Постинг
21.05.2013 17:15 -
Св. Св. Константин и Елена - Манастирът на Варна
История на манастира "Св. Св. Константин и Елена"
 Не съществуват точни данни кога е бил основан манастирът, в една от версиите се казва, че това е станало в началото на ХVІІІ век. До това заключение ни води надписът на най-старата запазена храмова икона в стария иконостас. Между двете фигури има доста повреден надпис:
... поради силен страх на християните ... в Цариград 1713 година ...
По спомени на по-стари варненци, до средата на ХХ век в храма се е съхранявала стара храмова икона с лика на двамата светци. По всяка вероятност, тя е била изработена в Цариград и след това пренесена и вложена в иконостаса на манастирската църквица. Това, обаче е само едно предположение, защото в тази местност най-старите сведения за построяване на православен параклис, а по-късно и храм, около който се обособява и обител - манастир, са от времето на цар Иван Александър (1331 - 1371). Връщайки се назад в годините виждаме, че по това време Венеция и Генуа правят постъпки пред България за право на достъп в българските пристанища на Черно море. Венеция първа успява да сключи договор с България и венецианците остават на българския пазар с център Варна. В града се заселват много от тях и се обособяват в отделен квартал край пристанищната част на града. |
|
 Почти веднага след Венеция, Република Генуа също успява да се договори с България, но не толкова успешно. Българските власти, свързани вече с Венеция, не се отнасят много благосклонно към Генуа, въпреки че не отказват достъп. По неволя генуезците са принудени да създадат свое пристанище и свой квартал извън стените на града. Наричат го Кастрици. Това е районът на днешния дворец Евксиноград и на курорта “Св Константин”, а пристанището е най-северната точка на Варненския залив и е естествено защитено от северните ветрове. Цялата местност е обрасла с гъста непроходима вековна гора. На няколко стотин метра на север от пристанището, в гората, има множество минерални извори, за чиято вода се знае, че е изключително лековита. Благодарение на новия квартал, районът оживява. В него има рибари, моряци. Живеят хора не само свързани с търговията, но и такива, които са се заселили, за да се лекуват в минералните извори. |
|
 Освен всичко друго, трябва да се знае, че християнството в България в тези векове (ХІІІ – ХІV век) е в най-висок подем. Това е време, когато българската аристокрация щедро дарява средства за изграждане, както на самостоятелни храмове, така и на цели манастирски комплекси. Варненци построяват малка църква около едно аязмо недалеч от новия квартал. Скоро около църквичката се строят килии и така постепенно се обособява и света обител, манастир. Освен монаси в манастира, в района се заселват и много отшелници. Местността се превръща в център на духовен живот. Всичко това се случва през ХІV век. През ХV век генуезците напускат българските земи, манастирът остава, но пък вече я няма България. Балканският полуостров е в пределите на турската империя. ХVІ, ХVІІ и ХVІІІ век са най-активното време, когато турската власт гони и унищожава християнското население в пределите на империята си. През този период животът в манастира постепенно замира и накрая едва мъждука. Манастирът е унищожаван и изгарян много пъти. Хората са прогонвани или избивани. Дори думата “манастир” става неподходяща и е забравена. |
|
 Но за жителите от региона тази гора е свещена. И отново идват нови хора или се завръщат прогонените отпреди. Те пристигат тук, за да служат, да живеят, да помагат, да се лекуват или пък на поклонение. Така обителта “Св. св. Константин и Елена” просъществува! А в старото генуезко селище е построена малка църквичка в чест на св. Димитър, на мястото на разрушения от турците храм. За възникването на манастира „Св. Димитър” съществува предание за спасените кораби на кап. Димитър в залива южно от нос Сованлък. В знак на благодарност за чудото е издигнат параклис на светеца. Случката вероятно е от втората половина на ХVIII век, според датирането на манастирските