Постинг
30.06.2010 09:37 -
Обич, която не се купува с пари
Автор: hikari
Категория: Лични дневници
Прочетен: 722 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.07.2010 18:56
Прочетен: 722 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 04.07.2010 18:56
Вдовица се надява да осинови момиченце, за което се грижи от година
Тези деца очакват да намерят дом и родители.
Приемната грижа най-после стъпи в Кърджали
Една доброволна приемна майка и едно професионално приемно семейство - това е равносметката на Регионалната служба за социално подпомагане в Кърджали. При 59-годишната Таня Т. в областния град от година е настанено момиченце, което сега е на 6 години и и половина. „Когато почина съпругът ми, усетих огромна празнота. Подадох документи за приемен родител и ме одобриха. Отидох в социалния дом в Хасково. Там видях Ани. Като ми я показаха, прималях. Дотогава не съм вярвала в любовта от пръв поглед, но я изпитах. Тези деца са страшно жадни за обич
АВТОРЪТ
Докато приемното родителство не стане осъзната потребност, съдбата на тези деца е неясна.
Влизам, гледам, едно мъниче седи в ъгъла. Аз протягам ръце - и то протяга ръчички към мен. Това беше. Там бяха и социален работник, медицинска сестра, госпожата на групичката, директорката. Всички наредени и нащрек, чакат да видят какво ще стане. Първите 5 месеца бяха ад за мен. Чудех се как ще се нагодим, беше много трудно. Тези дечица поначало са много обременени след дългия престой в институции. Нужно е не търпение, а единствено и само търпение! Когато попълвах документите, не бях голям оптимист - все пак детето си има живи родители.При първата ни среща й казах, че съм леля Таня и съм дошла да я прибера от дома и да си я водя вкъщи. Ани знаеше съвсем малко думиговореше на хасковски диалект, произнасяше ги като бебе. Научих се да я разбирам. Обаче само два месеца бях леля Таня. Една вечер тя ме попита: „Лельо Таня, може ли аз да ти казвам „мамо", а ти да ми казваш „маме". Е, срина ме. Поседях и отвърнах: „Дадено, маме." Последваха три часа скачане и скандиране: „Имам си майка, имам си майка!" И оттогава, където отидем, тя започва: „Да ви покажа моята майка." Странно, но детето не говори за биологичната си майка, а само за баща си. Все пак беше на 5 и половина годинки, когато я взех, би трябвало да я помни. Или пък по свой начин компенсира с мен. Помни всичко от „старата детска градина", тъгува за приятелчето си Митко и настоява да го вземем при нас. Но не може просто така да отидем и да го приберем. Информирах дирекцията по закрила на детето в Кърджали, служителите веднага се ангажираха да проучат шансовете за среща с Митко, а и трябваше много внимателно да се види доколко това ще бъде от полза и за двете деца. Замисляла съм се и за възможността внезапно да се появят родителите ймакар да не са я търсили от момента, в който са я изоставили. Договорът ми е да я отглеждам до навършване на 18-годишна възрастНо дори и да се пръкнат от нищото и да предявят претенции към нея, ще й завещая всичко, тя ще наследи всичко, което съм натрупала и постигнала. Искам да отгледам и изградя добър човек. В случая държавата с институциите си само ми помага, не ми пречи. Ако изведнъж се появи декларация от биологичните родители, с която позволяват детето да бъде предоставено за осиновяване, аз ще съм първата кандидатка, а и вероятно ще съм с предимство. Не искам да си спомням за онези 10 години, в които очаквах да осиновя дете, но това така и не се случи. А с приемната грижа всичко стана много бързо. На 7 юни 2009 г. детето дойде за пръв път у дома. Ние често разговаряме за „старата детска градина", тя помни всичко, а и аз искам да знае откъде е дошла и как е тръгнал животът й с мен. На 19-ия ден изпадна в кризаизведнъж си спомни за децата от дома, за госпожите, поиска да се върне там. Плака дълго. Казах й да си приготви нещата, палим колата и тръгваме за Хасково. После видях, че е напъхала в раницата само обувки - всякакви, за различните сезони, всичко й бях накупила. Спомням си, че когато трябваше да си я взема от дома, три пъти се връщаха, за да й намерят обувки по мярка - в дома нямат нищо лично, каквото стане, това е... Преди да се качим в колата обаче, позвъних на директорката, беше много рано сутринта. Тревожех се какво би се случило, ако заведа детето в дома. Директорката поиска да говори с Ани. Чувах строгия й глас от слушалката: „Ти вече имаш семейство, имаш кой да те обича и да се грижи за теб, за какво ти е да идваш при нас? А и децата ги няма, на зелено училище са." „Добле, добле", отговори моята Ани, тогава още не можеше да казва „р". Оттогава не споменава идеята за връщане в дома. После тя сама ми показа верния път за отношенията ни. Ани мрази да я наричат „бебе" или „малката", тя иска да е равна с останалитеВеднъж й казах, че не само я обичам много, но съм й приятелка. И вече винаги подчертава, че мама много я обича и е най-добрата й приятелка. В Кърджали има още едно обучено семейство, което е предложено за утвърждаване от специалната комисия при общината. Все още няма заповед за вписването на семейството в регистъра на дирекцията за социално подпомагане, тъй като се чака да изтече 14-дневният срок. Тези данни оповести през изминалата седмица областният социален шеф Кемал Фаик. Директорът на местното звено на Агенцията за закрила на детето Росица Стоянова заяви, че в рамките на поредната национална кампания, популяризираща приемната грижа за децата, в цялата Кърджалийска област ще се разпространяват брошури и листовки
„Трябва да опразним социалните домове и изоставените дечица да растат в нормална семейна среда. Неслучайно правителството излезе със специален политически документ по проблемите на българските деца след инцидентите в различните домове и този документ съдържа както анализ, така и ангажиментите на всички отговорни институции", заяви тя. Средната месечна издръжка на едно дете, отглеждано в социална институция, възлиза на 1000 лева. За обгрижването на едно дете в професионално приемно семейство държавата дава 680 лева. В ход е национална кампания за проучване на настанените в социалните домове малчугани, а до средата на 2012 г.
