Прочетен: 1234 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.08.2011 14:59
Je reviendrai dans ton alcфve
Et vers toi glisserai sans bruit
Avec les ombres de la nuit ;
Et je te donnerai, ma brune,
Des baisers froids comme la lune
Et des caresses de serpent
Autour d"une fosse rampant.
Quand viendra le matin livide,
Tu trouveras ma place vide,
Oщ jusqu"au soir il fera froid.
Comme d"autres par la tendresse,
Sur ta vie et sur ta jeunesse,
Moi, je veux rйgner par l"effroi.
Charle Baudelaire |
Les fleurs du mal, XXVIII |
Le serpent qui danse |
Que j"aime voir, chиre indolente, De ton corps si beau, Comme une йtoffe vacillante, Miroiter la peau! Sur ta chevelure profonde Aux вcres parfums, Mer odorante et vagabonde Aux flots bleus et bruns, Comme un navire qui s"йveille Au vent du matin, Mon вme rкveuse appareille Pour un ciel lointain. Tes yeux oщ rien ne se rйvиle De doux ni d"amer, Sont deux bijoux froids oщ se mкlent L’or avec le fer. A te voir marcher en cadence, Belle d"abandon, On dirait un serpent qui danse Au bout d"un bвton. Sous le fardeau de ta paresse Ta tкte d"enfant Se balance avec la mollesse D’un jeune йlйphant, Et ton corps se penche et s"allonge Comme un fin vaisseau Qui roule bord sur bord et plonge Ses vergues dans l"eau. Comme un flot grossi par la fonte Des glaciers grondants, Quand l"eau de ta bouche remonte Au bord de tes dents, Je crois boire un vin de bohкme, Amer et vainqueur, Un ciel liquide qui parsиme D’йtoiles mon coeur! |
МУЗА ЗА ПРОДАВАНЕ
О, Музо на сърцето ми, любимке на палатите,
Дали когато зимата е вън със злост завила,
На заснежени вечери сред грижите, заплахите,
Топлик би си намерила за синкави ходила?
Дали ще оживее на тялото ти мрамора
Под нощните лъчи, проникнали през щорите?
Кесията - пресъхнала, тъй както и небцето ти -
ще скъта ли златото, зареяно в просторите?
Да припечелваш - длъжна си - за хляба всяка вечер
Като дете в църковен хор, размахало кандило,
Напяващо към Бога, макар и неповярвало,
Или - ездачка малка ти - със сласт да мамиш вече,
И с глас, прогизнал в сълзите, които си прикрила,
Да веселиш тълпата бездушна на вулгарните.
Съответствия
Природата е храм и живите колони
неясни думи често отронват в този храм;
в гора от символи човек се лута сам,
изпращан от очи към него благосклонни.
И както се настигнат все по-далеч оттук
и сливат в един зловещ кънтеж ехата –
дълбок като нощта и като светлината –
така си съответстват и мирис, цвят и звук.
Познавам чуден мирис – със сладост на обой,
по-свеж от детска плът зелен като морава,
но знам и друг – тържествен и сладостно-пищен,
той с безкрайните неща несетно ни сродява -
бензой, тамян и мускус, и амбра са това,
възтортващи духа ни и всички сетива.
Албатрос
Понякога из път, щом скука ги обземе,
огромни албатроси моряците ловят
от верните ята, които дълго време
над бездните горчиви след кораба летят.
Лежи на пода той между въжа дебели,
той – царят на лазура – направо е за смях!
Но става и криле огромни, снежнобели
като весла печално повлича покрай тях.
О, пътникът крилат! Сега е тъй неловка
и грозна тази птица – в очите й печал!
Един й пуска дим в разтворената човка,
а друг след нея куца, моряците разсмял.
Поетът е събрат на княза на ятата,
сред бурите се носи над прашки и мълви;
насила тук свален – сред гмежа на тълпата, -
крилата исполински му пречат да върви.
Идеалът
Не, никога девойки със чара на винетки,
деца осакатени от този век без срам,
в ръце с кастанетки, с обувки на кокетки –
о, не, на тях не мога сърцето си да дам.