икони, най-старата от която е от 1717 г. По време на Руско-турската война от 1828–1829 година една част от руската войска е разположена тук. С войската пътува и руският военен историк Виктор Тепляков, който в книгата си “Писма из Болгарии”, издадена в Москва през 1833 година, пише: “Манастирът “Св. Константин” е бедна обител... Храмът на манастира е също така беден, мрачен и тесен, както и всички български черкви.” През 1828 година руснаците възстановяват църквичката “Св. Димитър” и около нея построяват военно-полева болница. След оттеглянето на войските, болничните постройки са превърнати в килии и заедно с църквата получават вид на манастир. |
|
 След войната манастирът “Св. Константин” оживява. През 1832 година тук пристигат двама преподобни братя йеромонаси - Теодосий и Агапий Кантарджиеви от Велико Търново. Те се захващат здраво за работа. Предстоят години на разцвет – и духовен, и материален. Отец Теодосий организира и основава манастира “Св. Димитър”, като използва за център църквичката със същото име и построената около нея военно-полева болница от руснаците. Брат му, отец Агапий възстановява почти разрушения манастир “Св. Константин”. Двамата монаси са състоятелни хора и със собствени средства започват строителство. Строят се килии, огради, чешми, засаждат се лозя и градини. По-късно братята организират кампания за събиране на средства из цяла България от родолюбиви българи. По това време националноосъзнатата българска общност в град Варна са само една шепа хора и тяхната помощ не е достатъчна. Местните гърци, гърчеещи се гагаузи и други етноси, не желаят да помагат и дори пречат по всякакъв начин. Въпреки многобройните конфликти с гръцката община, въпреки нападенията и обирите от разбойници, в продължение на повече от тридесет години, двамата братя-монаси Агапий и Теодосий влагат много енергия и усилия и успяват да постигнат едно значително благосъстояние за двата манастира. |
|
 Интересен, но малко известен факт е, че по време на Кримската война (1853-1856), когато във Варна и околностите й избухнала холерна епидемия, местното население потърсило убежище в това свято място! Какво са заварили двамата братя, преподобните Агапий и Теодосий през 1832 година? По крепостен акт от 1822 година имотите на манастира “Св. св. Константин и Елена” възлизат на 32 декара, а на “Св. Димитър” – на 10 декара, т.е. двора около църквичката с дъсчените военни бараки. През 1866 година манастирът “Св. Димитър” притежава вече 460 декара ниви, градини, лозя, една воденица и други имоти. А “Св. св. Константин и Елена”, където игумен е йеромонах Агапий, е още по-богат. Той има над 1000 декара ниви, 100 декара лозя и градини и други имоти в землището на село Кестрич (сега Виница, квартал на Варна), от които получава значителен годишен приход. Според измерването, извършено през 1909 година, специално за стопанството на “Св. св. Константин и Елена”, манастирът притежава 1600 декара ниви, градини, лозя, жилищни и дворни места, паркове и горички и празни места. |
|
 До началото на бруталното гръцко духовно владичество през 60-те години на ХІХ век, манастирът е общо притежание на християнското население във Варненската околия без разлика на народност, понеже е поддържан с общи средства. За създаване на имотите, както и за ползването им, са избирани настоятели – българи и гърци. През зимата на 1866 г. умира йеромонах Агапий, игумен на “Св. Константин”, а през лятото на 1867 г. умира и игуменът на “Св. Димитър”, йеромонах Теодосий. След тяхната смърт за кратко време ги замества свещеник Константин Дъновски, като служи и в двата манастира, но за твърде кратко време. Много скоро българофобите в града успяват да го изгонят. До този момент в манастирите се извършва богослужение на църковнославянски и гръцки език, в зависимост от нуждите и присъствието на едни или други богомолци. След 1867 година в “Св. Константин” служат само гръцки свещеници единствено на гръцки език, а в “Св. Димитър” изобщо не се служи – използван е за градски увеселения и за гостоприемница, т.е. хотел. Ежегодно е отдаван под аренда.
