Четиридесет дни след Славното Си Възкресение, Господ Исус Христос се явявал многократно на Своите ученици. Разяснявал им за царството Божие, просвещавал ума им за да разбират Свещеното писание. На четиридесетия ден от Възкресението им се явил за последен път. Апостолите били на молитва, в очакване Божието обещание да се изпълни. Както били събрани, Христос се явил сред тях, беседвал и ги извел от града на Елеонската планина. Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял Се отделил от земята и, подет от облак, Се издигнал към небето при Своя небесен Отец. Не изчезнал веднага от погледа им, а се издигал постепенно, докато станал невидим за погледа им. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка. Заедно с тях била и света Богородица, която, колкото болезнено понесла страданията на Господа на Голгота, толкова сега се възрадвала при съзерцание на Неговата слава. Утешени от ангелите за раздялата, апостолите се върнали в Йерусалим, където с трепет в сърцата си очаквали идването на обещаният им Утешител Дух Светий. Празникът Възнесение Господне се празнува от църквата още от IV-V век, той е един от големите Господски празници. С възнесението Си Исус Христос завършва делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят открива небето, за да могат всички да станат участници в Неговия живот и да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл - Спасовден - Денят на Спасителя, който честваме днес.
Константийски епископ Антоний