Постинг
26.05.2013 15:41 -
Какво трябва да направи един християнин, когато е бездетен?
Автор: hikari
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2271 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 26.05.2013 15:42
Прочетен: 2271 Коментари: 2 Гласове:
1
Последна промяна: 26.05.2013 15:42
Въпрос: Какво трябва да направи един християнин, когато е бездетен?
Отговор: Проблемът с безплодието може да бъде много труден, особено за двойки, които са очаквали през целия си живот да имат деца. Християнските семейства може да изпаднат в ситуация, при която да питат: „Защо се случва на нас, Господи?” Със сигурност Бог иска християните да бъдат благословени с деца, които да обичат и да възпитават. За физически здрави двойки един от най-сърцесъкрушителните аспекти на безплодието е да не знаят дали е временно или постоянно състояние. Ако е временно, колко дълго трябва да чакат? Ако е трайно, как да разберат това, и какво трябва да предприемат?
Библията изобразява проблема с временното безплодие в няколко истории:
Бог обеща на Авраам и Сара да имат дете, но жена му роди син, Исаак, едва на 90 годишна възраст (Битие 11:30).
Исаак, съпругът на Ревека, се моли ревностно, и Бог отговори, което доведе до раждането на Яков и Исав (Битие 25:11).
Рахил се молеше и накрая Бог „отвори нейната утроба.” Тя роди двама сина, Йосиф и Вениамин (Битие 30:1; 35:18).
Жената на Маное, която дълго време била бездетна, роди Самсон (Съдии 13:2).
На стари години Елисавета роди Йоан Кръстител, предтечата на Христос (Лука 1:7, 36).
Безплодието на Сара, Ревека и Рахил (майките на израилевия народ) е забележително поради това, че тяхната способност най-накрая да родят деца била белег за благодатта и благоволението на Бога. Обаче бездетните двойки не трябва да приемат, че Бог въздържа Своята благодат и благоволение, нито трябва да мислят, че по някакъв начин са наказани. Християнските двойки трябва да се придържат към знанието, че техните грехове са опростени в Христос и че неспособността да имат деца не е наказание от Бога.
И така, какво да направи едно бездетно християнско семейство? Добре е да потърсят съвет от гинеколози и други специалисти по безплодие. И мъжете и жените трябва да водят здравословен начин на живот, за да се подготвят за бременността. Майките на израелския народ се молиха ревностно да заченат, затова постоянната молитва за дете със сигурност не е нещо лошо. Все пак, най-напред трябва да се молим за Божията воля за нашия живот. Ако Неговата воля е да имаме естествено дете, то ние ще имаме. Ако Неговата воля е да осиновим дете, да станем приемен родител, или да живеем без деца, тогава трябва да приемем това и да го вършим радостно. Знаем, че Бог има божествен план за всеки от Своите възлюбени. Той е авторът на живота. Той позволява и въздържа зачеването. Бог е суверен и притежава цялата мъдрост и знание (виж Римляни 11:33-36). „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре…” (Яков 1:17). Познаването и приемането на тези истини ще помогне за облекчаването на болката в сърцата на бездетната двойка.
Отговор: Проблемът с безплодието може да бъде много труден, особено за двойки, които са очаквали през целия си живот да имат деца. Християнските семейства може да изпаднат в ситуация, при която да питат: „Защо се случва на нас, Господи?” Със сигурност Бог иска християните да бъдат благословени с деца, които да обичат и да възпитават. За физически здрави двойки един от най-сърцесъкрушителните аспекти на безплодието е да не знаят дали е временно или постоянно състояние. Ако е временно, колко дълго трябва да чакат? Ако е трайно, как да разберат това, и какво трябва да предприемат?
Библията изобразява проблема с временното безплодие в няколко истории:
Бог обеща на Авраам и Сара да имат дете, но жена му роди син, Исаак, едва на 90 годишна възраст (Битие 11:30).
Исаак, съпругът на Ревека, се моли ревностно, и Бог отговори, което доведе до раждането на Яков и Исав (Битие 25:11).
