Кола, пълна с десетки, понякога стотици детски класики или популярни тийнейджърски романи. Кола, която пътува към дом за деца, лишени от родителска грижа в кв. "Надежда", Берковица, Ловеч или някое друго градче из България. Кола, в която се крие нещо повече от подаръци под формата на книги – в нея има надежда.

Зад инициативата "Подарете книга" стои крехката на вид Благовеста Пугьова. Всичко започва, когато подарява седем-осем книги на дете, с което се е запознала и сближила при посещение в дом за деца без родителска грижа. Толкова е въодушевена от това, което направила, и с такъв ентусиазъм го разказва на приятели, че идеята за инициативата се появява естествено – защо да не опита да събира книги с помощта на Facebook, които после да подарява на деца, за които те ще са нещо повече от приятно занимание.

И така от 2010 г. Постепенно се събират все повече хора, които искат да участват в събирането на книги и само книги – стари, нови, с илюстрации или без. Координатори вече има в десетина български града. След като съберат определено количество книги, те организират пътуване до някой близък дом за деца, където предварително е уговорена среща с директора му.

Благовеста от своя страна помага в организацията. Софийските координатори например правят поне по едно посещение на месец, като носят със себе си по 200-300 книги.

Дълго време е предпочитала инициативата да запази своя неофициален характер, но от опита си е установила, че при работата с домове е по-добре да си официална организация. Затова и сама се заема с документите за регистрация, като от 7 март 2012 г., след поредното връщане за някой документ и редица трудности, Фондация "Подарете книга" е вече факт.

Формалностите обаче не са това, което я вълнува - с тях се справя, защото способността да организира й е сила, а помощниците й са много инициативни.

Вълнението се вижда в очите й именно тогава, когато започне да разказва за децата, на които освен книги в подарила и мечти. Блага има десетки истории, помни имената и съдбите на десетки деца, а поне 20 от тях би искала да осинови. Редовно се чува с малчуганите, с които се е запознала, защото според нея не трябва просто да отидеш, да подариш книга и да им бъдеш приятел само за два-три часа, а да продължиш връзката с тях.

"Целта на инициативата не са само книгите, децата са жадни за контакт, затова и искаме да създадем приятелства", казва младата жена, която е учила в Лондон, работи като данъчен консултант, а занапред през свободното си време ще трябва да се грижи и за фондацията, а не само за организацията на подаряването на книги.

И не твърди, че това не й тежи. Напротив, признава, че след посещенията й е тежко, "като видиш колко безотговорни родители има". За отделеното ("не загубено!", подчертава тя) време обаче не съжалява, защото "предпочитам в събота и неделя да отида до някой дом, отколкото да лежа вкъщи". Смее се, че някои от децата дори я наричат Шефката, защото усещат, че здраво държи организацията на инициативата.

"Част от децата са буйни, но не защото са лоши, а защото са живели в тежки условия. Когато си в семейство, имаш модел за подражание, а те нямат. В домовете се научават да получават храна на готово", обяснява Благовеста. А чрез книгите тя и останалите доброволци, се надяват при контакта с децата да им повлияят, да им покажат как да мечтаят.

"Книгите са 50% от инициативата, те са поводът. Не е добре да отидеш и да започнеш просто да им говориш и да ги поучаваш – децата не харесват това", продължава тя и допълва, че с разговор за подарена книга, например можеш да дадеш добра идея, насока, цел.                                                       

Питам я какво би я отказало от подаряването на книги и дори след известно замисляне тя не се сеща за такова нещо. За сметка на това обаче обмисля как да разшири заниманията чрез новата фондация. Мисли в бъдеще да кандидатства по проект и да организира нещо като кръжок по четене, защото "много от децата на 12 години не могат да четат". И обмисля варианти как след време да се занимава основно с благотворителна дейност. А дотогава ще продължи да подарява книги... и надежда.

Жени Колева