За Гаварни оставам тълпата приказлива
на девите болнави, обзети от печал –
сред тези бледи рози духът ми не открива
цвят тъмноален, който е моят идеал.
Това, което в бездна сърцето ми превръща,
сте вие, лейди Макбет, душа в греха могъща,
и на Есхил мечтата – тя в бури разцъфтя.
Или ти, „Нощ” велика, на Боунароти рожба,
чиято странна поза светът не разтревожва –
за устни на Титани е твойта красота!
Душата на виното |
Мърша
В прекрасна лятна утрин - спомни си, скъпа моя,
спомни си тая случка пак:
внезапно жалка мърша съзряхме на завоя
връз ложето от камънак.
В една цинична поза като жена продажна
лежеше тя без капка смут -
разкрачена безгрижно, от пот и лиги влажна,
с корем, от газове издут.
А слънцето над нея печеше в небосвода,
бодеше я с безброй жила -
да върне без остатък на вечната Природа
това, което е била.
И гледаше небето как скелетът оголен
цъфти като разкошен цвят.
Смрадта бе тъй ужасна и в тоя въздух болен
зави ти се внезапно свят.
Нападнаха корема мухите забрамчали
там, дето в боен ред пълзят
личинкии - черна каша - по-дългите парцали
на гниещата мека плът.
Като вълни в морето пропадаше, растеше
и вреше шаващия куп;
би казал, оживял е - набъбваше, свистеше
и се множеше тоя труп.
Летяха странни звуци от купчината жалка:
като ветрец, като река
или като зърната в желязната веялка,
въртяна бавно на ръка.
И изведнъж... Как всичко тук избледня, застина
или бе страшен сън това -
художникът по памет завършва тъй картина,
нахвърляна едва едва -
дойде сърдито куче и дебнеше ни - клето! --
иззад високите скали,
и чакаше да грабне и отнесе парчето,
което от костта свали...
И ти, уви, ще станеш зараза, тлен в земята,
пръстта и теб ще заличи,
ти - моя страст, мой ангел, ти - слънце за душата,
звезда на моите очи.
Да! Ти ще спиш, царице на грациите мили,
в дълбокия и тайнствен мрак,
ще плесенясва бавно под цъфнали бодили
оголения ти гръбнак.
Но щом с целувки алчни нахвърлят се - кажи ти
на червеите в твоя ров,
че аз спасих - и образ, и чувства най-честити! -
разпадналата се любов.
* * *
Сред гробницата тъмна на скръбта,
където мен Съдбата заточи ме,
където лъч не трепва и Нощта
е господарката със странно име,
а аз - художник на насмешлив бог,
осъден да рисувам върху мрака;
където сам като готвач жесток
сърцето си варя, че глад ме чака,
понякога пристъпва нежна, кротка
виделина - тъй както днес проблясна!
И докато израсне тя - една! -
по леката й източна походка
познавам свойта гостенка прекрасна:
макар и черна - все пак светлина.
* * *
Духът от мрак и светлина
на себе си е огледало!
Бездънен кладенец, начало
на всяка Истина - с една
звезда, насмешлив лъч в теглото
и факел в ада, пълен с чар,
триумф, утеха сред кошмар,
проблясъкът на съвест в Злото!
Шарл Бодлер
2. яко
3. пътя на любовта
4. incendium amor!
5. la femme desiree
6. incendium veritas!
7. bgnetsociety
8. desire
9. ортодокс уики
10. кладенецът,душа
11. у4илище за родители
12. науката - не търси под вола теле!
13. светът на розите
14. за православни християни
15. айкидо
16. попътен вятър
17. светлината
18. светлините на дълбокото
19. океанско житие
20. православни светци
21. sourteardrop
22. политически строфи
23. свят на омиротворение
24. st valentine
25. България
26. още книги за бойни изкуства
27. не обичай деградето!
28. духовна библиотека
29. владимир висоцки
30. тайната на златното цвете