Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2010 08:30 - В син сити
Автор: hikari Категория: Изкуство   
Прочетен: 1028 Коментари: 0 Гласове:
3



Ела Хикари, заедно с група абитуриенти е в син сити, ще се капарира дискотеката след абитуриентският бал на една от дъщерите й

Ела Хикари: Не ми е ясно защо трябва да ходите на дискотека на място с такова име... Знаете ли какво означава?
Ади, приятелка на дъщеря й, организатор: О, не ставай старомодна. Нима името има значение? Нарекли са го град на греха по едноименния филм.
Тодор, съученик и организатор: То доколкото разбрах пет софийски училища ще се съберат на тази дата там. Не мога да си представя каква блъсканица ще бъде...
Ела Хикари: А аз не мога да си представя защо им е на столичните абитуриенти, входа им в реалният живот да минава през града на греха.
Дъщерята: Вероятно е опит да се покаже колко са свободни и разкрепостени тези, които го посещават....
Ела Хикари: Тоест—прекрасно място да се демонстрира липсата на срам в блясъка на някакъв фалшив светски живот—да цъфнеш с всичко, което не е за показване: пороците си, необузданите си страсти, наглостта си. Струва ми се, че започвам да разбирам.
Ади: Не го изкарвай по черно, отколкото е—просто едно от местата, където младите се забавляват.
Ела Хикари: Представям си как би се чувствал абитуриент, който е вярващ.

Но най вероятно, вече ще е свикнал да бъде обект на подигравки и гаври, ако се е опитвал да говори за Христовото учение пред съучениците си.
Дъщерята: Дори не искам да си го представям. Такъв човек би събудил само ненавист, тъй като думите му ще се превръщат в непряко обвинение срещу част от съучениците му, че живеят недостойно.
Ела Хикари: Винаги е така. Вярващият трябва да отхвърли страха от подигравки и носенето на всякакви маски, за да се държи като християнин.
Тодор: Разбира се има и момичета и момчета, които не са вярващи или не по такъв задълбочен начин но не биха си позволили да обругават чувствата на съученика си—християнин.
Ади: По-скоро такова момче или момиче би се чувствало засегнато не от съучениците си—те ще са си свикнали, а от разни фолк звезди и други посетители, които се имат за светският хайлайф. Те винаги демонстрират своята необуздана разюзданост в маниерите си, в походката си, в общуването с другите като един вид тяхна ексцентричност и проява на голямата им лична свобода.
Дъщерята: Едва ли не християнството е смешно и християните трябва да се срамуват от скованата си честност.
Ела Хикари: Но възможно ли е да обичаш Христос и да го криеш?
Тодор: Всъщност, не би трябвало да ти пука—от някакви хапливи забележки, насмешливи подмигвания, обиди

и невежество. Това за човек, който е начисто с чувствата си е без значение.
Ела Хикари: А аз се питам дали такъв човек изобщо ще иска да влезе в син сити. Не че ще му е проблем да се държи естествено—така както е присъщо на зрял човек—без превземки, без надуване, без излишни пози.
Дъщерята: И без да се срамува, че е това, което е.
Баба Дейна се включва от виртуала.
Баба Дейна: Християнинът съчетава в себе си естественото и свръхестественото. За него е нормално да говори за Иисус Христос и за Светият Дух, когато обяснява  актуалните събития и неща от личният си живот. В този смисъл присъствието му в син сити може да изглежда неуместно, но зависи от твърдостта му във вярата. Този млад човек има силата да даде обясненията на вярващ, мотивацията на вярващ и затова съвсем спокойно би могъл да отиде казвайки — Правя го не за себе си, а за Иисус, за Неговата слава. Когато говори за Бога там, където ниските страсти опияняват и свалят задръжките, той не си приписва някакви лични победи. Говорим за една невидима духовна борба, която решава съдбата на света, и неговото участие не е незначително или ненужно. Но всъщност — това на всеки вярващ в Христа му е известно.
Ела Хикари: Да, такъв е християнинът,   поне в стремежите си. Но аз от родителска грижа ви казвам — забравете син сити.
 Има и други места за забавление на

младите хора. Потърсете ги. Направете вечерта си изключителна и запомняща се. Обмислете това.
Тодор: Наистина трябва да помислим. Не е много умно да се наврем в такава тълпа. Да не сме стадо рогат добитък.
Момичетата се разсмиват и казват: Да го подложим на гласуване утре.
Ела Хикари се сбогува с баба Дейна от виртуала, затваря джиесема си  и изпраща групата абитуриенти до изхода. Поклаща глава със съмнение. Поглежда през рамо:
И това в града на греха!





Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hikari
Категория: Изкуство
Прочетен: 4651847
Постинги: 6284
Коментари: 5529
Гласове: 11796