Към средата на 60-те години на ХІХ век борбата на българите за църковна независимост от цариградската патриаршия е в своя разгар. Тогава започва и фактическото разделяне на църковното имущество – църкви, манастири и прилежащите им земи. Но Патриаршията нанася изключително тежък удар на българите. С циркулярно писмо от 1 ноември 1865 година тя задължава своите митрополити да подсигурят всички недвижими имоти, които принадлежат на манастирите, църквите, училищата, читалищата и митрополиите, с необходимите документи за собственост. Българите във Варна, поради своята малобройност (по-малко от една десета от жителите на града), нямат сили да се преборят с гръцката митрополия за храмовете и манастирите. Така цялото християнско имущество – вкл. манастирът и имотите му - остава във владение на гръцката митрополия за дълги години, дори и след Освобождението. Въпросът за незаконното му владеене от гърците бил повдиган от Варненската българска община, но останал нерешен. |
|
 От 1867 до 1880 година гръцката митрополия във Варна владее манастирските лозя, ниви и имоти, като ежегодно ги отдава под аренда. Според Павел Калянджиев - варненски издадел, адвокат и търговец - годишният доход от имотите на „Св. Димитър” е 150 турски лири, а на “Св. св. Константин и Елена” – 250 лири. С тези средства са издържани само гръцките културни институции и училища във Варна и болницата, в която са приемани само гръкомани и гръцки матроси. През 1870 година – апогей на гръцкото духовно завладяване – за манастирско настоятелство са избрани 2 гърци, 1 българин и 1 представител на турската власт, които разполагат с прихода на стопанството и манастира. Манастирът обаче е като банка, която дава заеми на села и общини за построяване на черкви и училища. Двамата гърци много лесно вземат решения за отпускане на заеми и помощи на своите гръцки културни институции. Представителят на властта обикновено не се противопоставя и българинът е безсилен да направи каквото и да било. Постепенно манастирските настоятелства се заменят от съвета на гръцката духовна община във Варна. Това положение остава и след Освобождението. |
|
 Усетили вкуса на свободата, местните жители виждат в манастирите и друго роля. Освен като духовни средища, варненци намират в тях идеални места за отмора, разходки и развлечения. Поради близостта си до града, красивата природа, лековитите води и хубавото вино, те са ежедневно посещавани от граждани. Така вместо богоугодни, двата манастира се превръщат в увеселителни заведения. Свещеник Христо Върбанов в спомените си ги нарича “гостоприемници”... От 4 до 22 август 1880 година княз Александър І е във Варна. Тогава е лансирана идеята Варна да се превърне в лятна столица на Княжеството. Александър Батенберг пристига в града, за да направи първата копка и да положи основния камък на новата катедрала. Князът е настанен в манастира “Св. Димитър”. През цялото му пребиваване обществения живот в града е подчинен на българо-гръцкото съперничество. Във всички общоградски прояви има двойно представителство и дейност: българска, от името на гражданството и гръкоманска, от името на гръцката митрополия и община. Българите използват присъствието на държавния глава, за да внушат на гръкоманите, че макар и малцинство, силата е на тяхна страна. Самите гръкомани пък се оплакват официално на княз Александър І, че са репресирани от българите. |
|
 Сред варненските българи могат да се различат два лагера. Единият е радикален - издателите и обкръжението на “Варненски вестник”, което се състои от интелигенция и младежи начело с Павел Калянджиев – все хора заселили се във Варна след Освобождението. Те настояват за радикални мерки спрямо гръкоманите и болезнено реагират на антибългарските демонстрации, като настоява местните изпълнителни и съдебни институции да бъдат решителни в действията си. Ето какво е мнението на “Варненски вестник”: “Грижата и попечението (върху манастирите “Св. Константин” и “Св. Димитър”) трябва да се отнеме от Гръцката митрополия и да се предаде според закона на общинския Варненски съвет, в правата на когото влизат градските дюкени, празни места, пазари, градската мера, и в нея камъни и всичко, що е на земята и под земята, в това число градини, лозя, къпални и имота на манастирите. Градският съвет, без да губи време и немедлено трябва да отреди едного от своите членове, за да направи опис на всичкото движимо и недвижимо имущество и го приеме под своето управление, и в това време помоли владиката на Варненска епархия, преосвещения Симеон, да назначи двама свещеника за “Св. св. Константин и Елена” и “Св. Димитър””. Вторият лагер е на по-умерените, представлявани от митрополит Симеон и видни кореняци - варненци. Сред тях личат имената на кмета Янко Славчев, окръжния управител Петър Станчев, хора влиятелни и богати, т.е. стари варненски “чорбаджии”.
