Невидимата мрежа на доброто  

Джордж Лукас

 

Бил Гейтс

Тед Търнър

Уорън Бъфет

Майкъл Блумбърг

 "Реших да спра да трупам и да се отдам на далеч по-сериозната и трудна задача да раздавам разумно", заявил Андрю Карнеги, когато в началото на миналия век станал един от първите големи съвременни филантропи. Миналата седмица тази стара американска традиция получи най-силния възможен тласък. 38 души, сред най-богатите в САЩ, обещаха публично да оставят огромна част от парите си за благотворителност, обединени от инициативата на Бил Гейтс и Уорън Бъфет.

Дебатът в американските медии след тази бомбастична новина варираше от обвинения в купуване на индулгенции, през създаването на нова благотворителна мода до изземване на държавните функции. Истината е, че никога досега не е поеман такъв мащабен ангажимент - става дума за до 600 млрд. долара, и от него със сигурност ще се възползват хиляди неправителствени организации и хора в нужда.

Обещанието на супербогатите обаче е на върха на една пирамида от ентусиазъм и доброволна работа на милиони американци. Те нямат големи банкови сметки, но са готови без много шум да строят училища в Коста Рика и приюти в Африка, да засаждат гори, да помагат с домашните на деца от бедни семейства, да организират почистване на местния парк, да преподават английски на имигранти. Едни го правят от алтруистични причини, други търсят контакти и приятели, трети смятат, че новият опит ще е полезен в кариерата им, установи изследване от началото на годината на университета на Минесота.

Ако американската система от доброволци изведнъж изчезне, хиляди приюти за бездомни ще затворят врати, защото няма да има кой да готви и разпределя храната. Стотици малки градчета ще останат без противопожарни отряди, тъй като нямат постоянни такива. Милиони родители ще се чудят къде да изпратят на спорт децата си - треньорите на кварталните отбори са все доброволци. Музеи, университетски болници, безплатни клиники - всички те ще трябва или да затворят, или да намалят драстично дейността си, ако богати филантропи или обикновени американци спрат да даряват парите и времето си. Политиците също няма да останат незасегнати - доброволците са гръбнакът на кампаниите и чукат по вратите, пишат писма, звънят по телефоните и събират дарения. Без огромната невидима мрежа от доброволен труд и благотворителност Америка няма да е това, което е.
 
Съединени от добрата воля

Армия от доброволци  Зад всяка рота, бригада и батальон в САЩ стои мрежа от доброволци. Те поемат огромен брой отговорности - от грижата за неженените войници и интеграция на новодошлите, през помощ за семействата, докато партньорите са на мисия, до програми за ветераните и военноинвалидите. Във време на две войни без доброволци отбранителният бюджет (663.8 млрд. долара) би експлодирал. Доброволните организации към всяка рота, т.нар. Family Readiness Group ("група за семейна готовност" на български) се състоят от съпругите или съпрузите, родителите и партньорите на военните. Когато ротата е на мисия, FRG има задачата постоянно да държи контакт с близките и да решава бързо проблемите на място на принципа "Разсеян войник е мъртъв войник". Като добре смазана машина доброволците поемат грижата за дома и децата, уведомяването на останалите роднини, уреждането на погребението и психологическата подкрепа на близките.  Традицията е още от Войната за независимост. Тогава Марта Вашингтон, съпругата на главнокомандващия, а после и първи президент на САЩ Джордж Вашингтон, поема цял ред доброволни функции, за да подкрепя организацията на армията.

За миналата година 63,4 млн. души в САЩ са подкрепили с ентусиазма, труда и времето си поне една обществена кауза според Бюрото за трудови статистики. Средно всеки един от тях е дарил 50 часа годишно, а в групата на пенсионираните американци числото скача до 90 часа. Във време на икономическа криза, когато хората губят работните си места, вместо да се отчайват, една част от тях поемат обществени ангажименти – през 2009 г. броят на доброволците е нараснал с малко, но видимо от 26,4% на 26,8% от населението.

Въпреки че погледнати отстрани, това са впечатляващи цифри, след публичното обещание на милиардерите се заговори, че трябва нов подем на благотворителността. Така например One Percent Foundation излезе с предложението, че ако всички американци между 20 и 30 години дадат един процент от доходите си, това прави около 16 млрд. долара годишно, значително повече от 3-те млрд. бюджет на фондацията на Бил Гейтс.

"В нашите гени е да помагаме доброволно, защото така е била създадена Америка," казва пред "Капитал" Джуди Каниок, която подпомага благотворителния фонд "Децата на Чернобил". "Исторически, когато първите европейци се заселват в Америка, те търсят свобода или бягат от държавния контрол у дома. След американската революция бащите на нацията залагат в конституцията правителство с много малки правомощия. Нищо не е записано за обществените служби или институции, защото разбирането е, че хората сами ще се погрижат за тях", обяснява пък Сюзън Елис, президент на организацията Energize Inc., консултираща повече от трийсет години други неправителствени организации в цял свят.

В ранната история на страната действат две сили – съпротивата срещу намесата на държавата и нуждата от обществени институции, защото в новите територии липсва почти всичко – от училища през противопожарни служби до културни центрове. В тези условия според Сюзън Елис се е родил американският манталитет ако имаш нужда от нещо, да не чакаш държавата да реши проблема, а да запретнеш ръкави и да го създадеш. Същият дух на лична инициатива ще накара по-късно индустриалните магнати Карнеги и Джон Д.Рокфелер да подкрепят с милионите си всичко онова, което им се струва важно за разцвета на обществото, в което живеят. Пример, който Бил Гейтс и Уорън Бъфет явно искат да повторят.    
 
