Постинг
10.03.2011 16:13 -
"Литературен вестник" отбелязва 20-годишнината си с голямо нощно четене
"Литературен вестник" ще отбележи 20 години от издаването на първия си брой с голямо литературно събитие.
На 12 март от 18 ч. в аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски" стихове ще четат 48 поети. Сред тях са Георги Господинов, Владимир Левчев, Елин Рахнев, Едвин Сугарев, както и по-млади автори. С музикални изпълнения ще се включат "Джендема", "Гологан" и wayab.
Входът е свободен, а всеки от присъстващите може да подкрепи издаването на вестника, като си купи символичен талон за 5, 10, 20, 50 или 100 лв.
По повод поетическото събиране се свързаме с двама от участващите автори в него, силно обвързаните с историята на "Литературен вестник" Георги Господинов и Едвин Сугарев.
Георги Господинов: "Всяка седмица през тези 20 години имаше една запазена територия за литература и мислене. Нека си дадем сметка колко малко неща и авторитети през последните 20 години са траели 20 години. Тук публикуваха и продължават да публикуват своите творби поети и писатели от няколко поколения. Днес това е единственото оцеляло пространство за новото, което се пише в българската литература. Така че вестникът ще продължи да изпълнява своята роля."
"Не виждам по-естествен начин за отпразнуване, когато става дума за "Литературен вестник". Да се направи голямо нощно четене на поезия днес и тук, когато всички се оплакват от всичко, е всъщност лукс, който могат да си позволят само свободни хора. И входът за четенето е свободен. А който желае ще може да дари някаква символична сума, за да не спре и това литературно издание като останалите. "Литературен вестник" разчита много на своите читатели. Защото нито е бил, нито ще стане част от медийна империя, нито ще пожълтее, за да оцелее.
Не всеки ден може да се видят и чуят на едно място едни от най-силните днес поетически гласове. Всички те са публикували на страниците на "Литературен вестник", били са част от чудото да излиза такъв вестник.
Ако питате за младите – сега е моментът сами да чуете техните гласове. Ще чуете Стефан Иванов, Димитър Кенаров, Иван Димитров, Иван Ланджев, или пък Мария Калинова и Камелия Спасова, които основно подготвиха това четене. Но също така млади намирам и поети, от които всички сме се учили като Иван Теофилов, Иван Цанев и Екатерина Йосифова, които ще бъдат с нас."
Едвин Сугарев: "Литературен вестник" беше естественото продължение на българския самиздат – на моя "Мост" и "Глас" на Владо Левчев, когато смисълът от съществуването на самиздатските списания беше изчерпан. Не беше изчерпан обаче духът – на несъгласието, на естетическата провокация, на експеримента; точно този дух ЛВ съхрани в най-бурната и най-автентична епоха от новата българска история – 90-те години на миналия век.
Започнахме го хората от самиздата – аз, Владо, Ани Илков, Румен Леонидов, но много скоро се появиха младите – тъй наречената знаменита четворка според едни – или "бандата на четиримата" – според други: Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Пламен Дойнов, Бойко Пенчев. Те дойдоха във вестника още като студенти, но изнесоха най-тежките му битки – и с мухлясалия Съюз на писателите, и с патриотарското репчене на мастити писатели, и с литераторите от вчерашния ден, които конюнктурно се мъчеха да се нагодят към днешния.
ЛВ се оказа жилав, присмехулен, борбен вестник; стана основната трибуна на българския постмодернизъм (каквото и да означава това), издаваше собствени книги, правеше пърформанси и спектакли (например тези от "Авторски литературен театър"), поддържаше остри полемики, въобще участваше с всички сили – а и до голяма степен задаваше литературния бон тон на големия посткомунистически карнавал – докато беше и доколкото беше карнавал.
В този вестник се пишеше най-интересната поезия – и най-наситената публицистика от това време, трудно е дори да се изброят имената, които проходиха на неговите страници – а днес са утвърдени автори. Що се отнася до бъдещето – ще видим, ако оцелеем, разбира се; винаги сме били на ръба на фалита – а днес сме повече от винаги.