В едно писмо до Тодор Икономов митрополит Симеон обобщава събитията от лятото на 1880 година така: “От пребиваването на княза остана за спомен едно добро и едно зло… Доброто е полагането основния камък на българската черква, която ще се прави във Варна и която се строи понастоящем много деятелно. Злото е раздразнението и пробуждането на омразата помежду българи и гърци. Гърците, както навсякъде, тъй и тука, искат във всичко да се делят от българите, във всичко да желаят, трудят се да покажат, че са гърци, а не – българи. Това проявиха и в особените депутации, които са проводили на княза, за да честитят благополучното му идване във Варна, и в особените серенади… Това стремление на гърците смущава нашите българи, които искаха да предварят времето. Те се трудят да накарат гърците да се подложат на влиянието на българщината, да забравят, че са гърци, нещо, което само времето ще направи. Затова питат, разпитват, тефтери претърсват, за да се научат кой направил черквите във Варна, кой дигнал манастирите, кой подарил нивята и т.н., та като съберат достатъчно сведения, тогава да направят чрез съдилищата, което е добро за българите.” |
|
 И така през август 1880 година са положени основите на нов български храм, а междувременно е лансирана идеята за лятна резиденция на княза във Варна. Това като че ли обединява и радикалните младежи, и умерените варненски българи. Резултатите не закъсняват. През май 1881 година общинският съвет отново кани княз Александър І във Варна. Съветът взема решение да се наеме отново манастирът “Св. Димитър”, за да пребивава там князът. Особено деен е новият кмет Михаил Колони. Той не само организира ремонта на улиците, хигиенизирането на града и благоустройството на манастира, но транспортира от Букурещ собствените си европейски мебели, с които обзавежда покоите на княз Александър І. Макар и в напреднала възраст (тогава е на 64 години), дядо Колони смайва варненци с невероятните си проекти. Той има амбицията да превърне града в крупен пристанищен център, морски курорт и лятна столица. Негово предложение е да се построят хотел с парк и морски бани, да се започне изграждането на градската канализация, да се построят театър и хали. В много случаи, когато не намира обществена подкрепа, Михаил Колони сам финансира общополезните начинания. Постепенно огромният капитал, с който идва във Варна, се стопява, а той умира в крайна бедност.
