Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.06.2012 17:04 - За хората от протеста - част 4
Автор: hikari Категория: Изкуство   
Прочетен: 1043 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Продължаваме да представяме хората от протестите срещу Закона за горите. Днес ви запознаваме с още две гледни точки, които получихме на редакционния адрес.

Припомняме ви и идеята на поредицата:

Едно от нещата, които дразнеше участниците, беше, че в много медии, а и сред хората, незапознати достатъчно с протеста, те бяха определяни като "еколози", "екоактивисти". Свързваха ги със зелените организации и партии, които организираха протести и акции срещу промените и още докато те се обсъждаха в парламента. Но на Орлов мост, пред НДК, пред Народното събрание имаше много и различни хора, които нямат общо с тези организации, освен че в случая споделят обща кауза. Това роди и един от плакатите - "Не сме еколози, хора сме".

Затова потърсихме каква е била мотивацията за участието в протеста на такива хора и как им се е сторила организацията (тя се случваше спонтанно, през интернет, sms-и, Foresquare...) и енергията.
Всеки читател, който иска да сподели и своите преживявания може да го направи във форума, като отговори на въпросите или да ни пише на live@dnevnik.bg:

Какво попитахме:

- Моля, представете се - с какво се занимавате и дали членувате в природозащитни организации, или други?
- Защо бяхте на протестите ?
- Какво беше вашето лично послание в протеста?
- Може ли да опишете преживяването?
- Какво мислите за организацията на протестите?
- Вашата реакция на ветото ?
- В какъв друг протест бихте участвали?
- Чувствате ли се активен гражданин ( има ли други инициативи, кампании, в които участвате?)

Ето какво написаха за "Дневник" още двама от нашите читатели:


Цветана, на 27 години.

Работя в голяма международна компания, не членувам в природозащитни или политически организации.

Бях на протестите, защото смятам, че промените в Закона са нередни и биха облагодетелствали една малка част от обществото, която не е свикнала да мисли в дългосрочна перспектива и не оценява правилно, че днешните им краткосрочни действия с цел печалба в бъдеще ще започнат да им носят финансови загуби, освен че ще носят вреда на обществото.

Личното ми послание в протеста, което мисля неведнъж съм заявявала през Facebook, е, че не може всеки да прави каквото си поиска, без да има обсъждане на ползите и вредите от това. Не може аз например утре да реша, че искам да сека една гора и да строя безразборно, а всички около мен да си мълчат и да не ми опонират, макар и да мислят, че моите действия са неправилни.

Аз израснах в най-тежките години на т.нар. преход и поглеждайки назад, за мен този преход още не е завършил. Ще завърши едва когато мнозинството от българите осъзнаем, че действително много неща зависят от нас и от нашето активно участие в обществото. Моето усещане е, че годините на комунизма са приспали активността на хората и са ги приучили да разчитат за всичко на държавата - повече неоснователно, отколкото основателно.

Този протест за мен е една малка част от борбата против този сън, в който е в момента българското общество. Затова и на него имаше основно млади хора, които не сме живели съзнателно в едни отминали времена, в които работата е осигурена, стандартът е осигурен от държавата и не ти се дава възможност да мислиш за нещо друго.
image

Фотограф: Красимир Юскеселиев

 

Не бих казала, че протестът като преживяване беше нещо особено - протест като протест. Истинското преживяване е "невидимият" протест - активността на същите тези хора, които са много повече от физически присъстващите на протеста, във виртуалното пространство - било като подписки, публикуване на информация, снимки, заявяване на позиция по отношение тенденциозното отразяване на събитията в нашата страна. Ето така ми стана ясно, че на практика хората се събуждат - виждам го сред приятелите си, виждам го и сред непознати хора, чиито снимки споделям във Facebook.

Определено не може да се каже, че е от най-стройните, ако сравняваме с митинги, организирани от "опитни" политически партии или синдикати, на които де факто това им е работата. Но и нямаше и нужда. Аз лично не бих се чувствала удобно и на място, ако ми бяха дадени шапка и тениска като на всички останали хора, ако бяха ми изпратени инструкции как да се държа и т.н. Вероятно тези неща ги има сред членовете на природозащитните организации, но тъй като не съм от тях, не знам нищо конкретно и не ме интересува.

Реакцията ми за ветото - изглежда протестите са били достатъчно ефективни на този етап, за да се стигне все пак до там.

В какви други протести бих участвала - зависи от протестите или от моментното ми настроение. Не бих казала, че съм от твърдите ядра на която и да било кауза. Но в последния месец около различни обществени събития осъзнах, че за един човек е много по-ефективно, ако се застъпва за някакви каузи, те да бъдат малко на брой, да се броят на пръстите на едната ръка, така че човекът да има възможност за по-активно ангажиране и на практика да има ефективност от участието му. В противен случай ставаме с професия "протестиращ", което не мисля, че има някакъв смисъл в днешно време - поне за тази част от обществото, която не членува в политически партии. Дори бих се включила в кампании "ЗА" нещо.

Протест е лоша дума, искам в България да има все по-малко поводи да се говори за "протести", искам да се говори повече "За" нещо, да има много повече поводи да благодарим на някого за нещо - било то спортист, певец, художник, друга обществена личност, която е допринесла за доброто на България.

Чувствам се активен гражданин, но само съпоставяйки се със средностатистическия българин. Ако гледам нещата обективно обаче, не мисля че допринасям достатъчно за развитието на обществото, а от там и на себе си. В момента се опитвам да си създам собствена инициатива, в която да бъда достатъчно постоянна, за да се нарека "активен гражданин" - сигнализиране за дупки по улиците и тротоарите в София, но и сигнализиране за некачествено извършени ремонти на горепосочените - и то на конкретните институции, а не чрез медии, което забавя целия процес.

Друга кампания, в която в момента участвам активно, е в подкрепа на треньора на националния отбор по волейбол Радостин Стойчев в борбата му с федерацията по волейбол (малките букви не са случайни) - още едно малко парченце от българската действителност, което плаче за промяна.
следва



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hikari
Категория: Изкуство
Прочетен: 4658514
Постинги: 6284
Коментари: 5529
Гласове: 11796