Наред с “Бушидо” – моралният кодекс на самурая, чайната церемония е един от не по-малко важните ключове за опознаване на националната психология на японците. В нашето съвремие тя е изключително на мода сред образованите среди. Представлява естетически култ, на който се гледа като на форма за умствено разтоварване и като начин за възпитаване на елегантни маниери и етикет. Пиенето на чай има не само целебно действие, но е и стимул за доближаването до “изначалната” красота, сътворена от природата и добрия вкус. Наподобява представление (тайнство), съпроводено с пъстра палитра от действия, жестове и пози, хармонично подредени и изкусно изпълнени.

Обстановката, в която се провежда, е вторият неин компонент. Малките размери на помещенията, скромността и простотата на подредбата, полумракът въплъщава в себе си класическата японска представа за прекрасното. Прекрасното японците отъждествяват с целесъобразното и затова всички съдове, които се използват, освен че са красиви, са и практични – от чугунения, сега порцеланов, чайник до купичката и чашките за чай. Своите представи за красота и хармония те разпростират в областта на човешките отношения и затова особено внимание обръщат на общуването, на вежливите обноски по време на церемонията. И всичко това – пиенето на чай, културата и грацията на движенията, аранжирането на цветя, калиграфското изкуство, изкуството да се любуват на природата, пораждат празнична, с богати преживявания, чувства и размисли, атмосфера, наричана “Фурю” (изящно време за почивка).

Заради всичко това чайната церемония, като синтетично изкуство наречено “Ча-ною”, е система за своеобразно пречистване на хората, но не и греховете, а по-скоро от стресове и духовно напрежение, система за доближаване и “за преклонение пред красотата в сивата светлина на делника”, изкуство, в което намират проявление и други изкуства.

По време на “Ча-ною” се създава уникален по рода си художествен образ – “образът на мига”.

По време на “Ча-ною” се създава уникален по рода си художествен образ – “образът на мига”. Този одухотворен образ е единство от красотата, породена от емоционалността и изяществото, от мярата във всичко. Тайнственият магнетизъм на тази красота се крие в това, че тя е “някак неясна, неуловима и въпреки всичко осезаема красота”. Тя е преклонение през природата и “връщане към себе си”, към вътрешния свят на отделния човек, участник в церемонията.

Известен майстор на “Ча-ною” станал Се-но Рикю (1521-1591 г.), който успява да създаде “Кодекс на чаеното изкуство” с около стотина канонични правила и изисквания.

Човек се удивлява от старанието, което японците проявяват при подготовката на самата церемония. С каква сериозност те гледат на това, на пръв поглед, най-обикновено занимание! Те се настройват празнично, създават предварителна, необичайно тържествена, но скромна атмосфера и настроение. Отстраняват всичко лошо от помислите си, подготвят се физически и емоционално.
В класическия си вид чайната церемония се провежда в малки чайни (чашицу), в по-големи – какъвто е Златният павилион в Киото, както и по домовете. Чайните архитектурно приличат на миниатюрни бедни жилища и се състоят от вход за гостите, кухня с декоративна ниша, огнище и градинка с екзотична зеленина. В тесните помещения, осветявани от един прозорец, цари полумрак, което събужда усещането за приятно усамотяване. Като се движи към чайната по пътечката, застлана с дребни камъчета, човек изоставя светските си грижи и предусеща приближаващата церемония.

Започва първата фаза на медитацията (стремежът към съвършенство) – самовглъбяването, размишлението. За преминаването към втората фаза спомагат старинният каменен фенер, който осветява пътечката привечер и в нощните часове, както и чашките за измиване на ръцете и за изплакване на устата, ниската – 90 см вратичка, през която се влиза, и която символизира, че хората се разделят с мъките си. Настроението се поддържа от приборите за чай.

Японците предпочитат обикновено матовостта на приборите, радват се, когато повърхността им потъмнява. “Ние харесваме предметите, носещи следи от човешко докосване, пушек, ерозия, дъждовни ивици”, казват те. В чайните водата за чая се кипва на огнището върху въглени от вишневи клони.
Върховенството на чайната церемония видяхме и преживяхме в представителния ресторант-градина “Хаппо-ен” в Токио, потънал сред екзотична растителност и с раздвижено парково строителство.

В семейната ниша Токонома – “олтар на любовта”, е поставена ваза с аранжирани цветя (икебана). На стената е окачен надпис с философски сентенции, калиграфски изписани. Подът е застлан с рогозки, на които са поставени възглавнички. Участниците в церемонията са облечени в ярки и богато орнаментирани в различни разцветки кимона. А това са домакинята, нейната помощничка и гостите и.

С дълбок поклон домакинята посреща гостите, които сядат на възглавничките, внася поднос със сладкиши от оризово брашно, а помощничката – чайните прибори: чайник с кипнала вода, кутия със зелен чай, предварително стрит на прах, керамична купичка, чашки, бамбукова пръчка и четка. С много лекота и изящество в движенията на ръцете домакинята приготвя чая. С обаятелна усмивка и мил поглед разлива скъпоценната течност по традиция в керамична купичка, на която гостите се възхищават по задължение. Днес чаят се разлива в чашки. Домакинята разказва историята на купичката – кой е пил от нея, както и анекдоти, свързани с нея. Обичайно е всички да пият от купичката, като я подават от ръка на ръка.

Пръв отпива няколко глътки най-почетният гостенин. Пиенето протича бавно и спокойно, при пълно мълчание, което символизира близостта между участниците. Със съответният етикет, грация, усмивка, поглед и приятен тон домакинята създава уютна атмосфера и празничност, импровизира и проявява творческо въображение. Следват оценки и поздравления от гостите, а домакинята ги поканва да се полюбуват на цветята в нишата, на калиграфските рисунки на стената, да пообщуват с цветята в природният кът и парка. Когато церемонията приключи, гостите се изпращат също със съответен ритуал.

учил е в Япония, работи по корабите туристическите да показва тази церемония, но е доста познат в Япония и често е канен да изнася лекции и са показва и там тяхната им традиция, но не му помня името. Просто за два пъти животът ни срещна с баща му и той ми разказа за сина си какво учи и с какво се занимава. Това му е било от малък любимото занимание и е успял да го претвори и в своя професия.