Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.11.2012 09:18 - Никола Петров, обсерваторията в Рожен: Решение за финансиране има от 2010г., но не се изпълнява
Автор: hikari Категория: Изкуство   
Прочетен: 748 Коментари: 1 Гласове:
1



От Екатерина Войнова image На заседание на Министерския съвет вчера беше решено недостигащите средства от бюджета на Националната астрономическа обсерватория (НАО) да бъдат осигурени от министерствата на земеделието и на околната среда и водите. За целта астрономите ще трябва да извършват услуги за двете ведомства. Какво решение виждат учените за хроничния дефицит в бюджета си и откъде трябва да дойдат средствата? Има ли диалог с правителството и какво е нивото на българската астрономия спрямо световната? По тези въпроси разговаряме със зам.-директорът на НАО д-р Никола Петров.

Имате ли някакви идеи как да не се стига до скандал всяка година, за да се попълва бюджета в края на годината?

- Това, което ние искаме, е веднъж завинаги да се разреши този проблем. Ние имаме необходимост от средства за издръжка и поддръжка на обсерваторията, която е ясна от години. Правим всичко възможно, за да намалим някои разходи. Намалили сме до абсолютния минимум всичко, което е възможно да се намалява. Оттук нататък няма накъде. Финансирането, което е необходимо, е абсолютно ясно. В сряда правителството отпусна необходимите пари до края на тази година, но те покриват и разходи, които са част от дефицита за предната година. Но нямаме решение за бъдещи подобни проблеми. Искрено се надявам и вярвам, че много скоро ще имаме преговори с управляващите, с идеята как това да не се повтаря. Досега имаме отклик по някои въпроси, но отношението от страна на управляващите не е нормално.

Кои са тези въпроси?

- О, на местно ниво много честно се е случвало да имаме нужда от помощ от местната управа, например за почистването на пътя при зимни условия. Случвало се е да оставаме блокирани в обсерваторията. Откликвали са на тези неща, доколкото е възможно.

Когато сме имали аварии с електрозахранването, се опитват да направят всичко възможно, за да се отстрани по най-бързия начин. От тази гледна точка искам да кажа, че имаме подкрепа на местно ниво. Но когато се стигне до по-високо ниво – все още не можем явно да намерим правилния подход на разговори. Има, разбира се, едни такива... разговори да ги наречем, подмятания от страна на управляващите в стил "отделете се от БАН, за да можете да бъде по-лесно".

А, вие можете ли да се отделите от БАН? Това не трябва ли да стане със закон?

- Именно! Колкото и да се водя някакво директорче на тази обсерватория, не съм човек, който да може да разполага с държавен имот. Няма как това да стане, това е несериозно като подмятане или предложение към нас. В крайна сметка това зависи от Главно управление към БАН и по желание на управляващите. Те са държавата, те са законът! Те трябва да го направят.

А, иначе, нека да предположим, че по някакъв начин, неясно какъв, успеем да се отделим от БАН и да станем отделно звено, напълно самостоятелно с финансиране за тази година. Добре, но идват следващи избори, това правителство може да е на власт и пак да ни финансира, но може да дойде и друго правителство... И тогава може да стане така – отпускат се пари за БАН, но ние не сме към БАН. Е, какво правим тогава? Обединяваме се пак с БАН? Това е несериозно!

Този въпрос трябва да се реши на министерско ниво. Или да се гласува закон в Народното събрание, в които да се каже, че сме институт с национално значение, като Националния исторически музей, например. След като е институция с национално значение, нека се реши проблемът на национално ниво. Ние, служителите в обсерваторията, сме на ниво клонящо към нула, що се отнася то такова решение.

Имате ли проблем с отпускането на пари по европроекти от страна на правителството?

- Преди две години и половина, възникна една европейска кампания, която е свързана с доизграждането на съществуващи научни инфраструктури в страните от Източна Европа, така че те да бъдат конкурентоспособни и на подобно ниво на Западна Европа. В предложението за изграждане и запълване на Европейската пътна карта участват 12 държави, в това число и ние. Там са Австрия, Чехия, Словакия, Полша и други. Всяка държава е длъжна, на базата на това предложение, с което всички държави са се съгласили да финансират приетата научна инфраструктура, да финансират проектите, които са издържали конкурса. Всяка държава може да участва с инфраструктура както пожелае.

Това е свободен конкурс, участниците трябва да предложат съществуваща база, да има международен авторитет и да може да предоставя бъдещо развитие на млади учени. В България участваха десетки инфраструктури, но по всички параметри, по които се оценяваха тези конкурси, Националната астрономическа обсерватория е на първо място.

