Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: За тях все няма място...Родители от пазарджишко училище отписаха децата си, след като се разбра, че там ще учат и роми. Защо България упорито отказва да се държи като интегрираща сила? На някои от аспектите на проблема се спира Бистра Узунова:

Момичето на наши приятели следваше във Франция. Попитах я има ли приятни колеги и познати сред французите. Ами не, те не говорят с нас, българите - ми каза тя. За тях сме или "цигани", или "проститутки". Държат се надменно и никой не си общува с нас - сподели още момичето. Обидно, нали? И доста унизително. Мисля, че немалко от френските родители също биха отписали децата си от университета, ако имаше как, за да не са изложени на лошото влияние на растящия брой български студенти.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Враждебността спрямо ромите достигна нова върхова точка
Черна овца ли е циганчето?

Някои хора много се питаха защо България не възропта особено срещу френската операция. Отговорът - според мен - е доста ясен. И в България с удоволствие биха ги натирили някъде, ако имаше къде. Близо една пета от хората в страната /според проучване на Българския Хелзинкски Комитет/, са толкова радикално настроени срещу ромите и турците, че не им признават правото да живеят в същата държава.

Вярно, не всичко в представите за ромите е клише - и сред тях има крадливи и мръсни, престъпни и неуправлявеми, както впрочем и сред българите или сред турците, особено ако са поставени в съпоставими условия на живот. Фактът, че ромите са в състояние да се интегрират, се видя по Татово време, когато те имаха работа и бяха принудени да пращат децата си на училище.

От 90-те години насам социолозите наблюдават трайни нагласи на социални дистанции. 82% от българите не биха приели ром като началник на местно полицейско управление, 74% не са съгласни да има роми-офицери от армията, 76% не могат да си представят, че ром може да стане министър в правителство. Нагласите сочат, че готовността на българите да интегрират ромите е почти нулева.

Почти няма американски филм, в който да няма чернокож полицай. В България родителите дори не искат да има роми в същото училище. При това има изследвания, които сочат, че ромските деца в смесени училища /с българи/ постигат значително по-добри резултати, отколкото ако са "насаме". Влошаване на успеха на по-добрите не е отбелязан сред резултатите на десегрегационните проекти в България. Всъщност никой не иска да настани всички ромски деца в училища с българи. Подобно нещо не е реалистично, просто защото има населени места с по-компактно ромско население.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Антиромските зидове
стават все по-високи

Реална десегрегация на ромските деца може да стане факт едва след като се подобрят материалните условия на живот в ромските гета и райони. Когато вместо детски надбавки за родителите, държавата дава обувки и дрехи на децата, за да има с какво да ходят на училище, и в същото време обаче следи дали го правят. Когато се построят нови и модерни училища, включително и в най-бедните региони на България.

И още: когато учителите осъзнават своя труд като мисия - включително и по интеграцията на деца от малцинствата. Когато обществените йерархии убедително демонстрират предимствата, които дава образованието - за всички. И най-сетне - когато престанем да се отнасяме към ромите като към нещо, за което се говори или лошо, или нищо. Включително и по медиите.
Автор: Бистра Узунова,