Орхан Памук
Ердоган призова за незабавен край на демонстрациите
Орхан Памук, световноизвестният турски писател и Нобелов лауреат за литература от 2006 г., се включи в подкрепа на протестиращите в най-големия турски град. Списание "Нюйоркър" разпространи неговото кратко есе "Спомените на площада", в което той обяснява защо "Таксим" е такъв символ на свободата за турците:
"В мемоарите ми "Истанбул" писах за това колко много семейства са живели в апартаментите от блока Памук в "Нишанташъ". Пред тази сграда имаше 50-годишен кестен, който слава Богу все още е там. През 1957г. общината реши да го отсече, за да разшири улицата. Самонадеяните бюрократи и авторитарни управници пренебрегнаха съпротивата на квартала. Когато дойде време да режат дървото, семейството ни прекара на смени цяла нощ и цял ден на улицата, за да го опази. Така не само защитихме дървото, но и създадохме общи спомени, към които фамилията и днес се връща с удоволствие. Те са нещо, което ни сплотява.
Днес площад "Таксим" е истанбулският кестен."
Турският писател споделя, че живее в града от 60 години и не може да си представи да има негов обитател, който да няма поне един спомен, свързан с "Таксим". Той припомня и историята на мястото, предизвикало протестите: "през 30-те години на ХХ век в старите артилерийски казарми, които сега правителството иска да превърне в търговски център, имаше футболно игрище, на което се играеха официални мачове. Прочутият клуб Taksim Gazino на ъгъла на парка "Гази" беше център на нощния живот през 40-те и 50-те години
По-късно тези сгради бяха разрушени, дървета бяха отсечени, нови бяха засадени и отстрани на парка се подредиха магазинчета и най-известните галерии в Истанбул. През 60-те мечтаех да стана художник и да излагам в някоя от тези галерии. През 70-те площадът бе сцена на възторжено празнуване на 1 май, оглавявано от профсъюзи и неправителствени организации, в което известно време и аз участвах. (През 1977г. при провокация и последвало насилие загинаха 42 души). В младостта си с любопитство и удовлетворение наблюдавах как всевъзможни партии - десни и леви, националисти, консерватори, социалисти и социалдемократи - провеждаха митингите си на "Таксим"."
Памук припомня, че правителството е забранило празнуването на 1 май на площада и пише на финала на есето си:
"Да се правят такива големи промени на площада и парка, събрали спомените на милиони хора, без да се консултираш с жителите на Истанбул е огромна грешка на администрацията на Ердоган. Това безчувствено отношение отразява плъзгането на властта към авторитаризъм. Но се изпълвам с надежда и увереност като гледам как хората на Истанбул отказват да предадат без бой правото си на политически демонстрации на "Таксим" и да се откажат от паметта си."
Със своя позиция се включи и също много известната писателка Елиф Шафак, чийто текст е отпечатан в лондонския "Гардиън". В него тя изброява три основни причини за сегашната криза - липсата на нормална опозиционна парти, към която да се канализира недоволството на хората; непрозрачното и все по-арогантно управление на ислямистите; потъпкването на свободата на словото.
Шафак цитира масово разпространявано открито писмо от Джем Бату, криейтив директор на рекламна агенция. "Уважаеми господин премиер, аз бях аполитичен, но как така се стигна до това да изляза на улицата? Не заради две дървета. Бунтувам се, след като видях как призори нападнахте младежите, които тихо си протестираха в палатките. Излязох на улицата, защото не искам синът ми да мине през същото и искам той да живее в демократична страна. (...) Казвате, че сме "престъпни елементи", уважаеми господин премиер. Ако ни познавахте, щяхте да знаете, че това е последното нещо, което можем да бъдем."
Според Шафак в такива текстове се съдържа посланието на млади, добре образовани, модерни жители на Истанбул, които са обгазявани и прогонвани с водни оръдия. Гневът им е срещу събития като предупреждения по уредбата в истанбулското метро пътниците да не се целуват на публично място, срещу съденето на писатели и артисти заради коментари, "обидни за държавата и религията", срещу задушаването на медиите, където критичните гласове за изтласквани и се възцарява автоцензурата.
Елиф Шафак
Фотограф: Анелия Николова
"Ердоган е успешен политик, но не умее да прави компромиси. Партията да спечели сърцата на турския народ, както никоя друга в историята на Турция. Но завоят в говоренето и действията й отблъсна мнозина либерални интелектуалци, които първоначално подкрепяха реформите й, и те се чувстват днес измамени и изоставени. След изборите през юни 2011г. Ердоган произнесе красива реч, известна като "Речта от балкона", в която обяви ,че ще бъде премиер и на гласувалите за него, и на тези, които са гласували против него. Днес от балконите си хората дрънчат с тенджери в подкрепа на протестиращите. Сред тях са и онези, които преди две години го аплодираха за обещанието да бъде конструктивен и отворен към всички. Доминиращото настроение сред разочарованите от него е, че днес Ердоган го е грижа единствено за онези, които гласува за него. Другите 50% се чувстват изтласкани, дистанцирани от случващото се и пренебрегвани. (...)
Не е подходящо събитията да се наричат "Турска пролет", защото ние имаме дълга традиция на модерност, плурализъм, светско начало и демокрация, колкото е несъвършена да е тя. Турция им механизми за балансира ексцесиите на властта. Ако това не бъде постигнато, демонстрациите може да бъдат превзети от екстремистки групировки и наистина да се превърнат в насилие."
Арт мениджмънт – специалност за ценители
Нови "велики" изповеди на Наде...
2. яко
3. пътя на любовта
4. incendium amor!
5. la femme desiree
6. incendium veritas!
7. bgnetsociety
8. desire
9. ортодокс уики
10. кладенецът,душа
11. у4илище за родители
12. науката - не търси под вола теле!
13. светът на розите
14. за православни християни
15. айкидо
16. попътен вятър
17. светлината
18. светлините на дълбокото
19. океанско житие
20. православни светци
21. sourteardrop
22. политически строфи
23. свят на омиротворение
24. st valentine
25. България
26. още книги за бойни изкуства
27. не обичай деградето!
28. духовна библиотека
29. владимир висоцки
30. тайната на златното цвете