Постинг
29.06.2012 17:04 -
За хората от протеста - част 4
Продължаваме да представяме хората от протестите срещу Закона за горите. Днес ви запознаваме с още две гледни точки, които получихме на редакционния адрес.
Припомняме ви и идеята на поредицата:
Едно от нещата, които дразнеше участниците, беше, че в много медии, а и сред хората, незапознати достатъчно с протеста, те бяха определяни като "еколози", "екоактивисти". Свързваха ги със зелените организации и партии, които организираха протести и акции срещу промените и още докато те се обсъждаха в парламента. Но на Орлов мост, пред НДК, пред Народното събрание имаше много и различни хора, които нямат общо с тези организации, освен че в случая споделят обща кауза. Това роди и един от плакатите - "Не сме еколози, хора сме".
Затова потърсихме каква е била мотивацията за участието в протеста на такива хора и как им се е сторила организацията (тя се случваше спонтанно, през интернет, sms-и, Foresquare...) и енергията.
Всеки читател, който иска да сподели и своите преживявания може да го направи във форума, като отговори на въпросите или да ни пише на live@dnevnik.bg:
Какво попитахме:
- Моля, представете се - с какво се занимавате и дали членувате в природозащитни организации, или други?
- Защо бяхте на протестите ?
- Какво беше вашето лично послание в протеста?
- Може ли да опишете преживяването?
- Какво мислите за организацията на протестите?
- Вашата реакция на ветото ?
- В какъв друг протест бихте участвали?
- Чувствате ли се активен гражданин ( има ли други инициативи, кампании, в които участвате?)
Ето какво написаха за "Дневник" още двама от нашите читатели:
Цветана, на 27 години.
Работя в голяма международна компания, не членувам в природозащитни или политически организации.
Бях на протестите, защото смятам, че промените в Закона са нередни и биха облагодетелствали една малка част от обществото, която не е свикнала да мисли в дългосрочна перспектива и не оценява правилно, че днешните им краткосрочни действия с цел печалба в бъдеще ще започнат да им носят финансови загуби, освен че ще носят вреда на обществото.
Личното ми послание в протеста, което мисля неведнъж съм заявявала през Facebook, е, че не може всеки да прави каквото си поиска, без да има обсъждане на ползите и вредите от това. Не може аз например утре да реша, че искам да сека една гора и да строя безразборно, а всички около мен да си мълчат и да не ми опонират, макар и да мислят, че моите действия са неправилни.
Аз израснах в най-тежките години на т.нар. преход и поглеждайки назад, за мен този преход още не е завършил. Ще завърши едва когато мнозинството от българите осъзнаем, че действително много неща зависят от нас и от нашето активно участие в обществото. Моето усещане е, че годините на комунизма са приспали активността на хората и са ги приучили да разчитат за всичко на държавата - повече неоснователно, отколкото основателно.
Този протест за мен е една малка част от борбата против този сън, в който е в момента българското общество. Затова и на него имаше основно млади хора, които не сме живели съзнателно в едни отминали времена, в които работата е осигурена, стандартът е осигурен от държавата и не ти се дава възможност да мислиш за нещо друго.
Определено не може да се каже, че е от най-стройните, ако сравняваме с митинги, организирани от "опитни" политически партии или синдикати, на които де факто това им е работата. Но и нямаше и нужда. Аз лично не бих се чувствала удобно и на място, ако ми бяха дадени шапка и тениска като на всички останали хора, ако бяха ми изпратени инструкции как да се държа и т.н. Вероятно тези неща ги има сред членовете на природозащитните организации, но тъй като не съм от тях, не знам нищо конкретно и не ме интересува.
Реакцията ми за ветото - изглежда протестите са били достатъчно ефективни на този етап, за да се стигне все пак до там.
В какви други протести бих участвала - зависи от протестите или от моментното ми настроение. Не бих казала, че съм от твърдите ядра на която и да било кауза. Но в последния месец около различни обществени събития осъзнах, че за един човек е много по-ефективно, ако се застъпва за някакви каузи, те да бъдат малко на брой, да се броят на пръстите на едната ръка, така че човекът да има възможност за по-активно ангажиране и на практика да има ефективност от участието му. В противен случай ставаме с професия "протестиращ", което не мисля, че има някакъв смисъл в днешно време - поне за тази част от обществото, която не членува в политически партии. Дори бих се включила в кампании "ЗА" нещо.
