Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2009 08:08 - семейството - домашната църква
Автор: hikari Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1211 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 21.05.2009 08:16


Едно от най-големите утешения, които дава християнският брак, са децата. Раждането на първото дете е празник за младото семейство и младите съпрузи усещат как от този благословен ден най-хубавото от техните чувства се пренасочва към първия узрял плод на взаимната им любов - тяхната рожба. Това знаменателно събитие от съвместния им живот прави любовта им още по-целомъдрена и изкоренява последните плевели на егоизма в двустранните им отношения. Този чуден Божий дар - децата укрепва още повече християнския брак и младите родители са благодарни на Бога за тази Негова милостива награда и благословение над техния дом. "Ето, наследие от Господа са децата, награда от Него е плодът на утробата" /Пс.126:3/възкликва Псалмопевецът.

Но истински родител е оня, който не само ражда биологически своите деца - явление, присъщо и на безсловесните, а и съумява да ги възпита в страх от Бога, както подобава на едно християнско семейство. Децата лесно стават кумири за родителите си, а това нанася непоправима вреда и на двете страни. Децата не трябва да се превръщат в някакви своего рода домашни талисмани, а да бъдат като жива, слънчева икона в домашната църква на християнския дом, тъй като в тях Божият образ е повреден по-малко, отколкото у възрастните. Детската простота, доверчивост, незлопаметност и беззащитност са прекрасни учители дори за старите хора.

За да се запазят тези добродетели непокътнати в детската душа, родителите трябва да се заемат с възпитанието на децата си още от тяхната люлка. Детското сърце е като мекия восък, от който човек може да извае без особен труд каквото поиска. Но пропуснат ли родителите да се погрижат навреме за възпитанието на децата си, много скоро техният нрав става подобен на криво израсло дърво, което човек не може да изправи с нищо и то трябва да бъде отсечено. Свети Теофан Затворник справедливо отбелязва: - Нехайството на родителите за възпитанието на техните деца е най-голямото престъпление и последна степен на нечестието. Родителите ще бъдат съдени от Бога много по-строго за греховете на децата им, отколкото за собствените им грехове. На децата трябва да се прощават лекомисието и разсеяността, но не и злобата и лукавството. Родители , които не наказват децата си, защото не могат да понасят техните сълзи, сами ще плачат един ден заради тях. Правилното възпитание не изисква нито мекушавост, нито суровост, а разумност."

Ако родителят не наказва децата си, подбуждан от сантиментално-любовни чувства към тях или защото вярва на псевдопедагогическия принцип, че наказанието е варварски метод на въздействие, той дълбоко греши и неговите деца могат да се превърнат в малки тирани и рушители на семейния мир. "Който жали пръчката си, мрази сина си, а който го обича, наказва го от детинство" Притч., 13:25/, предупреждава премъдрият Соломон.
Прекомерната строгост към децата е също много вредна. Тя изкривява психиката им и което е още по страшно, насажда в детското сърце злоба срещу ония, които би следвало най-много да обича. Освен това детето свиква на грубото отношение към него и след като претърпи обичайното наказание, най-често физическо, показва, че с нищо не е променило лошите си навици. Особено невъзпитателно е, когато родителите наказват децата си - справедливо или не - в порив на силно раздразнение и гняв! Виждали ли сте майки в неприсъщата им роля на раярени тигрици итатковци - буйни като освирепял лъв, само за това, че тяхното дете е нагазило с новите си обувки в това възхитително творение на природата - локвите? Е и какво? И ние възрастните сме вършили същото, когато сме били в детската възраст, ще го вършат същото - дай, Боже! и нашите внуци и правнуци.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. hikari - миротвор
21.05.2009 08:10
този постинг е откъс от книгата на иван николов - тайнството на увенчаната любов и е началото на поредица от постове, които ще пусна за същността на християнското семейство, което е сакрума на семейството на красивите неща.
цитирай
2. copycat - ---
21.05.2009 08:17
Николов, Николов, така става като се жените за утешение, имате пръчка и най-обичате общите приказки.
цитирай
3. hikari - светото писание
21.05.2009 08:21
ин и ян
За да се избягват блудодеянията, нека всеки мъж има своя си жена и всяка жена да има свой мъж. Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение, подобно и жената с мъжа. Жената не владее своето тяло, а мъжът, така и мъжът не владее своето тяло а жената. Не се лишавайте един друг от съпружеско сношение освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва и пак бъдете заедно, да не би сатаната да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържите.
Но това казвам като позволение а не като заповед.
А на неженените и на вдовиците казвам: Добре е за тях, ако си останат такива, какъвто съм аз. Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по добре е да се женят, отколкото да горят в страст.Ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща. И жена, която има невярващ мъж и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си. Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж инак чедата Ви щяха да бъдат нечисти, а сега са чисти. Но ако невярващият напусне, нека напусне, в такива случаи братът или сестрата не са поробени на брачния закон. Бог обаче ни е призвал към мир. Само нека всеки постъпва така, както Господ му е отделил сила, и всеки, както Бог го е призовал.
Обрязан ли е бил призован някой във вярата, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил някой призован, да не се обрязва. Обрязването е нищо и необрязването е нищо, но важното е пазенето на Божиите заповеди.
относно девиците - и то поради настоящата неволя ето какво мисля за добро, че е добре човек така да остане, както си е. Вързан ли си с жена, не търси развръзване.Отвързан ли си от жена, не търси жена. Но ако се и ожениш, не съгрешаваш, и девица ако се омъжи не съгрешава но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля.
Аз желая вие да бъдете безгрижни.
Нежененият се грижи за това, което е Господно, как да угажда на Господа, а жененият се грижи за това, което е световно - как да угажда на жена си. Тай също има разлика и между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, което е Господно, за да бъде свята и в тяло и в дух, а омъжената се грижи за това, което е световно: как да угажда на мъжа си.
И това казвам за ваша собствена полза не да Ви държа с оглавник, но заради благоприличието и за да служите на Господа без отвличане на ума.
Жената е вързана, докато е жив мъжът и, но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото ще, само в Господа. Но по мое мнение по шастлива е, ако си остане така, а мисля, че и аз имам Божият Дух.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hikari
Категория: Изкуство
Прочетен: 4665162
Постинги: 6284
Коментари: 5529
Гласове: 11796