Бедата е основа на добродетелта*
Ако има държава, която е подготвена за бедствие, това е Япония. Не случайно думата цунами е японска.

Наистина този път комбинацията е кошмарна дори по стандартите на изстрадалата Страна на изгряващото слънце: разрушително земетресение от 9 по Рихтер, гигантски десетметрови вълни цунами и за капак - ядрена криза в крайбрежна АЕЦ. И въпреки продължаващата атомна заплаха, като че ли светът тихичко си отдъхна наум с мисълта, че никой друг освен японците не може да се справи с такива невъобразими трудности.

Наистина бедствие с подобни мащаби би имало много по-покъртителни последици почти във всяка друга точка на света. "Ако такава природна катастрофа така или иначе трябваше да се случи някъде, то Япония е единственото място, където и хората, и правителството имат капацитета да се справят с проблема", казва пред "Капитал" д-р. Хеорх Фреркс, професор по бедствени науки в университета във Вахенинхен, Холандия. Например при миналогодишното земетресение в Хаити със сила от около 7 по Рихтер (или близо 1000 пъти по-слабо от трусовете в Япония) и без придружаващо цунами загинаха около 200 000 души. Жертвите в Япония засега са под 6000.

Винаги готови

В Япония земетресенията съвсем не са рядкост. Еднодневна разходка в който и да било голям град разкрива безкрайна поредица от много квадратни и недотам красиви сгради. В по-високите от тях от около четвърт век се крият допълнителни носещи конструкции от стомана, хидравлични шокови абсорбатори и огромни гумени "възглавници". Най-обширната база данни за проучвания в областта на антиземетръсната архитектура също е японска. От 1995 г. заради сериозното земетресение в Кобе, при което загиват над 5000 души, са похарчени милиарди долари за проучвания в областта на бедствената готовност. Още през 80-те години в Япония се строят морски диги с височина над 10 метра. В някои крайбрежни градове има инсталирани мрежи от сензори, които задействат аларми в самите къщи на жителите. Въпреки всичко на 11 март огромно цунами надви всички тези структури, изкорени всички сгради и уби хиляди в префектура Мияги. Технологията свежда глава пред силата на природните стихии.

Но в случая на Япония готовността не е базирана само на инфраструктура. Адекватни са и националната политика, и социалните навици. Както посочва Брус Уейкфийлд, програмен координатор за Североизточна Азия към Международния център за изследвания "Удроу Уилсън", "за един час правителството разпредели спасителните сили, помоли за международна помощ и остави всеки да си върши работата. Ясно е, че практическата готовност в случай на бедствие, утвърдена от Кобе насам, спаси много животи". The Atlantic сравнява готовността на Япония за природни катаклизми с интензитета на антитерористичните инициативи в САЩ след 11 септември, за които правителството харчи милиарди долари и които докосват многобройни аспекти от живота на хората.

Факт е, че още в началното училище всички японци присъстват на поредици от часове по справяне с природни стихии. Анимационните филмчета, които съпътстват лекциите, са бодри, а героите с лекота изпълняват препоръчителните действия. Сякаш някакъв елемент от културата на японците е изплетен около идеята за спокойствие в бедствена ситуация. "Ако България е краен пример за културата "не мога да се справя", а САЩ е крайността на "мога да се справя", то Япония е истинската "просто изпълни задачата" култура", обяснява пред "Капитал" Фелпс Хоукинс, професор по журналистика в Американския университет в Благоевград, който е работил четири години в Токио.

Ред и дисциплина

Тук става въпрос и за чисто човешките качества, култивирани у една нация. Колкото и да са вредни обобщенията, Япония остава пример за хомогенност и солидарност. Само 2% от населението не е с японски произход. Според проф. Хоукинс "тяхната крайна културна хомогенност им помага в кризи като настоящата". LA Times разказва историята на възрастна жена, затисната под мебелите в къщата си. Когато е намерена, тя първо се извинява за неудобствата, които е причинила на спасителния екип. Не случайно повечето японци носят хирургически маски на улицата и в метрото не за да предпазят себе си, а за да не заразят другите. Изумително е и как сред разрухата не се появиха мародери, а хората чинно и възпитано чакаха на подредени опашки за вода и други станали дефицитни стоки.

"Чувствам се виновна, че не съм потърпевша", казва пред "Капитал" Юки Майа, студентка в Киото. Нейният град е достатъчно отдалечен от епицентъра на земетресението и бедствието не се е отразило силно на нормалния живот на хората там. Тази съпричастност и липса на егоизъм, типична за обществата с по-колективистки нагласи, е допълнена и от завидна дисциплинираност и стоицизъм. В екстремни ситуации проявата на такива качества в индивидуалистичния контекст на Запада не е гарантирана.

"Иска ми се да вярвам, че повечето нации биха реагирали в подобни ситуации със силно чувство за единност. Може би не толкова спокойно и хладнокръвно като японците. Цялата страна наистина се опитва да преодолее бедствието. И въпреки че има притеснения за последствията, Япония остава силна. Вярата и покорството на обикновените японци им помага в ситуации като тази, когато спокойствието е най-важно", твърди австралиецът Алекс Барън, който преподава английски в Токио. За него обаче сляпата вяра в реда, диктуван от управляващите, може да е ефективна, но и вредна понякога: "Ако правителството им каже, че дъждът, валящ от радиоактивния облак, е безобиден, те сигурно ще повярват." И все пак тези качества са най-добрата надежда, че над Япония отново ще изгрее слънце.

*Японска поговорка

  Маргарита Димова


Маргарита Димова е завършила магистратура по разрешаване на конфликти и човешки права в Утрехт, Холандия. Прекарала е една година на обменна програма в университета Kansai Gaidai в Осака, Япония  

Токио. Броят на потвърдените случаи на загинали хора и включените в списъците с изчезналите достигна почти 20 000 души в събота, осем дни след мащабното земетресение и последвалото го цунами в страната, предаде АФП.
Националната полицейска агенция съобщи, че е потвърдена смъртта на 7653 души, а 11 746 други са в неизвестност до 23,00 часа местно време (16,00 часа българско време).
Надеждите да бъдат открити още оцелели в развалините са минимални, след като студена вълна обхвана североизточните части на Япония и покри със сняг по-голямата част от засегнатия регион по-рано тази седмица.

Токио. Продължава охлаждането на трети реактор на АЕЦ "Фукушима 1" до нормализиране на ситуацията, предаде телевизия NHK като се позова на генералния секретар на японското правителство Юкио Едано. Операцията по охлаждане с вода на трети реактор и на хранилището с отработено ядрено гориво е успешна, но е необходимо тя да продължи до нормализиране на положението. Очаква се операцията да продължи целия съботен ден.
.
Следи от радиоактивни субстанции са открити в питейната вода в Япония

Осака. Следи от радиоактивни субстанции бяха открити в питейната вода в различни градове на страната, но те не застрашават човешкото здраве, съобщи японското правителство, цитирано от АФП.
Завишени нива на радиоактивен йод бяха открити във водоизточниците в Токио и централните префектури Гунма, Точиги, Сайтама, Чиба и Ниагата. Също така в Точиги и Гунма е регистрирано наличието на радиоактивен цезий. „Обаче параметрите са напълно в рамките на нормите за питейната вода”, се посочва в съобщението.