Протест е лоша дума, искам в България да има все по-малко поводи да се говори за "протести", искам да се говори повече "За" нещо, да има много повече поводи да благодарим на някого за нещо - било то спортист, певец, художник, друга обществена личност, която е допринесла за доброто на България.
Чувствам се активен гражданин, но само съпоставяйки се със средностатистическия българин. Ако гледам нещата обективно обаче, не мисля че допринасям достатъчно за развитието на обществото, а от там и на себе си. В момента се опитвам да си създам собствена инициатива, в която да бъда достатъчно постоянна, за да се нарека "активен гражданин" - сигнализиране за дупки по улиците и тротоарите в София, но и сигнализиране за некачествено извършени ремонти на горепосочените - и то на конкретните институции, а не чрез медии, което забавя целия процес.
Друга кампания, в която в момента участвам активно, е в подкрепа на треньора на националния отбор по волейбол Радостин Стойчев в борбата му с федерацията по волейбол (малките букви не са случайни) - още едно малко парченце от българската действителност, което плаче за промяна.
следва
Припомняме ви и идеята на поредицата:
Едно от нещата, които дразнеше участниците, беше, че в много медии, а и сред хората, незапознати достатъчно с протеста, те бяха определяни като "еколози", "екоактивисти". Свързваха ги със зелените организации и партии, които организираха протести и акции срещу промените и още докато те се обсъждаха в парламента. Но на Орлов мост, пред НДК, пред Народното събрание имаше много и различни хора, които нямат общо с тези организации, освен че в случая споделят обща кауза. Това роди и един от плакатите - "Не сме еколози, хора сме".
Затова потърсихме каква е била мотивацията за участието в протеста на такива хора и как им се е сторила организацията (тя се случваше спонтанно, през интернет, sms-и, Foresquare...) и енергията.
Всеки читател, който иска да сподели и своите преживявания може да го направи във форума, като отговори на въпросите или да ни пише на live@dnevnik.bg:
Какво попитахме:
- Моля, представете се - с какво се занимавате и дали членувате в природозащитни организации, или други?
- Защо бяхте на протестите ?
- Какво беше вашето лично послание в протеста?
- Може ли да опишете преживяването?
- Какво мислите за организацията на протестите?
- Вашата реакция на ветото ?
- В какъв друг протест бихте участвали?
- Чувствате ли се активен гражданин ( има ли други инициативи, кампании, в които участвате?)
Ето какво написаха за "Дневник" още двама от нашите читатели:
Цветана, на 27 години.
Работя в голяма международна компания, не членувам в природозащитни или политически организации.
Бях на протестите, защото смятам, че промените в Закона са нередни и биха облагодетелствали една малка част от обществото, която не е свикнала да мисли в дългосрочна перспектива и не оценява правилно, че днешните им краткосрочни действия с цел печалба в бъдеще ще започнат да им носят финансови загуби, освен че ще носят вреда на обществото.
Личното ми послание в протеста, което мисля неведнъж съм заявявала през Facebook, е, че не може всеки да прави каквото си поиска, без да има обсъждане на ползите и вредите от това. Не може аз например утре да реша, че искам да сека една гора и да строя безразборно, а всички около мен да си мълчат и да не ми опонират, макар и да мислят, че моите действия са неправилни.
Аз израснах в най-тежките години на т.нар. преход и поглеждайки назад, за мен този преход още не е завършил. Ще завърши едва когато мнозинството от българите осъзнаем, че действително много неща зависят от нас и от нашето активно участие в обществото. Моето усещане е, че годините на комунизма са приспали активността на хората и са ги приучили да разчитат за всичко на държавата - повече неоснователно, отколкото основателно.
Този протест за мен е една малка част от борбата против този сън, в който е в момента българското общество. Затова и на него имаше основно млади хора, които не сме живели съзнателно в едни отминали времена, в които работата е осигурена, стандартът е осигурен от държавата и не ти се дава възможност да мислиш за нещо друго.
Фотограф: Красимир Юскеселиев
Не бих казала, че протестът като преживяване беше нещо особено - протест като протест. Истинското преживяване е "невидимият" протест - активността на същите тези хора, които са много повече от физически присъстващите на протеста, във виртуалното пространство - било като подписки, публикуване на информация, снимки, заявяване на позиция по отношение тенденциозното отразяване на събитията в нашата страна. Ето така ми стана ясно, че на практика хората се събуждат - виждам го сред приятелите си, виждам го и сред непознати хора, чиито снимки споделям във Facebook.
