Прочетен: 1898 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 22.02.2011 06:30
Хаосът достигна и Триполи
Напрежението в Либия се изостря. Режимът използва брутална сила срещу протестиращите, а броят на загиналите постоянно нараства. Междувременно Кадафи младши предупреди, че страната е на прага на гражданска война.
Навсякъде, където се провеждат антиправителствени протести, полицията стреля на месо, по описания на очевидци. Силите на реда не използват нито водни оръдия нито сълзотворен газ срещу демонстрантите, а направо огнестрелно оръжие. От укрития дебнат снайперисти, които се целят в главите, тила, гърлата или гърдите на протестиращите. По телефона свидетели описват събитията като истинска кървава баня. Ето какво разказва един демонстрант от третия по големина град на Либия Масрата:
"Демонстрантите са атакувани непрестанно от силите на реда. Няколко десетки от протестиращите бяха убити, предимно млади хора на възраст между 12 и 30 години. Навсякъде дебнат снайперисти. Ранените са стотици. Болниците са препълнени с пострадали."
"Народът срещу системата!"
В Либия почти не останаха обективни наблюдатели
Демонстранти изпращат заснети с мобилните си телефони кадри от драматичните събития като доказателство за бруталните действия на режима на Кадафи срещу собствения му народ.
От няколко дни либийският ръководител Муамар Кадафи се опитва със сила да смаже протестите срещу режима. Кръвният данък, който плащат протестиращите, вече е много висок. Агенция Асошиейтед прес цитира лекар от Бенгази, който е заявил, че лично е видял телата на най-малко 200 убити демонстранти. Ето какво предаде от центъра на протестите в Бенгази един либийски репортер: "Тук се състоя истинска битка. В болниците има най-малко 200 убити и повече от 700 ранени."
"Народът срещу системата", скандират възмутените либийци. Засега обаче Муамар Кадафи, който вече 40 години управлява страната еднолично, най-невъзмутимо насъсква армията и полицията срещу собствения си народ, казва журналистът Абдалах ел-Кебир. Той остава със затворени уста, както и всички негови колеги. Още в зародиша на протестите режимът на Кадафи се погрижи за това, включително като изгони от страната всички чуждестранни журналисти. Така почти не останаха обективни наблюдатели на събитията в Либия.
Междувременно синът на либийския диктатор Кадафи предупреди, че страната е на прага на гражданска война, която може да разпилее петролното й богатство. В обръщение по телевизията Сеиф ал Ислам потвърди, че опозицията е овладяла танкове и военни съоръжения и заяви, че армията била допуснала грешки, признавайки наличието на убити. Синът на Кадафи обеща бързи и основни реформи и хвърли вината за сблъскванията върху една неназована „ислямистка групировка”. Според непотвърдени сведения само в неделя при протестите в Бенгази са били убити 50 души. А вчера размириците достигнаха и столицата Триполи.
Чуждестранни наемници срещу протестиращите?
Истинска кървава баня, според очевидци
Днес стана ясно, че либийският посланик в Индия е подал оставка в знак на протест срещу репресиите на неговото правителство срещу демонстрантите, призоваващи за отстраняването на либийския лидер Муамар Кадафи, съобщи Би Би Си в арабската си емисия. Посланик Аби ал Есауи обвинява правителството, че използва чуждестранни наемници срещу протестиращите.
АГ/К. Вегерхоф/Е. Лилов/М. Илчева
С прочутата си слабост към бедуински шатри и тежко въоръжени телохранителки, както и с готовността си да екзекутира опонентите си, Муамар Кадафи е една странна фигура начело на Либия повече от 40 години.
В повечето от това време той заемаше достойно място в галерията на Запада с международни бандити, докато в същото време в Либия поддържаше плътен контрол над властта, елиминираше инакомислещите и отказваше да посочи свой наследник, допълва "Ройтерс".
Докато над богатата на петрол страна започва да се усеща вятърът на промяната, духащ над арабския свят, неговите сили за сигурност отговориха с онази убийствена сила, която правозащитниците твърдят, че характеризира цялото му управление.
В Триполи, Бенгази и други градове протестиращите са разстрелвани по улиците със стотици. Не са пощадени дори събралите се за погребение.
Един от най-дълго задържалите се на власт лидери всъщност няма никаква официална управляваща функция и е известен като "Братският лидер и вожд на революцията".
Визионер или диктатор, няма спор, че Кадафи има уникален стил.
Любовта към грандиозни жестове изригва при пътуванията му в чужбина, когато спи в бедуинска шатра, охранявана от десетки телохранителки.
По време на посещение в Италия миналата година Кадафи покани стотици млади жени да приемат исляма. Това събитие засенчи всичко останало в двудневната му визита, която иначе имаше за цел да заздрави отношенията между Триполи и Рим.
Публикуваните от WikiLeaks дипломатически документи на САЩ хвърлят допълнителна светлина върху предпочитанията на либийския лидер.
Пътят на Муамар Кадафи тръгва от шатрата на бедуински пастир, опъната през 1942 г. край Сирт на средиземноморското крайбрежие. Като младеж учи география в университета, но прекъсва, за да се отдаде на военна кариера, включваща и кратък курс в британската армия.
През 1969 г. той взима властта в безкръвен преврат, в който е свален либийският крал Идрис. На следващата година Кадафи формулира своята "Трета универсална теория" - сбор от идеи на развитие по някакъв среден път между комунизъм и капитализъм.