ще се закрият всички домове за деца с увреждания. Подобно проучване правят и експертите в Кърджали, за да приберат децата и да им намерят топлина под местен покрив. Очаква се нова наредба за размера на помощта, която приемното семейство ще получава. До момента за гледане на дете до 7 г. временните родители получават по 195 лева, а до 14 г. - 260 лева, но без екстри за болните и увредени деца. Доброволните приемни родители получават не повече от 200 лева за елементарните нужди на детето, но професионалните вземат и заплата от 312 лева плюс парите за детските потребности. Новата наредба със сигурност ще увеличи с 30-40% не само размера на помощта, но и специално внимание ще се обърне на болните, изрази надежда Стоянова. .
Тези деца очакват да намерят дом и родители.
Приемната грижа най-после стъпи в Кърджали
Една доброволна приемна майка и едно професионално приемно семейство - това е равносметката на Регионалната служба за социално подпомагане в Кърджали. При 59-годишната Таня Т. в областния град от година е настанено момиченце, което сега е на 6 години и и половина. „Когато почина съпругът ми, усетих огромна празнота. Подадох документи за приемен родител и ме одобриха. Отидох в социалния дом в Хасково. Там видях Ани. Като ми я показаха, прималях. Дотогава не съм вярвала в любовта от пръв поглед, но я изпитах. Тези деца са страшно жадни за обич
АВТОРЪТ
Докато приемното родителство не стане осъзната потребност, съдбата на тези деца е неясна.
Влизам, гледам, едно мъниче седи в ъгъла. Аз протягам ръце - и то протяга ръчички към мен. Това беше. Там бяха и социален работник, медицинска сестра, госпожата на групичката, директорката. Всички наредени и нащрек, чакат да видят какво ще стане. Първите 5 месеца бяха ад за мен. Чудех се как ще се нагодим, беше много трудно. Тези дечица поначало са много обременени след дългия престой в институции. Нужно е не търпение, а единствено и само търпение! Когато попълвах документите, не бях голям оптимист - все пак детето си има живи родители.При първата ни среща й казах, че съм леля Таня и съм дошла да я прибера от дома и да си я водя вкъщи. Ани знаеше съвсем малко думиговореше на хасковски диалект, произнасяше ги като бебе. Научих се да я разбирам. Обаче само два месеца бях леля Таня. Една вечер тя ме попита: „Лельо Таня, може ли аз да ти казвам „мамо", а ти да ми казваш „маме". Е, срина ме. Поседях и отвърнах: „Дадено, маме." Последваха три часа скачане и скандиране: „Имам си майка, имам си майка!" И оттогава, където отидем, тя започва: „Да ви покажа моята майка." Странно, но детето не говори за биологичната си майка, а само за баща си. Все пак беше на 5 и половина годинки, когато я взех, би трябвало да я помни. Или пък по свой начин компенсира с мен. Помни всичко от „старата детска градина", тъгува за приятелчето си Митко и настоява да го вземем при нас. Но не може просто така да отидем и да го приберем. Информирах дирекцията по закрила на детето в Кърджали, служителите веднага се ангажираха да проучат шансовете за среща с Митко, а и трябваше много внимателно да се види доколко това ще бъде от полза и за двете деца. Замисляла съм се и за възможността внезапно да се появят родителите ймакар да не са я търсили от момента, в който са я изоставили. Договорът ми е да я отглеждам до навършване на 18-годишна възрастНо дори и да се пръкнат от нищото и да предявят претенции към нея, ще й завещая всичко, тя ще наследи всичко, което съм натрупала и постигнала. Искам да отгледам и изградя добър човек. В случая държавата с институциите си само ми помага, не ми пречи. Ако изведнъж се появи декларация от биологичните родители, с която позволяват детето да бъде предоставено за осиновяване, аз ще съм първата кандидатка, а и вероятно ще съм с предимство. Не искам да си спомням за онези 10 години, в които очаквах да осиновя дете, но това така и не се случи. А с приемната грижа всичко стана много бързо. На 7 юни 2009 г. детето дойде за пръв път у дома. Ние често разговаряме за „старата детска градина", тя помни всичко, а и аз искам да знае откъде е дошла и как е тръгнал животът й с мен. На 19-ия ден изпадна в кризаизведнъж си спомни за децата от дома, за госпожите, поиска да се върне там. Плака дълго. Казах й да си приготви нещата, палим колата и тръгваме