Това е абсолютно прозрачно и може да се види като решение на Министерски съвет, който прие класиралите се научни организации - решение № 692 от 10 септември 2010г. На заседание на МС се решава, че тези научни организации са спечелили конкурса и те ще бъдат финансирани, така че да влязат в Европейската пътна карта.

До този момент средства по тези проекти няма. Нула. И не само за нас, нито една от спечелилите организации не е получила средства. А ние разчитаме на това. Ако финансирането бъде получено, имаме консорциум със Софийския университет и Шуменския университет, където се изучава астрономия. 

Идеята е, че това може да ни отдели от БАН. Защото така ще имаме самостоятелно целево финансиране, което държавата е длъжна да изпълни на база на европейски спогодби. А на въпроса защо това не се случва, ни отговарят  – "Криза! Сега не може!"

За какви суми става дума?

- О, парите са прекрасни! Проектът се казва РАЦИО и означава Регионален астрономически център за изследване и образование. По него са предвидени 840 хил. лв. годишно само за текущи разходи и още 8 млн. лв на година - за пет години, за развиване на тази инфраструктура. Това е многократно надвишаващо сегашния бюджет от 300 хил. лв на година за издръжка. Хората неслучайно са предвидили такива пари за развитие, такива са мащабите на Запад. Вече имаме виждане как да не изпадаме във финансов колапс в края на всяка година. И това е решено още през 2010 г, но не се случва.

Как ще коментирате изказването на Симеон Дянков, че не правите истински реформи, а очаквате средства от правителството?

- Ами, добре. Нека да седнем да говорим и да мислим. Участвал съм в целия процес и съм много благодарен на медиите за шума, който се вдигна. Абсолютно съм убеден, че решението дойде ако не 100%, то 98% благодарение на този медиен шум. Защо нямаме нормални разговори?

С тези нови условия, които ви поставиха за осигуряване на финансирането, какви нови услуги трябва да предоставите на министерствата на земеделието и на околната среда?

- Трябва да имаме съвместен проект за работа, би могло да се намери някакво решение. Имаме идеи как да го започнем. Например, що се отнася до гъстота и нарастването на горските масиви - до каква степен това е свързано с глобални изменения на климата. Това е свързано и със слънчева активност. Ние можем да направим  разчет на така нареченото космическо време и да си сътрудничим с министерствата, за да определим влиянието му върху едни или други екосистеми.

За целта трябва да отделим от наша страна допълнителен ресурс, за да можем да се справим с допълнителната задача, която се разминава със заниманията ни досега. За нас ще е удоволствие да го правим, но то е нещо, което би трябвало да се прави ако държавата е достатъчно богата, за да може да си позволи такава допълнителна задача. Е, в случая, много или малко са парите, ще се занимаваме и с тези замервания.

Как се финансират обсерватории от типа на Роженската по света?

- Всички обсерватории по света са на държавно финансиране, в това число и нашата. Няма обсерватория, която да е на самофинансиране. Заявяваме бюджет за издръжка и за заплати на служителите и този бюджет, като звено на БАН, го подаваме като заявка към Централно управление на БАН. Така правят всички институти и държавата отпуска тези средства. В последните години обаче, държавата отпуска по-малко от заявения бюджет и се стига до там, че БАН намалява бюджета на всички институции, включително и обсерваторията. Така започваме годината с дефицит. Този дефицит е ясен три години подред и така три години стигаме до този неприятен проблем.

Има ли възможност за публично-частно партньорство за допълнителни средства, за хотел например?

- Нашата база разполага с хотелска част. Едно от предложенията, също по проекта РАЦИО е модернизиране на тази леглова база. Тя не е пипана откакто е построена преди 32 години. В момента нямаме готвач, нямаме бар, нямаме стол... Нямаме нищо, което да предложим на почиващите. Правим школи, но специално за тях извънредно каним готвач или евентуално допълнителна камериерка.

Ние не можем да развиваме и бизнес, и да си вършим нормално работата. Обучението е най-важното нещо което носи бъдеще и развитие, така че ако РАЦИО, тръгне ние можем да си осигурим ефективно целогодишно запълване на базата, което вече да носи и допълнителен приход. Тоест - пари за съфинансиране по следващи проекти.

Как ще коментирате изказванията на премиера за наблюдението на звездите и ядрения синтез?

- Е, така е, стараем се да не оставим нито една звезда ненаблюдавана и разбира се, нито един астероид, който се е насочил към Земята, ние няма да допуснем да я достигне!

