"На човечеството му е все едно какво се случва със Земята. Нашата задача като учени е да опазим човечеството, като се концентрираме върху защитата на планетата. Опитът ни е научил, че цивилизацията може да оцелее само тогава, когато земята й предоставя стабилна среда за развитие, а различните еко-системи функционират добре", казва шведският учен Йохан Рокстрьом. С група учени той създава специална концепция за "границите на планетата Земя", чиято цел той обяснява така:

Съвсем близо до границите на пределно допустимото

"Концепцията почива на извода, че човечеството се намесва твърде радикално в основни процеси на планетата Земя. Затова предлагаме да се определят онези ключови процеси, от които зависи стабилността на цялата система. След това ще определим критичните стойности за всеки един от тези процеси, които не бива да бъдат надскачани, ако не искаме да хвърлим Земята в състояние на невъзвратими, катастрофални промени."

Прекомерният разход на водни ресурси може да има фатални последици

Като важна цел учените виждат връщането на Земята в състоянието, в което тя се е намирала преди началото на индустриализацията. В тази връзка те определят девет ключови области: промените в климата, използването на аграрните площи, повишаването на киселинността на морските води, употребата на  азотни и фосфорни торове, консумацията на вода, замърсяването на околната среда и въздуха, както и отмирането на биологически видове. Рокстрьом казва:

"Много сме загрижени в момента от прекомерния разход на водни ресурси, особено в силно индустриализираното земеделие, освен това от разширяването на земеделските площи, както и сериозното замърсяване на моретата и океаните с фосфорни съединения и свързаното с това повишаване на киселинността. В тези сфери човечеството се движи застрашително бързо към стойности, които от наша гледна точка маркират границите на пределно допустимото. В три други ключови процеса - а именно: промените в климата, цикъла на азотни вещества и отмирането на видове - човечеството вече е прескочило границите на сигурното развитие."

В ролята на безогледен грабител

Шведският учен и неговият екип популяризират концепцията за устойчивото развитие, която не отрича правото на икономическо развитие, но обръща внимание на опазването на естествените ресурси, които осигуряват бъдещото свободно развитие на човечеството. То е възможно само в рамките на определени, сигурни граници. За да не ги прекрачва, човечеството не бива да се държи като безогледен грабител.