Дисиденти имали план за сваляне на Мубарак още преди 3 години
Вашингтон кани на семинар продемократичен активист
Десетки танкове са строени до централната жп гара в Кайро.
Американското правителство тайно е подкрепяло водещи фигури зад гражданския бунт в Египет, които планирали смяна на режима от три години насам, твърди британският в. "Дейли телеграф".Американското посолство в Кайро помогнало на млад дисидент да участва на организирана от САЩ световна среща на млади продемократични активисти, като същевременно пазело в тайна самоличността му от египетската тайна полиция.При връщането му в Кайро през септември 2008 г. той казал на американски дипломати, че алианс от опозиционни групировки е изготвил план за свалянето на президента Хосни Мубарак и създаването на демократично правителство през 2011 г.Той вече бил арестуван от египетските сили за сигурност във връзка с демонстрации и вестникът не разкрива самоличността му.Разкритията, съдържащи се в секретни американски дипломатически документи, публикувани от сайта "Уикилийкс", сочат, че американски представители притискали египетското правителство да освобождава дисиденти, задържани от полицията.Документите показват до каква степен Америка е подкрепяла тайно продемократичните активисти в Египет, докато публично възхвалява Мубарак като свой важен съюзник в Близкия изток отбелязва изданието.В секретна телеграма, изпратена на 30 декември 2008 г., американската посланичка в Кайро Маргарет Скоуби съобщава, че опозиционни групировки били изготвили предполагаеми тайни планове за смяна на режима преди президентските избори, насрочени за септември тази година.Документът с гриф "поверително", адресиран до държавния секретар във Вашингтон, е озаглавен: "Активист от 6 април за визитата му в САЩ и промяна на режима в Египет".Според източника на посолството е планът бил толкова таен, че не можело да бъде записан на хартия. Посланик Скоуби изразява съмнения дали такъв нереалистичен заговор би могъл да успее и дори дали наистина съществува.Документите обаче показват, че американски дипломати се свързали с дисидента и той получил солидна подкрепа за продемократичната му кампания от служители във Вашингтон.Посолството му помогнало да участва в "срещата на върха" за млади активисти в Ню Йорк, организирана от Държавния департамент.Служители от посолството в Кайро предупредили Вашингтон, че самоличността му трябва да се пази в тайна, понеже може да понесе отмъщение след завръщането си в Египет.Той вече бил изтезаван три дни в египетската Държавна сигурност, след като бил арестуван за участие в протест няколко години преди това.Служители на американското посолство поддържали редовен контакт с активиста през цялата 2008 г. и 2009 г., смятайки го за един от най-надеждните си източници за информация за нарушения на човешките права. Експерти: Сами да си решат проблемите  
Демонстранти носят на рамене египетски офицер, преминал на тяхна страна вчера. Докато политиците правят оценки на кризата в Египет, международни експерти твърдят, че външният свят трябва да действа изключително внимателно и да остави египтяните сами да решат своето бъдеще, предаде Асошиейтед прес.Бившият мексикански президент Ернесто Седильо, който сега оглавява Йелския център за изследване на глобализацията, каза в кулоарите на Световния икономически форум в Давос, че един от основните принципи на международното право е "да не се бъркаш във вътрешните работи на други страни". Лорд Марк Малок-Браун, бивш заместник-генерален секретар на ООН, а сега директор по глобалните въпроси в британската Еф Ти Ай консълтинг, заяви също в Давос, че в доклада си отпреди 10 години за развитието на арабския свят ООН е регистрирала значителни неравенства и липса на политическо пространство."Това е изключителен момент за Египет", коментира Малок-Браун вчера през последния ден на Световния икономически форум в Давос, съветвайки египтяните да решават как, кога и какви промени да направят.

Въпреки масираното военно присъствие и обещанията на президента Мубарак за реформи, протестите в Египет продължават. Отново е имало грабежи и палежи, а в Кайро полицията е открила огън срещу демонстрантите. По информации на арабски медии от започването на протестите са били убити над 150 души. Един от лидерите на опозицията, Мохамед ел Барадей, заяви, че управляващият режим не е изпълнил исканията на народа и трябва да отстъпи. Под натиска на улицата Мубарак за пръв път назначи вицепрезидент, шефа на тайната служба Омар Сулейман. А на досегашния министър на авиацията Ахмед Шафик бе възложено да състави ново правителство.