На 13 юни 1881 година княз Александър І пристига във Варна. В тези юнски дни манастирът “Св. Димитър” наистина наподобява лятна резиденция на държавен глава. Тук се взимат държавни решения, създават се законопроекти и прочие, но най-вече идеята за лятна резиденция се обсъжда от обкръжението на Александър І. Тя е подсказана от местния български печат: “Говори се, пише на 20 юни вестник “Свободна България”, че новият градски съвет ще вземе мерки, за да се отнемат двата манастира “Св. Димитър” и “Св. св. Константин и Елена”, които лукаво и нахално вече няколко години се владеят от самозваната шепа гръцка община.”Пребиваването на княза е използвано от българите за настъпление срещу “фанариотството на варненските гърци и гагаузи”. Тази тема неотменно е поддържана от митрополит Симеон, кмета Михаил Колони, окръжния управител Петър Станчев и други варненски общественици в честите им официални и неофициални контакти с приближените на княза. |
|
 През юли от канцеларията на княза започват преговори с гръцката община във Варна за закупуване на манастира “Св. Димитър”. Това е твърде шокиращо за гръцката община. Тя не желае да дава манастира и заплашва да пише на патриарха в Цариград. На 7 август 1881 година варненският общински съвет взема решение ”да се отстъпи празно място или се купи такова за палат”. Гръцката обшина по съдебен път оспорва това решение. През ноември, обаче, министерството на вътрешните дела натоварва специална комисия да определи цената на манастира. Варненската община веднага започва откупуването на околните лозя, за да оформи парцела на бъдещата резиденция и за всеки случай наричат местността “Сандрово”, за да се знае, че е подарък. През януари 1882 година Министерският съвет взема решение манастира “Св. Димитър” край Варна да бъде взет за лятна резиденция. Според Александър Головин, частния секретар на княз Александър І, гръцката община подарява доброволно манастира на княза, а той от своя страна й подарява 50 000 лева (оценката на манастира). Очевидно е, че именно извънредните обстоятелства заставят гръцката митрополия да продаде имотите на манастира. Френският вицеконсул във Варна докладва, че князът закупува манастира през май 1882 г. И така той става резиденция на българския монарх. |
|
 Така приключва историята на един манастир, съществувал край Варна точно 50 години – 1832-1882, и започва историята на двореца Евксиноград. От май 1882 година манастирът “Св. Димитър” вече официално е резиденция на българския монарх. През летните месеци там се пренасят държавните проблеми и дворцовите интриги. Духовното е изместено от светското. Нещо, което започваме да виждаме много по-често. Така и до наши дни... На 15 август 1882 година тържествено е положен основният камък на новия дворец. Освещаването извършват Високопреосвещените митрополити Симеон Варненско-Преславски, Григорий Доростоло-Червенски и Натанаил Охридски и Пловдивски. През 1891 година Варненският окръжен съвет изучава миналото на манастира “Св. св. Константин и Елена”. Съветът се снабдява с всички доказателства, че той е основан от българи и поддържан през вековете от цялото християнско население, че е служил не само на гърци, но и на българи.  Окръжният съвет завежда дело против гръцката духовна община и училищните настоятели в град Варна, от които иска да се предаде управлението, стопанисването и ползването на целия имот на манастира. Делото се проточва 8 години и през октомври 1899 година имотът е предаден от гръцката митрополия на българите. Гръцката община във Варна продължава да обжалва и проблемът с манастира “Св. Константин” остава нерешен. Едва през 1919 година в Международния съд в Хага делото е решено в полза на българите.От тогава постоянната комисия за Окръжното стопанство при Варненския окръжен съвет става собственик на имота и започва да го стопаниства. Най-напред, през 1901 година, е проектирано Практическо винарско училище. За тази цел са построяват сгради за училището и изба. През 1903 година се създават окръжно опитно стопанство. Избрано е едно пространство от 100 декара за опитно поле. Извършва се регулиране на водите в района, прекарва се електричество, отпускат средства за водоснабдяване. Лозята и градините снабдяват летовниците пресни плодове и зеленчуци. |
|