Предай нататък
 
В тази дълга традиция "да върнеш обратно на обществото" идеята на двама от най-богатите хора в света за повече дарения от страна на техните "колеги", не е безкрайно изненадваща. Това, което е необичайно, е мащабът на инициативата. Милиардерите, сред които кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг, режисьорът и продуцент Джордж Лукас, медийният магнат Тед Търнър, наследникът на хотелската династия Берън Хилтън, собственикът на Oracle Лари Елисън публично обещаха поне половината от личното си богатство за големи обществени проекти. Въпреки че доста от тези пари така или иначе са били предвидени за благотворителност, замахът на идеята на Гейтс и Бъфет прескача американските граници, защото, освен че се занимават с глобални въпроси като образованието и борбата с бедността и СПИН, двамата милиардери са си поставили за цел да вдъхновят финансовите и икономически елити от Индия до Мексико.
 
"Ако наистина те е грижа за семейството ти, най-добре е да направиш така, че светът да е по-добро място за живеене за твоите деца и внуци, вместо просто да им дадеш пари", мотивира публично решението си да Блумбърг, който е и собственик на империя за финансови новини. Милиардерите искат да наложат и нов стандарт в голямата американска традиция - обещават, че няма просто да напишат чековете, но ще участват и в дискусии за решаване на световните проблеми, ще използват ноу-хауто, връзките и мениджърския си опит, т.е. ще бъдат и доброволци. 
 
"В Америка винаги се е вярвало в специалната отговорност на богатите, но аз предпочитам да говорим повече за хората, които даряват труда и времето си. Да напишеш чек не е същото, като да си изцапаш ръцете в името на една кауза", казва Сюзън Елис. Системата за доброволно подпомагане е толкова важна в САЩ, че държавата активно я подкрепя с различни данъчни кредити за разходите по дейността. Големи и по-малки компании се гордеят с инициативите на служителите си, понеже те подобряват корпоративния образ и създават чувство за единност в екипа. Никой кандидат-студент не може да се надява на място в престижен университет, ако в CV-то му не присъства някоя общественополезна дейност. Паричните или материални дарения могат да бъдат приспаднати от данъците (от 30% до 50% от сумата), което допълнително мотивира богатите американци. По време на кризи, както след урагана "Катрина", процентът временно може да бъде увеличен.

Път към щастието

Колкото повече голямата политика заприличва на окопна война между два непримирими лагера, толкова повече хора се обръщат към неправителствени проекти: "Особено младите хора цинично смятат, че няма смисъл от идеологическите боричкания, и се обръщат към екологични проекти или избират да преподават на други деца като начин директно да повлияят на света около себе си", обяснява Сюзън Елис. 

Точно възможността сами да изберат за какво да дарят парите и времето си мотивира хиляди обикновени американци да бъдат активни. Благотворителният фонд "Децата на Чернобил" например организира всяко лято идването на деца от засегнатите области за 6-8 седмици в САЩ, за да се възстановят. "Семействата помагат на дете, американските деца се запознават с техен връстник и помощта има реално лице. Не е като да изпратиш анонимен чек за Африка", казва Джуди Каниок. Самата тя е пенсиониран служител на американското посолство в Москва, научава по случайност за проекта през 1993 г., докато друг доброволец в зъболекарския кабинет се вайка, че не познават никого с руски език, за да превежда за новопристигащите деца. На въпроса на "Капитал" защо американци се нагърбват с грижа за хлапета от Беларус например Каниок отговаря просто: "Децата на Чернобил" е проект, който лесно може да те направи щастлив."

Филантропията е на мода
С призива на Бил Гейтс и Уорън Бъфет към американските милиардери да дарят половината от богатството си филантропичната вълна достигна нов връх. Вестник Гардиън обръща внимание на сенчестата страна на едрия бизнес.Подобно на всички успешни трендове и филантропията набира инерция отчасти благодарение на външни фактори. Инициативата на двама от най-богатите хора на нашето време - Бил Гейтс и Уорън Бъфет, целяща да убеди американските милиардери да дарят половината от парите си за добри дела, съвпада със завръщане към невиждано от 30-те години насам равнище на неравенството в САЩ и Британия. Никога от онова време насам по-голямо богатство не е било концентрирано в толкова малко ръце. Всичко това става на фона на растящ обществен скептицизъм към ролята и възможностите на държавата.
За креативния капитализъм Когато преди три години Бил Гейтс каза пред Световния икономически форум в Давос, че впрягането на творческия потенциал на новите глобални концерни от рода на "Майкрософт" може би е начин за решаване на някои от най-належащите проблеми на човечеството, изглеждаше разумно поне да се помисли върху онова, което той нарече "креативен капитализъм". Никой не може да оспори, че Фондацията Бил & Мелинда Гейтс генерира нов интерес и насочи огромни пари в борбата срещу бедността и болестите в субтропическа Африка. Филантропията в такива мащаби и за такива наболели нужди е несъмнено благо. Но има и някои нелицеприятни въпроси. Американският бизнес, както всеки друг, инвестира много енергия за намирането на начини за неплащане на данъци. Агенция "Блумбърг" (чийто основател Майкъл Блумбърг също фигурира в инициативата на Гейтс - Бъфет) съобщи наскоро, че миналата година американската хазна е загубила 60 милиарда долара от така наречения "ценови трансфер" - изнасяне на печалбите там, където данъците са най-ниски.
...

Това, според агенцията, е един от начините за замаскиране на печалбите, които нанасят ежегодни загуби от 120 милиарда долара. В Америка данъчните облекчения върху благотворителните дарения струват на държавата 40 милиарда долара. А според някои скептични наблюдатели, като бившия американски финансов министър Робърт Райк, много от добрите дела на свръхбогатите са предназначени да увековечат собственото име: девет от десет получатели на големи дарения са художествени институти и университети.