мога да си представя защо им е на столичните абитуриенти, входа им в реалният живот да минава през града на греха.
Дъщерята: Вероятно е опит да се покаже колко са свободни и разкрепостени тези, които го посещават....
Ела Хикари: Тоест—прекрасно място да се демонстрира липсата на срам в блясъка на някакъв фалшив светски живот—да цъфнеш с всичко, което не е за показване: пороците си, необузданите си страсти, наглостта си. Струва ми се, че започвам да разбирам.
Ади: Не го изкарвай по черно, отколкото е—просто едно от местата, където младите се забавляват.
Ела Хикари: Представям си как би се чувствал абитуриент, който е вярващ.
Но най вероятно, вече ще е свикнал да бъде обект на подигравки и гаври, ако се е опитвал да говори за Христовото учение пред съучениците си.
Дъщерята: Дори не искам да си го представям. Такъв човек би събудил само ненавист, тъй като думите му ще се превръщат в непряко обвинение срещу част от съучениците му, че живеят недостойно.
Ела Хикари: Винаги е така. Вярващият трябва да отхвърли страха от подигравки и носенето на всякакви маски, за да се държи като християнин.
Тодор: Разбира се има и момичета и момчета, които не са вярващи или не по такъв задълбочен начин но не биха си позволили да обругават чувствата на съученика си—християнин.
Ади: По-скоро такова момче или момиче би се чувствало засегнато не от съучениците си—те ще са си свикнали, а от разни фолк звезди и други посетители, които се имат за светският хайлайф. Те винаги демонстрират своята необуздана разюзданост в маниерите си, в походката си, в общуването с другите като един вид тяхна ексцентричност и проява на голямата им лична свобода.
Дъщерята: Едва ли не християнството е смешно и християните трябва да се срамуват от скованата си честност.
Ела Хикари: Но възможно ли е да обичаш Христос и да го криеш?
Тодор: Всъщност, не би трябвало да ти пука—от някакви хапливи забележки, насмешливи подмигвания, обиди
и невежество. Това за човек, който е начисто с чувствата си е без значение.
Ела Хикари: А аз се питам дали такъв човек изобщо ще иска да влезе в син сити. Не че ще му е проблем да се държи естествено—така както е присъщо на зрял човек—без превземки, без надуване, без излишни пози.
Дъщерята: И без да се срамува, че е това, което е.
Баба Дейна се включва от виртуала.
Баба Дейна: Християнинът съчетава в себе си естественото и свръхестественото. За него е нормално да говори за Иисус Христос и за Светият Дух, когато обяснява актуалните събития и неща от личният си живот. В този смисъл присъствието му в син сити може да изглежда неуместно, но зависи от твърдостта му във вярата. Този млад човек има силата да даде обясненията на вярващ, мотивацията на вярващ и затова съвсем спокойно би могъл да отиде казвайки — Правя го не за себе си, а за Иисус, за Неговата слава. Когато говори за Бога там, където ниските страсти опияняват и свалят задръжките, той не си приписва някакви лични победи. Говорим за една невидима духовна борба, която решава съдбата на света, и неговото участие не е незначително или ненужно. Но всъщност — това на всеки вярващ в Христа му е известно.
Ела Хикари: Да, такъв е християнинът, поне в стремежите си. Но аз от родителска грижа ви казвам — забравете син сити.
Има и други места за забавление на
младите хора. Потърсете ги. Направете вечерта си изключителна и запомняща се. Обмислете това.
Тодор: Наистина трябва да помислим. Не е много умно да се наврем в такава тълпа. Да не сме стадо рогат добитък.
Момичетата се разсмиват и казват: Да го подложим на гласуване утре.
Ела Хикари се сбогува с баба Дейна от виртуала, затваря джиесема си и изпраща групата абитуриенти до изхода. Поклаща глава със съмнение. Поглежда през рамо:
И това в града на греха!
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. star relax
2. яко
3. пътя на любовта
4. incendium amor!
5. la femme desiree
6. incendium veritas!
7. bgnetsociety
8. desire
9. ортодокс уики
10. кладенецът,душа
11. у4илище за родители
12. науката - не търси под вола теле!
13. светът на розите
14. за православни християни
15. айкидо
16. попътен вятър
17. светлината
18. светлините на дълбокото
19. океанско житие
20. православни светци
21. sourteardrop
22. политически строфи
23. свят на омиротворение
24. st valentine
25. България
26. още книги за бойни изкуства
27. не обичай деградето!
28. духовна библиотека
29. владимир висоцки
30. тайната на златното цвете
2. яко
3. пътя на любовта
4. incendium amor!
5. la femme desiree
6. incendium veritas!
7. bgnetsociety
8. desire
9. ортодокс уики
10. кладенецът,душа
11. у4илище за родители
12. науката - не търси под вола теле!
13. светът на розите
14. за православни християни
15. айкидо
16. попътен вятър
17. светлината
18. светлините на дълбокото
19. океанско житие
20. православни светци
21. sourteardrop
22. политически строфи
23. свят на омиротворение
24. st valentine
25. България
26. още книги за бойни изкуства
27. не обичай деградето!
28. духовна библиотека
29. владимир висоцки
30. тайната на златното цвете