 Оценявайки здравословния климат, царица Елена построява през 1905 г. със собствени средства първия детски санаториум. Изграждат се обори и помещения за животни и са доставени породисти кокошки, свине и крави. Но след няколко години, поради неподходящи условия тези предприятия се закриват. От 1907 година се замисля да се организира курортен кът в стопанството. Така през следващата година се появява първият хотел – известен и до днес на варненци хотел „Прага”. Освен това, всички класни стаи на проектираното лозаро-винарско училище са преустроени в стаи, удобни за живеене на летуващи семейства. През 1910 година над зданието при чешмата е издигнат нов етаж с 12 стаи и излаз откъм двора. През 1911 година е построено ново здание до старата сграда на манастира на два етажа и още 12 стаи за летовници. През годините 1912 и 1913 са построени нова фурна в услуга на летовниците, в която могат да се пекат гювечи, прасета, агнета, хляб, баници и пр. и втори голям и хубав бюфет. Под “бюфет” трябва да се разбира буквално бюфет с кухня зад него и всичко необходимо. Храната и напитките се дават на бюфета, а се консумира върху градински маси и столове, наредени около бюфета. Така всъщност постепенно опитното стопанство се превръща в курорт.  През всичките тези години духовния живот в манастира не спира. В него служат и го обгриват, както монаси, така и свещеници от Варна. По-старите варненци си спомнят, че през постите празненствата намаляват. На бюфета се предлагат само постни ястия, а манастира трудно побира миряните, идващи да се изповядат и причастят. Освен винопроизводство, в началото на ХХ век монасите имат и друго занимание. Те помагат на хората и с ... гроздолечение. Ако от плода се получава течност, радваща и веселяща сърцето на човека, то от остатъците – семки, джибри и т.н. – се лекува тялото му. Хората, с определени заболявания, са се подлагали на гроздова диета. В съчетание с чистата природа и лековитата вода, усърдната молитва и „умиване” на душите си - посредством покаяние - те са получавали изцерение и облекчение на болежките си. От семките на гроздето пък, са се получавали козметични и лекарствени продукти. |
|
 В олтара на храма, зад престола, се намира аязмото! И днес варненци и гостите на светата обител могат да си вземат от лечебната вода. Мнозина са тези, пристъпили с вяра и молитва към Бог, разбира се и по застъпничеството на св. равноапостолни Константин и Елена, които са получили облекчение на болките си. Вече няколко са записаните случаи - в наши дни! – когато хора, имащи проблеми с очите, са получили облекчение и изцерение!... Началото на сега съществуващия парк около манастира в днешния курорт “Св. св. Константин и Елена” е поставено през 1925 година от създателя на морската градина във Варна – Антон Новак. А през 1931 година агрономът С. Джартов, преподавател във варненското земеделско училище, довършва парка. Учениците провеждат тук практиката си, прокарват алеите и оформят парка около манастира и хотел “Одеса” (разрушен през 2003 година). Манастирските земи – около 1600 декара - след Освобождението минават като собственост на варненската община. През 1937 – 1940 година, по решение на общинската управа земята е парцелирана с широки прави алеи. Край тях са засадени явор, кестени, липи. Общата дължина на алеите е 6 км, а броят на засадените дървета – 1600. |
|
 „Около манастирчето всичко беше като една чудна приказка: гора, тишина, вярващи христиани, които с молитва пристъпваха да се помолят по време на св. Евхаристия, да се причестят със св. Дарове”, разказва г-жа Мария Димитрова - дъщеря на о. Иван Вълков, обгрижвал манастир „Св. св. Константин и Елена” от 1936 г. „В прекрасното лято или есен се чуваха вълните на морето, румолеше една рекичка, над която имаше дървено мостче. През тези години мнозина българи и чужденци – чехи, поляци, немци, по-малко англичани - идваха за слънце, море и гроздолечение. Нямаше го „Балкантурист”, нямаше го днешното строителство... Имаше само два двуетажни хотела, а в партера на единия бе фурната на бай Добри. Там се приемаха поръчки за погачи, баници, гювечи, печени пилета и др. Жителите на селата Кестрич (днес кв. Виница), Осеново, Климентово доставяха за летуващите прясно мляко, а в малка сладкарничка до фурната се продаваше кисело мляко в големи алуминиеви „сафати”, виенски кифли и боза. |
|