Разкажете за някои от постиженията на обсерваторията, с които се гордеете?

- Не е много лесно могат да се представят. Самото откриване на обсерваторията преди 30 години е било немалко постижение. Имаме много открития, които са вписани в Световния астрономически алманах - 73 нови избухващи звезди в млади звездни образувания носят името на нашата обсерватория, наблюденията са направени с телескопи от нашата обсерватория.

Първата, най-успешна снимка на Халеевата комета, направена в Европа, е направена с нашия двуметров телескоп.

През последните няколко години сме открили две нови екзопланети - екзопланетите обикалят други звезди. Това е модерно течение в астрономията от последните 4 - 5 години и ние участваме в доста добра международна програма. Междувременно в НАСА беше създадена нова целева астрономическа група за изследване на екзопланети, която я оглави наш български астроном – Димитър Съселов. Той също е тръгнал от Рожен.

Теориите са едно, практиката е друга. Теорията казва как точно може двойка звезди да се върти една около друга и с какъв период. Но наблюдения от нашата обсерватория показаха такава двойка, която има най-късият период наблюдаван в света и теоретичните модели започнаха да се променят. Това е много съществено, съвременно, ново наблюдение!

Какво ще стане ако обсерваторията трябва да затвори догодина?

- Много е просто. По класация на САЩ (поискана от предишното правителство) за това къде и каква наука се развива по света, спрямо броя публикации на година, от 196 държави България се намира на 37 място. А, от науките, включени в изследването, астрономията е на първо място. Всичко останало – инженерство, математика, информатика остава значително по-назад.

Ние сме разпознаваеми по света с астрономията. Но ако обсерваторията я няма, няма къде и как да се развива астрономия в България. Това е най-големият астрономически комплекс в Европа. Няма обсерватория – няма астрономия. Така стоят нещата.

Има ли възможност обсерваторията да се замрази?

- Разбира се. Замразяваме за един месец и после ще ни трябват няколко милиона, за да я възстановим. Невъзможни неща няма. Ето, сега ни трябваха 250 хил. лв. Това, с което се гордеем  от миналата година, е новата електроника за управление на телескопа. Тя трябва да работи при подходящи условия – влажност, температура и постоянна работа. Ако спрем тази апаратура за месец, никой не може да даде гаранции, че ще проработи пак след това. Тя е на стойност 280 хил. евро. Можем да я направи и наново, ако имаме същите пари.

Ако замразим обсерваторията за няколко дни, то е достатъчно един ден температурата да е ниска, за да замръзнат помпите и водната инсталация. Със сигурност ще изчакаме лятото, за да ремонтираме помпената и водната инсталация. Това ще струва няколко стотици хиляди лева. Другото е свързано с електрониката и изчислителната апаратура и другите телескопи. Астрономията е скъпо удоволствие. Ако го изпуснем сега, никой не казва, че е невъзможно да я възстановим, но ще струва десети пъти повече от едно нормално бюджетно финансиране от държавата.

Доволни ли сте от качеството и актуалността на техниката, с която разполагате?

- Имам какво да се желае разбира се, но като цяло, електрониката за управлението на телескопа, камерите, които използваме, са добри. Минала е обществената поръчка за нова наблюдателна апаратура на стойност 300 хил. лв. Това е на световно ниво. Но всичко това е по научни проекти, които нямат нищо общо с издръжката. От тях не можем да похарчим една стотинка за ремонт, заплати или каквато и да е друга поддръжка. Можем да ги похарчим само за наука.

Смятате ли все пак да проведете мача, на който футболния отбор на обсерваторията "Роженски мечки" покани тима на премиера - Бистришките тигри"?

- С удоволствие. Физическите упражнения са полезни за всекиго. С удоволствие бихме спортували, но не можем да се конкурираме с отбори като "Манчестър Юнайтед" или "Барселона". Нека това все пак да остане като закачка, но можем да говорим за астрономия по всяко време.
 



Гласувай:
1



1. minavamottuk - Мислех че са прахосници на милиони ,
17.11.2012 09:12
тия мижави 300 000 просто са смешни за издръжката на обсерваторията...,явно шапката на БАН стяга в Рожен...каквато и тиква да е Борисов ,все намира начин ,дано намери траен ..не си струва за стотинки разправията..то са точно стотинки на фона н милиардите
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hikari
Категория: Изкуство
Прочетен: 4658770
Постинги: 6284
Коментари: 5529
Гласове: 11796