Големи черни облаци като змейове се гъстяха над Йерусалим и говореха за това, що има да стане. На небето се срещнаха бели духове с черни и се започна между тях разпра. Белите духове бяха избити пророци, които са възвестявали някога истината, но неблагодарните сърца им са платили с камъни. Черни духове бяха първосвещениците, царете и левитите, които са тлъстеели от храмови жертви, пили са вино, носели са разкошни одежди и са притеснявали вдовиците и сираците. Белите и Черните духове се препираха кой ще владее света.
А Иисус стоеше на Планината – и дванадесетмината – с Него. И приказваха те също за Бъдния Ден.
Хвърли око Иисус към Йерусалим и сбръчка се от тъга челото Му.
И каза Спасителят тогава:
„Горко ти, граде Господен! Бич съска над тебе – и кръв на буйни потоци ще рукне.
Горко ти, Витсаидо!
Горко ти, Йерусалиме!
Море от гняв ще рукне върху ви – и сълзите на вашите дъщери ще се изгубят в черната кръв на синовете ви. И ще потъмнее пред вашата участ наказанието на Адама, а Содом и Гомора ще бъдат по-честити от вас в онзи ден.
И в страшен гръм ще плисне над вас присъдата на Всевишния, защото върху вас тежи клетвата на вси пророци – до Захария-сетния пророк, когото убихте между олтара и жъртвеника.“
И попита Иоканаан:
„По каква личба ще познаем, Господи, че е дошло Царството – и кое знамение ще ни увери, че е близо Денят?“
И отговори Господ Иисус:
„Иоканаане! Не си ли слушал, че личбата е у вас – и че знамението ще заговори в сърцето ви?“
А Никодим каза:
„Господи! Но ако сърцето лъже и ние сме слаби? – Няма ли знамение за очите и личба за погледа?“
И отговори Иисус:
„Никодиме! Нима са по-силни очите от сърцето? – Горко на крината, щом годината е безплодна!...“
И когато свърши Иисус, дигна очи, па каза:
„Близо е Денят, когато Син Човешки ще бъде предаден на съд и на убиване – но да не плаши никого това! Светът иска зрелища и царски колесници и пиршески трапези, а Господ носи истина и изпитание и борба за истината: не може всеки да понесе това. Последна Пасха ще празнува Син Божи с малцината, които Го обичат, макар че не са все още готови да дадат живота си за Него. Рано е: те ще узреят...“
И станаха тогава неколцина от апостолите – и тръгнаха, – та отидоха в града, за да приготвят на Учителя горница. Защото бе предвечерие на Пасхата и трябваше да ядат хлябове-опресноци.
А Иоканаан, Симон и Никодим останаха при Господа.
Но каза им Иисус да Го почакат при подножието, а Той отиде на Планината да се помоли.
... И моли се дълго Иисус – и тежки капки падаха по ланитите Му. А кървави бяха тези капки.
И молеше се Иисус за Чашата и за Тирса.
Николай РАЙНОВ
2. яко
3. пътя на любовта
4. incendium amor!
5. la femme desiree
6. incendium veritas!
7. bgnetsociety
8. desire
9. ортодокс уики
10. кладенецът,душа
11. у4илище за родители
12. науката - не търси под вола теле!
13. светът на розите
14. за православни християни
15. айкидо
16. попътен вятър
17. светлината
18. светлините на дълбокото
19. океанско житие
20. православни светци
21. sourteardrop
22. политически строфи
23. свят на омиротворение
24. st valentine
25. България
26. още книги за бойни изкуства
27. не обичай деградето!
28. духовна библиотека
29. владимир висоцки
30. тайната на златното цвете