Бертолт Брехт

Щом замълчи душа на поет
и стане поетът еднакъв
с всеки друг - просто човек -
вселената, тъжна, заплаква.

Звездите пулса си спират
за една малка частица от вечност.
Толкова малка, чак не разбира
никой човек, че случва се нещо.

Как да чуят, от делнична врява,
проглушените хорски души
тишината, която остава,
щом един поет замълчи?

Само вселената, тъжна, си плаче -
тя знае какво е изгубила.
Обикновен човек е поета, обаче...
и не е съвсем, като другите.