Но времената се менят, а с тях хората и идеите. Хубаво е, че в ЛВ вече за трети път се сменят поколенията – и например Мария Калинова и Камелия Спасова идват така, както някога дойдоха като редактори момчетата от четворката. Тъй че на тях, на това трето поред поколение, принадлежи бъдещето на вестника.
Юбилеят е благотворителен, защото нямаме пари да се усмихнем, и се надяваме някой образован банкер да ни даде шанс да прескочим финансовия трап. Знам колко наивна е тази надежда, но все пак...
Отбелязваме го с четене на поезия, защото тя е кратка и разнообразна, могат да се вместят повече хора, от нея и чрез нея става и нещо като шоу. Не че не си ценим прозаиците – или пък критиците, живи и здрави да са ни; но ЛВ е именно поетичен вестник – не защото печата поезия (впрочем май остана единственият, който го прави) – но и защото живее поетично, не ще да знае за матрици и условности, плези се от щандовете с черно-белите си кръпки и напук на всички оцелява вече двадесет години. Което само по себе си никак не е малко: в литературната история на свободна България (тук не броя "Литературен фронт" и прочее казионни измишльотини) това дълголетие е без прецедент
От Светослав Тодоров
На 12 март от 18 ч. в аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски" стихове ще четат 48 поети. Сред тях са Георги Господинов, Владимир Левчев, Елин Рахнев, Едвин Сугарев, както и по-млади автори. С музикални изпълнения ще се включат "Джендема", "Гологан" и wayab.
Входът е свободен, а всеки от присъстващите може да подкрепи издаването на вестника, като си купи символичен талон за 5, 10, 20, 50 или 100 лв.
По повод поетическото събиране се свързаме с двама от участващите автори в него, силно обвързаните с историята на "Литературен вестник" Георги Господинов и Едвин Сугарев.
Георги Господинов: "Всяка седмица през тези 20 години имаше една запазена територия за литература и мислене. Нека си дадем сметка колко малко неща и авторитети през последните 20 години са траели 20 години. Тук публикуваха и продължават да публикуват своите творби поети и писатели от няколко поколения. Днес това е единственото оцеляло пространство за новото, което се пише в българската литература. Така че вестникът ще продължи да изпълнява своята роля."
"Не виждам по-естествен начин за отпразнуване, когато става дума за "Литературен вестник". Да се направи голямо нощно четене на поезия днес и тук, когато всички се оплакват от всичко, е всъщност лукс, който могат да си позволят само свободни хора. И входът за четенето е свободен. А който желае ще може да дари някаква символична сума, за да не спре и това литературно издание като останалите. "Литературен вестник" разчита много на своите читатели. Защото нито е бил, нито ще стане част от медийна империя, нито ще пожълтее, за да оцелее.
Не всеки ден може да се видят и чуят на едно място едни от най-силните днес поетически гласове. Всички те са публикували на страниците на "Литературен вестник", били са част от чудото да излиза такъв вестник.
Ако питате за младите – сега е моментът сами да чуете техните гласове. Ще чуете Стефан Иванов, Димитър Кенаров, Иван Димитров, Иван Ланджев, или пък Мария Калинова и Камелия Спасова, които основно подготвиха това четене. Но също така млади намирам и поети, от които всички сме се учили като Иван Теофилов, Иван Цанев и Екатерина Йосифова, които ще бъдат с нас."
Едвин Сугарев: "Литературен вестник" беше естественото продължение на българския самиздат – на моя "Мост" и "Глас" на Владо Левчев, когато смисълът от съществуването на самиздатските списания беше изчерпан. Не беше изчерпан обаче духът – на несъгласието, на естетическата провокация, на експеримента; точно този дух ЛВ съхрани в най-бурната и най-автентична епоха от новата българска история – 90-те години на миналия век.