 В един от хотелите бяха предоставени стаи за гости на манастира. Тук нощуваха свещеници, дошли за храмовия празник. През лятото тук се настаняваха богомолци от страната – пазя спомени за семействата на проф. Венелин Ганев, проф. Сираков и др. Помня и семейството на татковия приятел – проф. Клая – основател и редактор на първото световно списание „Икономист”. Ние децата – аз, брат ми, децата на проф. Сираков, проф. Ганев – освен редовното участие в богослуженията, играехме заедно. Бяхме измислили много интересен религиозен шах по евангелски текстове върху дъски, разграфени за поставяне на картинки от св. Писание. Светата Литургия се отслужваше в малката църквичка на манастира в неделя и на по-големите празници. Особено се пълнеше храма и по време на съботната вечерня. В двора имаше камбана, която приканваше за богослужение. Най-силни са ми спомените от храмовия празник на манастира. В манастирската черква можеше да стигне само този, дошъл за вечернята срещу празника. Цялата околност се изпълваше с народ, пристигнал от Варна, съседни и по-далечни села, Добрич, Балчик и т.н. Хората знаеха, че когато е строена манастирската черква, в престола е вградена частица от Честния Господен Кръст. Знаеха и историята на чудотворната икона на св. равноапостолни Константин и Елена. Затова дни преди празника идваха да се помолят, изповядат, а още от всенощното бдение срещу празника, храма се препълваше. |
|
 Често с приснопаметния наш митрополит Симеон служеха свещениците от Варна – о. Христо Георгиев, о. Пашев, о. Доганов, о. Стефан, о. Йордан и др. Тук се извършваха - не само на празника - много венчавки и кръщавки. Хората знаеха, че когато е строена манастирската черква, в престола е вградена частица от Честния Господен Кръст. Знаеха и историята на чудотворната икона на св. равноапостолни Константин и Елена. Затова дни преди празника идваха да се помолят, изповядат, а още от всенощното бдение срещу празника, храма се препълваше. В тези дни не се забравяше и благотворителността. Спомням си, че се поставяха метални касички за подпомагане на социално слаби, старци от приютите, родилни заведения, болници. Заможните хора даряваха част от спестяванията си или своя стока (акции, добитък и др.) на манастира...” |
|
 Фактическото разширено строителство на комплекса започва през 1957 година - след построяването на хотел “Роза” и ресторант “Черноморец”. През следващите години са изградени десетки нови хотели и ресторанти. През 1972 г. за храма отговаря иконом Симеон Василев. Тогава се извършва последния по-сериозен ремонт на параклисчето – поставя се нов иконостас, основно се реконструира и обзавежда. По това време митрополит е дядо Йосиф. До 1992 година курортът се нарича “Дружба”, а църковният комплекс е превърнат в музей, като само през туристическия сезон се извършват богослужения.
|
Counter Currents: Щатите лъгаха за Афган...
Голямата игра започна: Русия и Китай „пр...
Арт мениджмънт – специалност за ценители
Голямата игра започна: Русия и Китай „пр...
Арт мениджмънт – специалност за ценители
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. star relax
2. яко
3. пътя на любовта
4. incendium amor!
5. la femme desiree
6. incendium veritas!
7. bgnetsociety
8. desire
9. ортодокс уики
10. кладенецът,душа
11. у4илище за родители
12. науката - не търси под вола теле!
13. светът на розите
14. за православни християни
15. айкидо
16. попътен вятър
17. светлината
18. светлините на дълбокото
19. океанско житие
20. православни светци
21. sourteardrop
22. политически строфи
23. свят на омиротворение
24. st valentine
25. България
26. още книги за бойни изкуства
27. не обичай деградето!
28. духовна библиотека
29. владимир висоцки
30. тайната на златното цвете
2. яко
3. пътя на любовта
4. incendium amor!
5. la femme desiree
6. incendium veritas!
7. bgnetsociety
8. desire
9. ортодокс уики
10. кладенецът,душа
11. у4илище за родители
12. науката - не търси под вола теле!
13. светът на розите
14. за православни християни
15. айкидо
16. попътен вятър
17. светлината
18. светлините на дълбокото
19. океанско житие
20. православни светци
21. sourteardrop
22. политически строфи
23. свят на омиротворение
24. st valentine
25. България
26. още книги за бойни изкуства
27. не обичай деградето!
28. духовна библиотека
29. владимир висоцки
30. тайната на златното цвете
