Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05.2013 13:00 - Портрет, рисуван с чай
Автор: hikari Категория: Изкуство   
Прочетен: 1227 Коментари: 0 Гласове:
2



Ирмена Чичикова, новото лице на българската театрална и киносцена, за голотата и истината         Биляна Димова     image
Говори свободно, без да спира и с лека усмивка, мекият й глас унася. По някое време отсрещният се хваща, че просто я наблюдава – нейната красота и излъчване стават единствените сюжети за проследяване.

Ирмена Чичикова е от новата генерация театрални актриси. Предстои й силна филмова година и вероятно забележителна кариера. В началото на актьорската си свободна практика печели "Аскеер" за главна женска роля в пиесата "Изкуството да смиташ боклука под килима" с режисьор Десислава Шпатова и номинация "Икар" за поддържаща женска роля в същото представление. Участва в шест късометражни филма, няколко постановки в Сливенския и Русенския театър, "Лов на диви патици" в Народния театър "Иван Вазов"; "Посещение при бащата", "40 градуса под нулата" и "Нирвана" в "Сфумато", снима се в пълнометражния филм "Стъклената река" и във видеоклипа на Стефан Вълдобрев "Хеликоптер".

В продължение на повече от два месеца се опитвам да я хвана свободна, в покой. Ирмена е дълбоко потопена в ангажиментите си – пътува за фестивала на любовния филм в белгийския град Монс с филма "Аз съм ти" на режисьора Петър Попзлатев, а в момента е в усилени репетиции за постановката по текстове на Булгаков "Военновременни видения" на режисьора Васил Дуев (ще открие "Малък сезон" през юни). 
Още в първи курс моят професор ме съблече по гащи. Мога да кажа, че често ми се случва да се събличам гола, но не искам това да се превръща в моя запазена марка.
В един бавен слънчев неделен следобед тръгваме към кафене, близо до театрална работилница "Сфумато". Ако дори набързо някой се е заинтересувал от личността й, ще се досети какво ще поръча от бара – чай, все едно какъв, без посладител. Колегите й от театъра например знаят още, че на снимки и репетиции Ирмена винаги носи със себе си термос и "тънко, тънко зарибява" хората да пият чай всеки ден от различен вид. Сутрин хапва мюсли, репетира, вечер се вижда с приятели или се прибира вкъщи. Не излиза много по заведения. "Тотално потапяне в средата", смее се тя.

Темата "чай" е една от шестте основни линии, които опасват нейния живот. Като продължим нататък, ще се получи следното: Ирмена е от актрисите, които нямат притеснения да се съблекат на сцената; колекционира опаковки от чай; обожава U2, ходила е на техни концерти в три различни държави, живее с актьора Стефан А. Щерев, името й е на героиня от разказ на Елин Пелин. Готово, сякаш я познавате, но това ще е илюзия. "Тези точки са първосигнални, по-скоро човек може да ме опознае отвъд тях, коментира актрисата. От една страна, в тази среда, в която се намирам аз, не можеш да скриеш много за себе си, но не трябва и чак толкова много да показваш. Аз съм на мнение, че човек не трябва да си каже всичко, трябва да има лека мистика."

Самата тя се определя като стеснителен и притеснителен човек и споделя, че хората, които не я познават добре, приемат поведението й като вид надменност. "С непознати не ми е много лесно да вляза веднага в отношения. В момента обаче, в който съм в роля, нямам никаква притеснения и прегради. На сцена и пред камера съм способна да направя всякакви неща." Едно от тях е пълното събличане в постановката "Нирвана", в която режисьорът Иван Добчев решава, че героинята на Ирмена – Лора, трябва да разкрие метафорично пълната си, безпощадна любов към Яворов, като се разголи максимално. "Още в първи курс моят професор ме съблече по гащи. Мога да кажа, че често ми се случва да се събличам гола, но не искам това да се превръща в моя запазена марка (визира постановката "Лов на диви патици" и филма "Аз съм ти"). Тук обаче има естетика и не се спекулира с форми. Не е същото като да се съблечеш за списание, което ми се вижда по-сложно. На сцената съм героинята с нейната мотивация, в контекста на сесията ще съм аз самата – Ирмена Чичикова.