Започнахме го хората от самиздата – аз, Владо, Ани Илков, Румен Леонидов, но много скоро се появиха младите – тъй наречената знаменита четворка според едни – или "бандата на четиримата" – според други: Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Пламен Дойнов, Бойко Пенчев. Те дойдоха във вестника още като студенти, но изнесоха най-тежките му битки – и с мухлясалия Съюз на писателите, и с патриотарското репчене на мастити писатели, и с литераторите от вчерашния ден, които конюнктурно се мъчеха да се нагодят към днешния.
ЛВ се оказа жилав, присмехулен, борбен вестник; стана основната трибуна на българския постмодернизъм (каквото и да означава това), издаваше собствени книги, правеше пърформанси и спектакли (например тези от "Авторски литературен театър"), поддържаше остри полемики, въобще участваше с всички сили – а и до голяма степен задаваше литературния бон тон на големия посткомунистически карнавал – докато беше и доколкото беше карнавал.
В този вестник се пишеше най-интересната поезия – и най-наситената публицистика от това време, трудно е дори да се изброят имената, които проходиха на неговите страници – а днес са утвърдени автори. Що се отнася до бъдещето – ще видим, ако оцелеем, разбира се; винаги сме били на ръба на фалита – а днес сме повече от винаги.
Но времената се менят, а с тях хората и идеите. Хубаво е, че в ЛВ вече за трети път се сменят поколенията – и например Мария Калинова и Камелия Спасова идват така, както някога дойдоха като редактори момчетата от четворката. Тъй че на тях, на това трето поред поколение, принадлежи бъдещето на вестника.
Юбилеят е благотворителен, защото нямаме пари да се усмихнем, и се надяваме някой образован банкер да ни даде шанс да прескочим финансовия трап. Знам колко наивна е тази надежда, но все пак...
Отбелязваме го с четене на поезия, защото тя е кратка и разнообразна, могат да се вместят повече хора, от нея и чрез нея става и нещо като шоу. Не че не си ценим прозаиците – или пък критиците, живи и здрави да са ни; но ЛВ е именно поетичен вестник – не защото печата поезия (впрочем май остана единственият, който го прави) – но и защото живее поетично, не ще да знае за матрици и условности, плези се от щандовете с черно-белите си кръпки и напук на всички оцелява вече двадесет години. Което само по себе си никак не е малко: в литературната история на свободна България (тук не броя "Литературен фронт" и прочее казионни измишльотини) това дълголетие е без прецедент
От Светослав Тодоров
Скандалните СРС-та стигнаха до Брюксел
Блогъри: Експертизата на прокуратурата е...
Тази власт няма алтернатива, да дойде сл...
Блогъри: Експертизата на прокуратурата е...
Тази власт няма алтернатива, да дойде сл...
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. star relax
2. яко
3. пътя на любовта
4. incendium amor!
5. la femme desiree
6. incendium veritas!
7. bgnetsociety
8. desire
9. ортодокс уики
10. кладенецът,душа
11. у4илище за родители
12. науката - не търси под вола теле!
13. светът на розите
14. за православни християни
15. айкидо
16. попътен вятър
17. светлината
18. светлините на дълбокото
19. океанско житие
20. православни светци
21. sourteardrop
22. политически строфи
23. свят на омиротворение
24. st valentine
25. България
26. още книги за бойни изкуства
27. не обичай деградето!
28. духовна библиотека
29. владимир висоцки
30. тайната на златното цвете
2. яко
3. пътя на любовта
4. incendium amor!
5. la femme desiree
6. incendium veritas!
7. bgnetsociety
8. desire
9. ортодокс уики
10. кладенецът,душа
11. у4илище за родители
12. науката - не търси под вола теле!
13. светът на розите
14. за православни християни
15. айкидо
16. попътен вятър
17. светлината
18. светлините на дълбокото
19. океанско житие
20. православни светци
21. sourteardrop
22. политически строфи
23. свят на омиротворение
24. st valentine
25. България
26. още книги за бойни изкуства
27. не обичай деградето!
28. духовна библиотека
29. владимир висоцки
30. тайната на златното цвете