Рахил се молеше и накрая Бог „отвори нейната утроба.” Тя роди двама сина, Йосиф и Вениамин (Битие 30:1; 35:18).
Жената на Маное, която дълго време била бездетна, роди Самсон (Съдии 13:2).
На стари години Елисавета роди Йоан Кръстител, предтечата на Христос (Лука 1:7, 36).
Безплодието на Сара, Ревека и Рахил (майките на израилевия народ) е забележително поради това, че тяхната способност най-накрая да родят деца била белег за благодатта и благоволението на Бога. Обаче бездетните двойки не трябва да приемат, че Бог въздържа Своята благодат и благоволение, нито трябва да мислят, че по някакъв начин са наказани. Християнските двойки трябва да се придържат към знанието, че техните грехове са опростени в Христос и че неспособността да имат деца не е наказание от Бога.
И така, какво да направи едно бездетно християнско семейство? Добре е да потърсят съвет от гинеколози и други специалисти по безплодие. И мъжете и жените трябва да водят здравословен начин на живот, за да се подготвят за бременността. Майките на израелския народ се молиха ревностно да заченат, затова постоянната молитва за дете със сигурност не е нещо лошо. Все пак, най-напред трябва да се молим за Божията воля за нашия живот. Ако Неговата воля е да имаме естествено дете, то ние ще имаме. Ако Неговата воля е да осиновим дете, да станем приемен родител, или да живеем без деца, тогава трябва да приемем това и да го вършим радостно. Знаем, че Бог има божествен план за всеки от Своите възлюбени. Той е авторът на живота. Той позволява и въздържа зачеването. Бог е суверен и притежава цялата мъдрост и знание (виж Римляни 11:33-36). „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре…” (Яков 1:17). Познаването и приемането на тези истини ще помогне за облекчаването на болката в сърцата на бездетната двойка.
Следващ постинг
Предишен постинг
Въпрос: Какво казва Библията за осиновяването?
Отговор: Да дадат деца за осиновяване може да бъде любяща алтернатива за тези родители, които по различни причини може да не са способни да се грижат за своите деца. Това също може да бъде отговор на молитвата на много семейства, които не са могли да имат свои собствени деца. За някои хора осиновяването е призвание да умножават своето влияние като родители, като разширяват своето семейство с деца, които в биологично отношение не са техни собствени. Навсякъде в Писанието се говори добре за осиновяването.
Книгата Изход казва историята на една еврейска жена наречена Йохавед, която родила син във време, когато Фараонът бил заповядал всички еврейски момченца да бъдат убивани (Изход 1:15-22). Йохавед взела кошница, намазала я със смола, за да не пропуска вода и пуснала бебето да плава по реката в нея. Една от фараоновите дъщери забелязала кошницата и извадила детето. Накрая тя го осиновила в царското семейство и му дала името Мойсей. Той станал верен и благословен служител на Бога (Изход 2:1-10).
В книгата Естир се разказва за красиво момиче със същото име, което било осиновено от своя братовчед след смъртта на неговите родители, станала царица и Бог я използвал, за да избави юдейския народ. В Новия Завет Исус Христос беше заченат чрез Святия Дух, вместо от семето на мъж (Матей 1:18). Той беше „осиновен” и отгледан от Йосиф, съпруга на майка му, който прие Исус като свое собствено дете.
Когато предадем сърцето си на Христос, като вярваме и разчитаме само на Него за спасение, Бог казва, че ставаме част от Неговото семейство – не чрез естествения процес на човешко зачатие, но чрез осиновяване. „Защото не сте приели дух на робство, да та бъдете пак в страх, но приели сте дух на осиновление, чрез който и викаме: Авва Отче” (Римляни 8:15). По същия начин, когато довеждаме един човек в семейството чрез осиновяване, това се прави по избор и от любов. „Като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволени
цитирайОтговор: Да дадат деца за осиновяване може да бъде любяща алтернатива за тези родители, които по различни причини може да не са способни да се грижат за своите деца. Това също може да бъде отговор на молитвата на много семейства, които не са могли да имат свои собствени деца. За някои хора осиновяването е призвание да умножават своето влияние като родители, като разширяват своето семейство с деца, които в биологично отношение не са техни собствени. Навсякъде в Писанието се говори добре за осиновяването.
