Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2010 06:58 - Може да има дървена ваканция, но най-много за месец и половина
Автор: hikari Категория: Изкуство   
Прочетен: 759 Коментари: 0 Гласове:
2



то след месец и половина без отопление няма да има музикални инструменти нито в Новата нито в Старата сграда на Музикалната академия после след дъжд качулка и да разкарате Дянков и Игнатов - колата на Висшето образование и науката нали ще е обърната?!
Викайте си неволята за търпението и глупостта мили избиратели
Ела Хикари Създаваме фонд срещу кризата 10 млн. ще гарантират оцеляването и реформите във вузовете, казва Сергей Игнатов   В неделя /политически удобният на правителството в-к"Стандарт"/ организира дискусия, посветена на проблемите на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Как могат да бъдат решени те, ще дадат мнения представители на властта, ръководството на Алма матер, неправителствени организации. Как държавата ще помогне на СУ и на висшето образование като цяло, "Стандарт" попита министъра на образованието Сергей Игнатов.
image
- Министър Игнатов, зададе се вълна от протести - започнаха студентите от висшите училища по изкуствата, в понеделник е Софийският университет. Има ли начин да им гарантирате, че в крайна сметка дървена ваканция няма да има?
- Проблемът с дървената ваканция е следният - в бюджета за издръжка на университетите има пари, които са превеждани за социално-битови нужди. В тях е включено и отоплението. Въпросът обаче е, че с тези пари ректорите покриват осигуровки и изплащат заплати. Едва след това идва ред на парното. Това, което ние можем да направим, е, ако има сключено споразумение за разсрочено плащане между университета и "Топлофикация", министерството направо да превежда тези пари на доставчика, без те да влизат във висшето училище.  Предложихме го на Софийския университет, но би могло да се направи и за другите. Това, което правим в момента обаче, е, че създаваме буфери за следващата година, които да предотвратят подобни ситуации. В министерството ще има един фонд на базата на спестяванията ни, които са около 6,8 млн. Към тях ще се добавят и други икономисани средства, за да стане сумата около 10-11 милиона лева. Тези пари ще спомагат за модернизация на системата и предотвратяване на кризи. Ако някъде например трябва да се направят съкращения, за да се оптимизира щатът, ще можем да покрием тези средства.

- Как стоят нещата със СУ?
- Проблемът на СУ е, че там се удрят много социални точки. Те не изплащат в момента парите на хонорувани преподаватели, през лятото бяха спрели да плащат задълженията към "Топлофикация", защото са една по-голяма система. За съжаление анализите показват следното - в СУ преходният остатък от собствените приходи е бил изхарчен още в края на миналата година. И тези 6 милиона, които сега ги искат от нас, всъщност са ги имали. През 2009 г. те от собствени приходи са похарчили 10,2 млн. лева за ремонтни дейности. И изведнъж са останали почти на нула. Ако бяха гледали по-далновидно с няколко месеца напред, щяха да имат пари. Не мога да си обясня - знае се, че сме в криза, знае се, че тя ще се засилва, и пак се харчи. Дори семейства, в които няма човек с икономическо образование, знаят, че в криза се ограничават разходите и създават някакъв резерв за по-трудните дни. В момента обработваме резултатите от одита на СУ, правим изводи и ще ги изнесем на кръглата маса в неделя, която вашият вестник организира. Тя е за проблемите на Софийския университет, но всъщност това са проблемите на висшето образование в България. Слава Богу, студентите поне имат осигурени стипендии. Освен тези 4,6 млн., които бяха намерени, по структурните фондове вече са дошли нови 46 млн. за европейските стипендии. Досега бяха 39 млн. Ние превеждаме два пъти в годината тези пари. Но това, което студентите не знаят, е, че те могат да използват тези пари и когато отидат да учат в чужбина по програмата "Еразъм". Нека обаче не си правим илюзии - краят на годината ще бъде труден, чакат ни два много тежки месеца. Има 7-8 университета, които са в критично състояние.