за Хасково. После видях, че е напъхала в раницата само обувки - всякакви, за различните сезони, всичко й бях накупила. Спомням си, че когато трябваше да си я взема от дома, три пъти се връщаха, за да й намерят обувки по мярка - в дома нямат нищо лично, каквото стане, това е... Преди да се качим в колата обаче, позвъних на директорката, беше много рано сутринта. Тревожех се какво би се случило, ако заведа детето в дома. Директорката поиска да говори с Ани. Чувах строгия й глас от слушалката: „Ти вече имаш семейство, имаш кой да те обича и да се грижи за теб, за какво ти е да идваш при нас? А и децата ги няма, на зелено училище са." „Добле, добле", отговори моята Ани, тогава още не можеше да казва „р". Оттогава не споменава идеята за връщане в дома. После тя сама ми показа верния път за отношенията ни. Ани мрази да я наричат „бебе" или „малката", тя иска да е равна с останалитеВеднъж й казах, че не само я обичам много, но съм й приятелка. И вече винаги подчертава, че мама много я обича и е най-добрата й приятелка. В Кърджали има още едно обучено семейство, което е предложено за утвърждаване от специалната комисия при общината. Все още няма заповед за вписването на семейството в регистъра на дирекцията за социално подпомагане, тъй като се чака да изтече 14-дневният срок. Тези данни оповести през изминалата седмица областният социален шеф Кемал Фаик. Директорът на местното звено на Агенцията за закрила на детето Росица Стоянова заяви, че в рамките на поредната национална кампания, популяризираща приемната грижа за децата, в цялата Кърджалийска област ще се разпространяват брошури и листовки„Трябва да опразним социалните домове и изоставените дечица да растат в нормална семейна среда. Неслучайно правителството излезе със специален политически документ по проблемите на българските деца след инцидентите в различните домове и този документ съдържа както анализ, така и ангажиментите на всички отговорни институции", заяви тя. Средната месечна издръжка на едно дете, отглеждано в социална институция, възлиза на 1000 лева. За обгрижването на едно дете в професионално приемно семейство държавата дава 680 лева. В ход е национална кампания за проучване на настанените в социалните домове малчугани, а до средата на 2012 г.
ще се закрият всички домове за деца с увреждания. Подобно проучване правят и експертите в Кърджали, за да приберат децата и да им намерят топлина под местен покрив. Очаква се нова наредба за размера на помощта, която приемното семейство ще получава. До момента за гледане на дете до 7 г. временните родители получават по 195 лева, а до 14 г. - 260 лева, но без екстри за болните и увредени деца. Доброволните приемни родители получават не повече от 200 лева за елементарните нужди на детето, но професионалните вземат и заплата от 312 лева плюс парите за детските потребности. Новата наредба със сигурност ще увеличи с 30-40% не само размера на помощта, но и специално внимание ще се обърне на болните, изрази надежда Стоянова. .
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. star relax
2. яко
3. пътя на любовта
4. incendium amor!
5. la femme desiree
6. incendium veritas!
7. bgnetsociety
8. desire
9. ортодокс уики
10. кладенецът,душа
11. у4илище за родители
12. науката - не търси под вола теле!
13. светът на розите
14. за православни християни
15. айкидо
16. попътен вятър
17. светлината
18. светлините на дълбокото
19. океанско житие
20. православни светци
21. sourteardrop
22. политически строфи
23. свят на омиротворение
24. st valentine
25. България
26. още книги за бойни изкуства
27. не обичай деградето!
28. духовна библиотека
29. владимир висоцки
30. тайната на златното цвете
2. яко
3. пътя на любовта
4. incendium amor!
5. la femme desiree
6. incendium veritas!
7. bgnetsociety
8. desire
9. ортодокс уики
10. кладенецът,душа
11. у4илище за родители
12. науката - не търси под вола теле!
13. светът на розите
14. за православни християни
15. айкидо
16. попътен вятър
17. светлината
18. светлините на дълбокото
19. океанско житие
20. православни светци
21. sourteardrop
22. политически строфи
23. свят на омиротворение
24. st valentine
25. България
26. още книги за бойни изкуства
27. не обичай деградето!
28. духовна библиотека
29. владимир висоцки
30. тайната на златното цвете