Между другото, комбинацията от малко име и фамилията на актрисата е напълно уникална. Ирмена е избрано от майка й и е персонаж от разказа на Елин Пелин "Напаст божия" (споменато е в изречението: "Умря Ирмена, млада невеста, вчера под венчило минала"). "Фейсбук обаче разби моя личен мит и илюзия, обяснява тя, че името ми е единствено. Мисля, че има поне 2–3 Ирмени в България, както и някакви испанки. А фамилията е родопска, също нестандартна и няма нищо общо с "Мъртви души" на Гогол, а идва от нейния основател – Кольо Чичика, който просто заеквал и носил този прякор." В Пловдив, откъдето е актрисата, я носят общо два семейства.

Ирмена е в София от десет години, в първата от която учи новогръцка филология – "нито желана, нито очаквана специалност, но така се случи. Просто се провалих на изпитите за право и международни отношения". Сега актрисата не говори гръцки, но е добра с езиците и й е "страшен кеф" да ги учи. Обучението в Софийския университет е само толкова, колкото "да се усети", че е готова да кандидатства в НАТФИЗ, да се падне при подходящите преподаватели в лицето на Маргарита Младенова и Иван Добчев и да има силната подкрепа на родителите си. "Да, тогава те искаха да се занимавам с нещо по-сериозно, но аз не можех да си представя, че ще правя нещо друго. Не знам, мисля си, че човек трябва да бъде силно убеден в това, което иска да прави, и ако го е познал и намерил, да хвърли наистина всички възможни усилия то да се случи. Тогава целта оправдава средствата." Тя не отрича, че открива в себе си доза амбиция, но си спомня ярко силното желание от детството да бъде там, на сцената, когато гледа представление, да пребори притеснението си и най-вече да има възможността да изживява няколко различни живота чрез ролите. "И до ден-днешен, когато чета или гледам филм, обожавам да си представям какво е да си на мястото на героинята." Разказва, че доскоро, когато са я питали коя е мечтаната от нея роля, си спомняла, че като малка искала да бъде Лолита, но сега с удоволствие би изиграла Елена Сергеевна от "Вуйчо Ваньо" и Анна Каренина.

Излъчването й е точно такова –

на отминали, нежни и бавни времена, които под привидната езерна повърхност крият драматични вълнения. "Много хора са ми казвали, че сякаш идвам от стара епоха и аз като че ли леко подчертавам това, съзнателно или не. Страшно ми харесват отминалите времена. Проблем с настоящето нямам, но ако можех да съм родена в някое друго време, щеше да е много хубаво."
 
Страшно ми харесват отминалите времена. Проблем с настоящето нямам, но ако можех да съм родена в някое друго време, щеше да е много хубаво.
Питам я дали непрекъснато я засипват с комплименти за красотата й. "Ами, да", тихо отвръща Ирмена. "Аз отвръщам – добре, добре. Това е много странно – естествено егото на жената се гъделичка и не може да избягаш от това да се чувстваш добре, но не мога да кажа, че се чувствам винаги красива. Особено е. Слава богу, професорите от университета не ми позволиха да бъда красива на сцената – самите те винаги ме тласкаха към неща, които не изискваха от мен просто да стоя. Това не ми е интересно, предпочитам да влизам в роли, в които да забравя как изглеждам. Определено не бих искала да съм само красива."

Тя не разсъждава с какво се различава сред новото поколение български актриси, подвига рамене и повтаря "не знам, не знам", а в края на разговора, когато се заговаряме за прошарената й с бяло коса, се смее – "ето, по това се различавам – не искам си боядисвам косата, колкото и да ме карат!" "Не, наистина, не се чувствам в някаква пряка конкуренция, с никого не се бия, мисля си, че по-скоро на всеки ще му се случи това, което трябва да му се случи."