Междувременно хиляди затворници в Египет използваха размириците, за да избягат. Градската телевизия в Кайро съобщи, че между избягалите има ислямистки екстремисти и лица извършили най-тежки престъпления. Само от затвора Абу Саалеб, извън Кайро, са избягали шест хиляди затворници.

Американският президент Обама потвърди искането си за „конкретни стъпки към политическа реформа” в Египет, но отказа да коментира разместванията в египетския кабинет. Обама проведе вчера поредица от срещи със свои висши съветници и министри, посветени на развитията в Египет. Германия, Франция и Великобритания също отправиха съвместен призив към египетското ръководство да започне „процес на промяна” в отговор на „легитимните искания” на своя народ.

Динамиката на протеста...
След Тунис, сега и в Египет населението се надигна срещу своя авторитарен владетел. Демократичните сили в страните в региона заслужават солидарността на Европа, коментира Р. Золих, ръководител на арабската секция на ДВ.
Народът в Египет се нуждаеше от три десетилетия, за да се опълчи срещу могъщия Хосни Мубарак. Три десетилетия, които бяха белязани от ограничения на свободата, сурово потисничество, корупция, нарушения на човешки права и избуяващ гняв заради социалната несправедливост.
Сега египтяните излизат на улиците. Картините от Кайро и Александрия са сходни с тези от Тунис. Хората искат оставката на омразния управник. Те не се оставят да бъдат залъгвани с празни обещания. Те не се оставят да бъдат сплашвани. Те се противопоставят на насилието. Те са смели. Рискуват дори собствения си живот.
А какво рискуваме ние?
Значително по-малко. В продължение на три десетилетия ние най-често извръщахме поглед настрани или в най-добрия случай протестирахме тихо, когато наши собствени ценности биваха потъпквани в страни-партньори на Запада. Сегашните дебати в Европа кръжат около възможни верижни реакции и техните последици.
Щом като тунизийският владетел падна от власт и щом като може би скоро ще последва и египетският управник - тежка категория Хосни Мубарак, дали тогава няма да се разклати целият регион? Заплашена ли е Европа от възникването на хаос и нестабилност в съседните й държави? Дали няма опасност властта да бъде узурпирана от радикални ислямисти? Дали не се създава един остър заплашителен сценарий за Израел?
Протестната вълна е непредвидима
Никой не може да изключи това. Динамиката на протестната вълна, която обхваща все повече арабски държави е трудно предвидима и нейният изход е напълно неизвестен. Последиците могат да бъдат напълно различни за всяка отделна страна.Навсякъде обаче е възможно едно развитие към повече свобода, справедливост и демокрация.
...

Едно такова развитие има многобройни поддръжници в Египет, Тунис и други държави. Призивът за свобода отеква сред всички обществени слоеве - от градското средно съсловие и младото поколение на Фейсбук до консервативните мюсюлмански или християнски среди. Това са сили, на които Европа и САЩ трябва да оказват значителна подкрепа.

Дали не закъсняхме...

Твърде дълго обаче ние оставяхме впечатлението, че потисничеството и неправедливостта в арабския свят ни интересуват само тогава, когато тези злини произлизат от антизападни режими или когато примката на такива режими се затегне около известни застъпници за демокрация или отделни малцинства, като християните.
Под натиска на събитията някои западни политици започнаха да преобмислят досегашните позиции. Това е един положителен сигнал. За съжаление много късно, но дано да не е прекалено късно. Всеки признак на известна близост с авторитарни управници уврежда нашия престиж в региона в съзнанието на цели поколения.

Политиците може би трябва да спазват някакви дипломатически правила на играта. Един политически мислещ гражданин обаче не трябва да прави това. Така аз се обявявам солидарен с всички демократически сили в Египет и в региона. Ако не искаме да не предаваме нашите собствени ценности, тогава тези сили заслужават нашата неограничена подкрепа.

Автор: Р. Золих/Б. Емануилов

Всичките са режисирани!