В началото режимът му оглавява бързото икономическо възстановяване на бедната страна, известна само с три неща - пустиня, петрол и танкови сражения във Втората световна война.
Една от първите му цели е да изгради армия, макар че в същото време харчи милиарди петродолари за подобряване на жизнения стандарт, което го прави особено популярен сред бедните и хората с малки доходи.
Кадафи изливаше пари в гигантски проекти като металургичния комбинат в Мисрата и "Голямата река, направена от човешки ръце" - схема от водопроводи от пустинните кладенци към крайбрежните селища.Либийският лидер не се колебаеше да използва брутални средства срещу опонентите си (включващи и ислямисти) и употребяваше за поддържане на контрола "комитетите за пречистване", в които бяха събрани лоялни студенти плюс офицери от армията и полицията.
Няма спор, че Кадафи спечели респекта на много либийци. Той е харизматична фигура, допадаща на народа, а и умее да използва телевизията по начин, за който могат да му завиждат всички арабски лидери.
През 1977 г. той прекръсти страната на Велика социалистическа народна либийска арабска джамахирия и позволи на хората да изказват мнението си на народните конгреси.
Именно той премахна съвременното разбиране за държава и го замени с измислена от него система за власт на народа. И когато този народ се надигна срещу него, се оказа, че Кадафи трябва да плати цената за това, че ликвидира институции, политически традиции и гражданско общество.
Така Либия се оказа без относително заможна и развита средна класа, каквато може да се открие в Египет и Тунис, да не говорим за опозиционна култура. Да се изненадваме ли, че либийското приземяване се оказа несравнимо по-твърдо.
Полковникът не успя да създаде и стабилна армия или силна кланова структура, която в случай на криза да осигури План Б за преход. Дипломатическия му корпус се разпадна като дрипи буквално за часове и посланици започнаха директно да го обвиняват в геноцид. Либийските ислямисти са научили несравнимо по-малко от своите съратници в Египет, а чужденците, които можеше да внесат нови идеи и информация, се изхвърляха през границата.
Либия имаше шанса да употреби петролното си богатство по по-добър начин и да навакса огромното изоставане в развитието си.
На дебати през 1911 г. в италианския парламент относно колонизацията на Либия депутатът и ориенталист Леоне Каетани заявява, че там "няма пътища, пристанища, жп линии, сгради, нищо, нищо, нищо".
Малкото, което италианците издигат като инфраструктура, е пометено от Втората световна война. Така, когато Либия става независима, тя е една от най-бедните африкански държави, която петролът почти за миг превръща в една от най-богатите.
Но не става само с петрол и пари.
През повечето години от управлението си Западът го избягваше, защото го обвиняваше във връзки с тероризма и революционните движения. Президентът Роналд Рейгън го нарече бясно куче и през 1986 г. изпрати бойни самолети да бомбардират Либия. Сред 60-ината жертви бе и осиновената дъщеря на Кадафи.
Той бе особено ненавиждан след атентата със самолета на "Пан Америкън" над Локърби, извършен от либийски агенти и убил 270 души.
Санкциите на ООН, наложени през 1992 г., за да предаде Триполи двамата либийски заподозрени, сериозно накърниха икономиката, укротиха революционния дух на Кадафи и изтръгнаха жилото на неговата антикапиталистическа и антизападна реторика.
През 2003 г. той се отказа от тайната си програма за оръжия за масово унищожение, за да върне Либия в световната политика.
През септември 2004 г. президентът Джордж Буш формално прекрати американското търговско ембарго, след като Кадафи закри оръжейната програма и пое отговорността за Локърби.
Завръщането през миналата година на осъдения либийски атентатор Абделбасет Али ал Меграхи, освободен по хуманитарни причини от шотландски затвор, разгневи Вашингтон.
Миналия месец Кадафи заяви, че се опасява да не би смяната на властта в съседен Тунис да бъде използвана за чуждестранна намеса. Либийският лидер каза, че го "боли" за насилието в Тунис и критикува ,че тунисците са прибързали с изгонването на президента си Бен Али.
В понеделник вечер Кадафи направи поредното си ексцентрично появяване по телевизията, докато се увеличаваше броят на жертвите. Той се появи за секунди под чадър само за да опровергае слуховете, че е избягал във Венецуела.
хубаво цитираш ама да се беше заел да порасъждаваш ли а?
"Демонстранти изпращат заснети с мобилните си телефони кадри от драматичните събития като доказателство за бруталните действия на режима на Кадафи срещу собствения му народ.
От няколко дни либийският ръководител Муамар Кадафи се опитва със сила да смаже протестите срещу режима."
2. яко
3. пътя на любовта
4. incendium amor!
5. la femme desiree
6. incendium veritas!
7. bgnetsociety
8. desire
9. ортодокс уики
10. кладенецът,душа
11. у4илище за родители
12. науката - не търси под вола теле!
13. светът на розите
14. за православни християни
15. айкидо
16. попътен вятър
17. светлината
18. светлините на дълбокото
19. океанско житие
20. православни светци
21. sourteardrop
22. политически строфи
23. свят на омиротворение
24. st valentine
25. България
26. още книги за бойни изкуства
27. не обичай деградето!
28. духовна библиотека
29. владимир висоцки
30. тайната на златното цвете
