Съществуващият преди вековете Сам е сътворил века. Божественият Давид казва за Него: отвека и довека Ти си Бог (Пс. 89:3). И божественият апостол: чрез Когото сътвори и вековете (Евр. 1:2).

Трябва обаче да знаем, че думата век е многозначна; тя означава много неща [63]. Защото и животът на всеки човек се нарича век, и периодът от хиляда години [64]. Век се нарича и целият настоящ живот, век се нарича и бъдещият, безкраен след възкресението живот (вж. Мат. 12:32; Лука 20:35, 36). Думата век се употребява и не за обозначаване на време или на някакъв период от време, измерван с движението и хода на слънцето, тоест състоящ се от дни и нощи, а за обозначаване на онова, което трае наравно с вечното, сякаш някакво движение на времето, което се извършва успоредно и едновременно с вечността. Защото каквото е времето за временното, това е и векът за вечността.

И така, говори се за седем века на този свят, тоест от сътворяването на небето и земята до общия край и възкресението на хората [65]. Защото има частен край - смъртта на всеки човек; но има и общ и съвършен край, когато ще настъпи общото възкресение на хората. А осмият век е бъдещият.

Преди създаването на света, когато още не е съществувало слънцето, отделящо деня от нощта, не е съществувал измерван век, а е имало сякаш някакво временно движение и разстояние, което се проточвало успоредно и едновременно с вечността. В този смисъл векът е един; в същия смисъл и Бог се нарича вечен и даже предвечен, понеже Той сътворил и самия век; защото Бог, като единствен безначален, Сам е Творец на всичко - както на вековете, така и на всичко съществуващо. А като говоря за Бога, тук имам предвид, разбира се, Отца и Единородния му Син - нашия Господ Иисус Христос, и Всесветия Му Дух - Единствения наш Бог.

Говори се и за веки веков, поради това, че и седемте века на настоящия свят съдържат в себе си много векове, тоест много човешки животи, и за един век, който, както бе казано по-горе, обхваща всички векове. Век века се нарича настоящият и бъдещият век. А вечният живот и вечните мъки обозначават безкрайността на бъдещия век. Защото времето след възкресението няма да се измерва с дни и нощи, или по-добре да кажем, тогава ще има един невечерен ден, тъй като Слънцето на правдата ще свети ясно за праведните, а за грешниците ще настъпи дълбока безкрайна нощ. Как тогава ще се отмери хилядолетното време на Оригеновото възстановяване [66] ? И така Бог, Който е сътворил всичко без изключение и съществува преди вековете, е единственият Творец на всички векове.

 

 

Гностиците наричали с думата αἰῶνες различни сили, произлезли от Бога, “еони”, и в този контекст разглеждали отнасящите се за Бога изрази: преди вековете и во веки веков. Против тях са писали св. Ириней и бл. Теодорит. Αἰών = век, време, отредено за живот, живот... Така може да бъде преведена думата от гръцки и в този смисъл Бог може да бъде наречен πρὸ αιώνων, προαιώνιος в смисъл на вечност (De mundo). Αἰών е собствено име на Бога, Който е ἀὲι ὤν ὅπερ γὰρ μήτε ἤν, μήτε ἔσται, ἀλλ εστι μόνον, τοῦτο ἐστὼς ἔγον τὸ εἰναι (I Scythop., с. 5 De div. nom.). Оттук безкрайният живот не е в буквален смисъл αἰών, а произведение - αἰῶνος, тъй като Сам Бог - αἰών - самата вечност, και αἰῶνας ποιῶν, е съблаговолил духовните предмети да са вечни.
[64] Arist. Lib. I, De coelo, text 100.

[65] Повечето свети отци приемат, че светът ще просъществува 6000 години, както бил сътворен за шест дни. И в пети стих на осемдесет и девети псалом четем: Пред Твоите очи хиляда години са като вчерашния ден. Подобно предание за продължителността на съществуването на света срещаме и при иудеите в Талмуда. Св. Василий Велики (De struct. hom. 2) и св. Григорий Богослов (orat. 44) казват, че седмият ден от сътворението е образ на края на този век. През ХII век Герман Константинополски, позовавайки се на авторитета на светите Иполит, Кирил и Иоан Златоуст, се опитва да докаже, че антихристът ще се появи след 6500 година (Изложение на литургията).

СПРИ СЕ !!!!

Да чета и да споделям словото на Светите Отци ли?
Кому пречи моето четене?

Всеки фанатизъм е вреден !!!

Като обича човек не иска ли да научи всичко за любимия?
А колко повече когато си привлечен от любов към Бога... Това е нежен копнеж да си Му благодарен, да си Му верен, да усещаш Неговата блага милост, да приемаш сладостта от общуването... Благодат е да прочетеш думите на Йоан Дамаскин! Може целия си живот да прекара човек в търсене и пак да не постигне това знание. То си е Богооткровение.