В момента ходи на всякакви кастинги – за сериали, реклами, филми. Казва, че няма проблем с комерсиалните проекти, но би искала, доколкото може, да избира и застава зад нещата, в които участва. Помним я от реклама на кафе, която била "интересен и забавен опит, от който вече не ме е срам".
Темата за кафето отваря друга – за едно от дългите й и странни увлечения – събирането на чаени опаковки. С техния архив се заема през 2000 г., когато е в 9-и клас, заедно с двете си най-добри приятелки, "точно привнесени героини от романи". "Те бяха едни от малко места, на които не си бяхме писали. От бележки една на друга започнахме да караме върху тях да пишат и нашите приятели." До днес опаковките, само нейните, са към 1000 броя, общо са към 3000. Вади от чантата си една такава (винаги носи със себе си) и ми я показва. "Ето, моята част от третинката държи на запазването на мига – когато съм с някакъв човек, познат или непознат, му давам да напише и остави нещо в съответния момент, нещо като хвърлена ръкавица. Любими са ми нестандартните – например гримьорът Слав веднъж гримира чая, композиторът Асен Аврамов ми написа ноти и нарисува кораб, имам и оригама, направена от опаковката, друга, изгорена в краищата, и т.н."

Ирмена, както стана ясно в началото, има и друга страст – рок музиката. Определя се като тотален меломан и групи, която е на първите редове срещу любимите си банди. Често ходи сама на концерти и й се случва да се запознава с музикантите. Фаворитите са U2 – "една от най-интересните групи със страшно различни албуми, които не са комерсиални в лошия смисъл на думата". За година и половина отива на три техни концерта и няма да спре да ги преследва, докато не се запознае с тях, обяснява актрисата.
Дотогава през лятото тя бленува да стигне до морето и да си почине. През последните две години не е стъпвала на пясъка, защото е нав снимки. "Тъй като съм много съвестна и когато работя за роля, правя само това – се пазих и реших, че не трябва да ме хваща слънце за ролята ми във филма. Смятам, че трябва да имаш хигиена за всичко и като работиш – работиш."
 
В момента изпитвам някакво любопитство към това, което се случва с мен, и съм щастлива, че в живота си все още имам някаква детска радост.
След началото на есента очакваме по българските екрани три филма с нейно участие в главните роли. Първият - "Аз съм ти", в момента е номиниран в девет категории за наградите на Българската киноакадемия (ще ги раздават на 31 май). В базирания на недовършения роман на Димитър Димов "Без заглавие" и "Адриана" на Теодора Димова филм в героинята на Ирмена – Юра, се влюбват героите на няколко мъже, играни от Деян Донков, Захари Бахаров, Михаил Билалов, Владо Карамазов и Ованес Торосян. Ще го видим евентуално в началото на есента. "Точно това време много прилича на филма, защото това е силна любовна история", казва Ирмена. Обяснява ми, че се чувства комфортно в любовните сюжети, защото любовта я занимава силно във всичките й проявления и случвания. "Мисля, че никога няма да ми омръзне да играя жена в ситуация на любов." 
Другите й два кинопроекта са режисьорският дебют на Майа Виткова в нейния пълнометражен дебют – "Виктория", в който играе майка, и филмът с работно заглавие "Ловци на звуци" с Петър Одаджиев, в който тя е в ролята на оперна певица.

На 22 май Ирмена ще навърши 29 години, но няма намерение да прави никакви равносметки. "Скоро си говорихме с моите приятели, основно от гимназията, как влизаме в сериозните ситуации и етапи в живота – не ни е страх, по-скоро крачим с удоволствие и любопитство, наблюдаваме как се променяме като начин на мислене, как приемаме нещата от преди. В момента изпитвам някакво любопитство към това, което се случва с мен, и съм щастлива, че в живота си все още имам някаква детска радост. Въобще не се чувствам като истинска, сериозна жена." Смята, че най-големият й успех досега е приемането на НАТФИЗ – "нещото на живот и смърт", а нещата, които й се случват навреме, приема с вътрешна, тиха радост. "Мечтите наистина се сбъдват..." Следващата – реализация и извън границите на България. "Колкото и нескромно да звучи, аз наистина си представям, че мога да бъда не само българска актриса и по някакъв свой си начин работя върху това", усмихва се Ирмена.






Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hikari
Категория: Изкуство
Прочетен: 4658724
Постинги: 6284
Коментари: 5529
Гласове: 11796