Книгата Изход казва историята на една еврейска жена наречена Йохавед, която родила син във време, когато Фараонът бил заповядал всички еврейски момченца да бъдат убивани (Изход 1:15-22). Йохавед взела кошница, намазала я със смола, за да не пропуска вода и пуснала бебето да плава по реката в нея. Една от фараоновите дъщери забелязала кошницата и извадила детето. Накрая тя го осиновила в царското семейство и му дала името Мойсей. Той станал верен и благословен служител на Бога (Изход 2:1-10).
В книгата Естир се разказва за красиво момиче със същото име, което било осиновено от своя братовчед след смъртта на неговите родители, станала царица и Бог я използвал, за да избави юдейския народ. В Новия Завет Исус Христос беше заченат чрез Святия Дух, вместо от семето на мъж (Матей 1:18). Той беше „осиновен” и отгледан от Йосиф, съпруга на майка му, който прие Исус като свое собствено дете.
Когато предадем сърцето си на Христос, като вярваме и разчитаме само на Него за спасение, Бог казва, че ставаме част от Неговото семейство – не чрез естествения процес на човешко зачатие, но чрез осиновяване. „Защото не сте приели дух на робство, да та бъдете пак в страх, но приели сте дух на осиновление, чрез който и викаме: Авва Отче” (Римляни 8:15). По същия начин, когато довеждаме един човек в семейството чрез осиновяване, това се прави по избор и от любов. „Като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволени
„Защото не сте приели дух на робство, да та бъдете пак в страх, но приели сте дух на осиновление, чрез който и викаме: Авва Отче” (Римляни 8:15). По същия начин, когато довеждаме един човек в семейството чрез осиновяване, това се прави по избор и от любов. „Като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля” (Ефесяни 1:5). Както Бог осиновява в Своето семейство хората, които приемат Христос като Спасител, така и ние трябва внимателно да помислим да осиновим деца в нашите собствени физически семейства.
Очевидно Писанието показва в благоприятна светлина осиновяването – във физическия и в духовния смисъл на думата. Осиновителите и осиновените приемат огромно благословение, привилегия, която илюстрира нашето осиновяване в Божието семейство.
цитирайОчевидно Писанието показва в благоприятна светлина осиновяването – във физическия и в духовния смисъл на думата. Осиновителите и осиновените приемат огромно благословение, привилегия, която илюстрира нашето осиновяване в Божието семейство.
Търсене
Блогрол
1. star relax
2. яко
3. пътя на любовта
4. incendium amor!
5. la femme desiree
6. incendium veritas!
7. bgnetsociety
8. desire
9. ортодокс уики
10. кладенецът,душа
11. у4илище за родители
12. науката - не търси под вола теле!
13. светът на розите
14. за православни християни
15. айкидо
16. попътен вятър
17. светлината
18. светлините на дълбокото
19. океанско житие
20. православни светци
21. sourteardrop
22. политически строфи
23. свят на омиротворение
24. st valentine
25. България
26. още книги за бойни изкуства
27. не обичай деградето!
28. духовна библиотека
29. владимир висоцки
30. тайната на златното цвете
2. яко
3. пътя на любовта
4. incendium amor!
5. la femme desiree
6. incendium veritas!
7. bgnetsociety
8. desire
9. ортодокс уики
10. кладенецът,душа
11. у4илище за родители
12. науката - не търси под вола теле!
13. светът на розите
14. за православни християни
15. айкидо
16. попътен вятър
17. светлината
18. светлините на дълбокото
19. океанско житие
20. православни светци
21. sourteardrop
22. политически строфи
23. свят на омиротворение
24. st valentine
25. България
26. още книги за бойни изкуства
27. не обичай деградето!
28. духовна библиотека
29. владимир висоцки
30. тайната на златното цвете