Казват, че молитвата представлява най-съкровените и Божествени убеждения на Душата. Но за йогите тя има още по-дълбоко значение. Молитвата, това е връзката между Бога и човека. Молитвата на йогите не се състои единствено от красиво изразени и правилно произнесени думи; молитвата се подсказва от желанието и искреността и се крие в мълчанието, а не в думите.

Всяко искрено, дълбоко желание, родено от човешка радост или печал, е молитва.
Разбирането на йогите за молитвата ясно е изразено в следния разказ:
Едно малко момиченце било огорчено от това, че нейният брат искал да хване птици в капан. Веднъж то се оплакало на баща си; той шеговито му отвърнал: „Помоли се за това на Бога.“

След известно време той забелязал, че момиченцето е много щастливо и го запитал дали се е молило. „Да - отговорило то, - три път се молих: първо, молих Бог да не допуска птиците до капаните, след това се молих капаните да не хванат птиците; накрая стъпках всички капани и ги направих на парчета.“

Най-главното в молитвата е искреността. Силата на молитвата зависи от интензивността на желанието, което я поражда и вдъхновява.

Ако желанието е безкористно, духовно и искрено, човек би могъл да се заобиколи със защитна аура, представляваща непроницаема преграда за всяка сила, която не е добра, не е истинна и не е прекрасна.

Първоначалната представа или идея за молитвата е закодирана още в жертвоприношенията. Човек започва да изказва своите пожелания към Бога посредством церемонии. Той представя една въображаема битка, завършваща с победа, за да знае Той, който вижда това, какво желае човекът. Ако цари глад, хората изобразяват как прибират обилна реколта. Те стигат дотам, че се готвят за осъществяване на своите желания, доказвайки по този начин, че чакат отговор на молитвите си.

Значението на молитвата не е в това да се изкажат на Бога нашите въжделения и молби; и все пак именно те са в основата на всяка една молитва. Бидейки Всемъдър, Бог знае не само какво желаем, но и какво е полезно за нас. Бидейки Всемилостив, Той дава именно онова, което е необходимо за израстването и духовното благо на хората. Затова нашите молби са излишни: ще ни бъде дадено всичко, необходимо за нашето духовно развитие.
Истинското значение на молитвата е да изрази желанието на Душата да свети под лъчите на космическото Съзнание, да изрази частица от Божествената добрина, истина и красота.

Молитвата възвишава съзнанието на човека от материалното към духовното и му дава надежда. Всяка душа е капка в океана на Духа - искра на Вечния огън. Колкото по-духовен става човек, толкова повече той осъзнава това. Осъзнаването ражда в него само желанието да бъде добър, но и съзнанието, че е добър.

Всекидневно отделяйте известно време за молитви и размишления; те са така необходими за духовното развитие, както храната за тялото.

На научната медицина са известни случаи, когато болни от рак в последна степен са се излекували благодарение на молитви към Бога. Руските учени се опитали да изследват мозъка на човек по време на молитва, за да си обяснят този феномен със средствата на съвременната наука. И ето какво установяват.

Сътрудниците на лабораторията по нейро- и психофизиология към Психоневрологическия Научно изследователски институт „В. М. Бехтерев“ са записали електроенцефалограмите на седем възпитаници на Духовната академия по време на молитва. Завеждащият лабораторията проф. Слезин разказва: "Ние бяхме потресени от това, което видяхме. Видяхме постепенно забавяне ритъма на мозъчните биотокове, докато останаха само бавните делта-ритми /с честота 2-3 Хц/. Подобно е състоянието на съзнанието се наблюдава при възрастния човек по време на тъй наречения „бавен“ сън, а по време на бодърстването – само при бебета до 2-месечна възраст. Тоест, като че ли съзнанието е напуснало мозъка. Картината на ЕЕГ при най-усърдно молещият се възпитаник на Духовната академия сочеше

пълно изключване на мозъчната кора, макар че беше в пълно съзнание.“Проф. Слезин счита, че по време на дълбока молитва човек влиза в някакво особен състояние, което води до разрушаване на патологичните връзки в мозъка и в организма. Напускайки образите на патологията, болният съдейства за своето оздравяване. Човек усеща, че светът е временен и разбира истинските ценности, поставя се в хармония с Бога.

Не по-малко интересни са изследванията, които бяха направени в лабораторията по практическа психология към Хуманитарния институт в Москва.Учените анализираха влиянието на икона с изображение на Иисус Христос върху човека. Изследваният, седейки удобно пред иконата, изпращал енергията си върху нея и се опитвал да усети енергийното въздействие, излъчвано от иконата. Сеансът продължил около 20 минути, след което се фиксирало състоянието на изследвания.

http://dveri.bg/kupph