Определено не може да се каже, че е от най-стройните, ако сравняваме с митинги, организирани от "опитни" политически партии или синдикати, на които де факто това им е работата. Но и нямаше и нужда. Аз лично не бих се чувствала удобно и на място, ако ми бяха дадени шапка и тениска като на всички останали хора, ако бяха ми изпратени инструкции как да се държа и т.н. Вероятно тези неща ги има сред членовете на природозащитните организации, но тъй като не съм от тях, не знам нищо конкретно и не ме интересува.
Реакцията ми за ветото - изглежда протестите са били достатъчно ефективни на този етап, за да се стигне все пак до там.
В какви други протести бих участвала - зависи от протестите или от моментното ми настроение. Не бих казала, че съм от твърдите ядра на която и да било кауза. Но в последния месец около различни обществени събития осъзнах, че за един човек е много по-ефективно, ако се застъпва за някакви каузи, те да бъдат малко на брой, да се броят на пръстите на едната ръка, така че човекът да има възможност за по-активно ангажиране и на практика да има ефективност от участието му. В противен случай ставаме с професия "протестиращ", което не мисля, че има някакъв смисъл в днешно време - поне за тази част от обществото, която не членува в политически партии. Дори бих се включила в кампании "ЗА" нещо.
Протест е лоша дума, искам в България да има все по-малко поводи да се говори за "протести", искам да се говори повече "За" нещо, да има много повече поводи да благодарим на някого за нещо - било то спортист, певец, художник, друга обществена личност, която е допринесла за доброто на България.
Чувствам се активен гражданин, но само съпоставяйки се със средностатистическия българин. Ако гледам нещата обективно обаче, не мисля че допринасям достатъчно за развитието на обществото, а от там и на себе си. В момента се опитвам да си създам собствена инициатива, в която да бъда достатъчно постоянна, за да се нарека "активен гражданин" - сигнализиране за дупки по улиците и тротоарите в София, но и сигнализиране за некачествено извършени ремонти на горепосочените - и то на конкретните институции, а не чрез медии, което забавя целия процес.
Друга кампания, в която в момента участвам активно, е в подкрепа на треньора на националния отбор по волейбол Радостин Стойчев в борбата му с федерацията по волейбол (малките букви не са случайни) - още едно малко парченце от българската действителност, което плаче за промяна.
следва
BEE GEES - I STARTED A JOKE
Helping Helpers To Help - Текст №2 (26.0...
ДА СИ ВНУШАВАШ БЕЗСПИР, ЧЕ СИ ПОЕТКА, бо...
Helping Helpers To Help - Текст №2 (26.0...
ДА СИ ВНУШАВАШ БЕЗСПИР, ЧЕ СИ ПОЕТКА, бо...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. star relax
2. яко
3. пътя на любовта
4. incendium amor!
5. la femme desiree
6. incendium veritas!
7. bgnetsociety
8. desire
9. ортодокс уики
10. кладенецът,душа
11. у4илище за родители
12. науката - не търси под вола теле!
13. светът на розите
14. за православни християни
15. айкидо
16. попътен вятър
17. светлината
18. светлините на дълбокото
19. океанско житие
20. православни светци
21. sourteardrop
22. политически строфи
23. свят на омиротворение
24. st valentine
25. България
26. още книги за бойни изкуства
27. не обичай деградето!
28. духовна библиотека
29. владимир висоцки
30. тайната на златното цвете
2. яко
3. пътя на любовта
4. incendium amor!
5. la femme desiree
6. incendium veritas!
7. bgnetsociety
8. desire
9. ортодокс уики
10. кладенецът,душа
11. у4илище за родители
12. науката - не търси под вола теле!
13. светът на розите
14. за православни християни
15. айкидо
16. попътен вятър
17. светлината
18. светлините на дълбокото
19. океанско житие
20. православни светци
21. sourteardrop
22. политически строфи
23. свят на омиротворение
24. st valentine
25. България
26. още книги за бойни изкуства
27. не обичай деградето!
28. духовна библиотека
29. владимир висоцки
30. тайната на златното цвете