- Ще им се даде ли рамо?
- На този етап няма откъде да се даде. Може да им се потърсят пари за обезщетения, ако те тръгнат да съкращават администрация и персонал. Примерно Националната художествена академия е на минус с 500 000 лв. И от тях сто и няколко са за обезщетения. Обаче там също има проблем - в края на миналата година те пък са си вдигнали заплатите. Вдигнали са и коефициента за прослужено време. А едновременно с това, както всички вузове по изкуствата, те не са масови и не печелят от голяма бройка студенти поради характера на обучението си. В другите висши училища може да се появят 10 души повече в една специалност и това да доведе до нарастване на заплатите. А тук обратно - един или двама преподаватели се занимават с един студент. На фона на това чисто човешки правилно е постъпено, защото заплащането на един професор трябва да е по-високо. Но на фона на кризата е странно. Неотдавна пък студентка от Художествената академия ми каза, че след ремонта на общежитието й била сложена някаква плъзгаща се врата за 7000 лева, което също е странна цифра.

- В крайна сметка студенти и преподаватели трябва да приемат факта, че ще има дървена ваканция, така ли?
- Ами може да има месец - месец и половина. Знае се, че прекъсването на учебния процес води до нарушение на ритъма, но това не е планирано да става цял живот. За следващата година вече има много показатели, които сочат, че има раздвижване. Успяхме да наложим желязна дисциплина в министерството, никакви командировки, и успяхме да спестим 6,8 млн., но сигурно бихме могли да спестим и повече. Така че, като създадем този буферен фонд, догодина вече ще имаме инструмента, с който да можем да предотвратим подобни кризисни ситуации.
Другото, което правим, е, че сега ще повишим с 10 на сто издръжката на студентите с тези 40 млн., които ще дойдат допълнително от бюджета. Мисля, че това е по-справедливо, отколкото да вдигаме коефициентите на отделни специалности. Политически е правилна тази стъпка, която бяхме заложили - да вдигнем средствата на техническите университети, но сега това не може да стане.

- Какви реформи очаквате от университетите?
- Университетските ръководства, ако спрат да мислят за катедрите, факултетите и специалностите като за твърди структури, а да започнат да реагират на пазара и на това, което се търси в момента, по-лесно биха могли да печелят битката с кризата. Искаме с въпросния нов фонд да помогнем и в това направление - който прави реформи и модернизира, да получи финансова подкрепа. Той ще спомогне и например при обединяването на университетите, което ние сме заложили в закона за висшето образование. Със сигурност ще има и съкращения в администрациите на университетите, защото при една добре развита система за вътрешно електронно управление на висшето училище, естествено, че нуждата от административен персонал намалява.  

- Готова е вече рейтинговата система на висшите училища. Показва ли тя нещо различно от обичайната ни представа?
- Рейтинговата система съответства на интуитивните очаквания на българина. Това, което ние си знаем - естествено, че Софийският университет е най-добрият университет. Но тя показва и много други неща, които могат да ни бъдат от полза. Системата гледа реализацията на възпитаниците на университетите по следния начин - аз например съм завършил египтология, но работя като водопроводчик (имаше такава опция 90-та година, много ме беше харесал един водопроводчик). И според системата независимо от високата заплата, която получавам за тази работа, аз се водя нереализиран. Ние отчитаме какво си завършил и дали работиш по тази специалност или по близка до нея. Ако си хуманитарист и си станал преводач, журналист, ти си в рамките на специалността си.

- Къде е най-добра реализацията?
- София е най-добре. В провинцията системата ни показва как заплатата пада, защото има региони, където заплащането е по-ниско. Но анализът е категоричен, че има университети, които произвеждат специалисти, които въобще не се реализират. Значи ние догодина можем да вземем решение това да не го финансираме. Тогава вече ще се освободи ресурс някои университети да станат по-богати. Интересното при тази система е, че всеки университет по някои показатели е напред и по някои други - по-назад в стълбицата. Най-хубавото е, че тази рейтингова система прави добър анализ и на научния потенциал. Другото положително е, че ако сега проектът струваше близо 1,9 млн., за поддържане на системата оттук нататък ще стигат между 50 и 100 000. Тя постоянно се обновява, тъй като данните се променят. Примерно някой постъпва на работа и веднага получаваме сведения за него. Това означава, че и рейтингите ще се движат.
Стела Стоянова



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hikari
Категория: Изкуство
Прочетен: 4658609
Постинги: 6284
Коментари: 5529
Гласове: 11796