Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.06.2012 17:09 - За хората от протеста - част 5
Автор: hikari Категория: Изкуство   
Прочетен: 2834 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Люба Попова, на 27 г, живее в София.

Юрист съм. Не членувам в организации, партии и/или други образувания. Много често се оказват злокачествени, въпреки първоначалните си, уж, възвишени цели. Малко ни е такава реалността, какво да се прави!

Това беше и първото нещо, което ми хареса в този протест: липсата на централизираност при организиране на хората, спонтанността и искреността му. Да видиш хиляди хора, събрани на едно място, в продължение на толкова дни, единствено и само под диктатурата на сърцето и идеалите си, е повече от прекрасно! Вълшебно и магическо е! Неповторимо! Твърде силно, за да бъде описано с думи. Може да бъде единствено почувствано – във вибрациите на въздуха, в обзелото ни общо чувство на…свобода, братство, а защо не и равенство!
image

Фотограф: Георги Кожухаров


Никой не е по-голям за една държава от народа й. От мен, от теб, от нас. За мен, събитията от изминалата седмица тепърва ще дават своя отзвук. Красотата на случилото се не се свежда само до факта, че всички се събрахме на моста, пред компютрите, че разпространявахме информация помежду си и че всичко това в крайна сметка даде резултат.

По-важното, според мен, е, че България размаха много сериозно назидателния си пръст на властимащите и им показа, че държавата ни не функционира, за да обслужва партийни или корпоративни интереси, както и че не може шепа хорица по разни държавни структури да своеволничат и да прокарват частни интереси там, където Конституцията е казала, че благото е общо-за мен, за теб, за нас.

Случи се и ще нещо:

Въпреки всички упорити напъни от десетилетия насам да го превърнат в тъповато, безволево и безхарактерно подобие на човешко същество, българинът се оказа костелив орех. Той се интересува, чете, търси и, в повечето случаи, намира всичко онова, което душата и сърцето му подсказват, че е правилно и добро. Той не се задоволява с шепата звезден прах, разпръснат от малкия екран, с безкрайните обещания, с липсата на възпитание и безцеремонното поведение от страна на управляващите кръгове. Показа още, че мисли, че не се страхува да критикува, както и че търпи много, но до време! Достигне ли точката на необратимост, овчедушието, което често му е приписвано като вид народопсихология, много бързо се превръща в решителност и безкомпромисност.

Тук се сещам за думите на Абрахъм Линкълн: "Можеш да заблуждаваш целия си народ за известно време или известна част от народа през цялото време, но не можеш да заблуждаваш целия си народ през цялото време!" Силно препоръчвам на госпожите и господа политици да изпишат ПОНЕ три реда от тетрадка с широки редове с последната мисъл-току виж взели, че я запомнили.

Участвала съм и в други протести, като последния по-отявлен, на който бях, беше този срещу въвеждането на технологията за добив на шистов газ. Честно казано, слабо ме интересува дали ще легализират следенето в интернет и ровенето в базата данни на всеки от нас – някой някъде така или иначе го прави и има подробна информация за всеки и всичко, които го вълнуват.

Да посегнат на въздуха и водата ни обаче – ето, тук вече няма да стане! Не знам дали това означава в днешно време да си активен гражданин, но, ако трябва ще спя на улицата, ще марширувам оттук до Витоша и обратно и ще обявя гладна стачка, но няма да позволя някой самозабравил се да продаде тялото, здравето и бъдещето ми за няколко дебели пачки. Ако не заради себе си, ще го направя заради децата си, които още нямам, но отсега знам, че искам един ден да растат свободни и близки с природата. Така, както съм отраснала и аз.

Телевизионните ни медии ли? Под всякаква критика са и именно затова няма да губя своето и вашето време, като обяснявам колко точно ме разочароваха. Телевизия не гледам от осем години и от четвъртък насам се убеждавам все повече колко правилно решение съм взела. Въпреки това изнамерих от нета онова прословуто клипче с онази ноторно известна водеща. Както е казал Ботев: "Тежко, тежко, вино дайте!".

Освен липсата на толеранс и възпитание, госпожата се държа като сърдита класна от времето на социализЪма, като размахваше ядно пръст на малко момче, дръзнало да облече, о, ужас, ДЖИНСИ! О, времена! О, нрави! Не знам колко точно поколения трябва да се изнижат, за да се отървем най-накрая от манталитета на червени лелички!

image

Фотограф: Георги Кожухаров

 


Нищо, и на тази проява писахме една голяма и завъртяна двойка. Дияна, на поправка, моето момиче! (А може би, за да вляза в нейния тон, трябва да кажа: "НААА ПООООО-ПРАААВ-КА!). Нищо, повтарям НИИИИИЩО, не си научила в часовете по социология и медии, журналистика на вътрешни теми и други подобни от скромната програма на ПЪЪЪЪРВИ, ПЪРВИ (!) курс!

За сервилно поднесеното вето мога само да кажа, че правомощията, дадени на президента на Република България, не могат да бъдат "поръчвани" или "препоръчвани" от друга държавна власт. Този принцип не съм го измислила аз, а един симпатяга на име Монтескьо, преди има-няма три века.
"Доктрината за разделение на властите е възприета от всички съвременни демократични конституции. Основният стремеж, залегнал в доктрината за разделение на властите, е да се предпази обществото от тирания и да се защити свободата като се изключи възможността един човек или орган да обедини всички власти в ръцете си. Друга важна цел е законите, които се изработват, да са в общ интерес на гражданите – това се постига, като законодателната власт се дава на народните представители в парламента. Сред целите е и осигуряването на отчетност и отговорност на управлението – например изпълнителната власт е отговорна пред законодателната за прилагането на изработените закони" (из учебника по Общо учение за държавата. Пак от първи курс, само че от програмата на Юридическия факултет.

Защо някои хора са толкова късопаметни!!!). В случай, че нашият държавен глава не се чувства особено сигурен в себе си и в това, което може да направи по собствен почин, независимо от премиера, омбудсмана или комшийката от третия етаж, например, може би е редно да прочете малко образователна литература.

Сигурни сме, че умее да чете и не се съмняваме в коефициента му на интелигентност. Правя тази забележка, не защото съм злобна и ми харесва да се присмивам на чуждото незнание, а защото много, ама много ми се иска президентът ми да е авторитетен, независим, силен и решителен! А не да чака начален старт и после-добродушно потупване по главичката! Ако мога тук и сега да си пожелая нещо, то ще е да ни се налага по-рядко да правим такива демонстрации. Не за друго, а защото се надявам да нямаме повече такива поводи. Шестото ми чувство обаче тихо шепне, че е наред съдебната ни система. Или поне това, което е останало от нея… image
 

Четете утре "За хората и протеста" - част 6 - с още писма от читателите на "Дневник"

image
Ако сте участвали (реално или виртуално) отговорете и вие на въпросите ни във форума или на
live@dnevnik.bg. Може да споделите и своите снимки от протеста.



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hikari
Категория: Изкуство
Прочетен: 4670388
Постинги: 6284
Коментари: 5529
Гласове: 11796