Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06.2013 15:20 - Елка Налбантова: Какъв ще е този по-обществено полезен труд от това да си отгледаш детето
Автор: hikari Категория: Новини   
Прочетен: 1475 Коментари: 1 Гласове:
1



  По 2000 малчугани годишно постъпват в социалните домове

Елка Налбантова е психолог и социален работник. Има 25-годишен опит в работа с деца и семейства. От над 15 години работи в сферата на закрилата на децата, като изгражда екипи за социална работа и пилотира нови социални услуги в страната. Управлява създаването на 18 нови социални услуги от името на фондацията. Заедно с колегите си полага началото на приемната грижа в България и превенцията на изоставянето още от 1998 г. През последните години участва в изследвания, повечето международни, в сферата на детското благополучие.

- Г-жо Налбантова, наскоро имаше скандален случай за едно болно детенце, което е било в приемно семейство и то иска да го осинови, но поради нормативни неуредици това не може да се случи. Според вас какво трябва да се промени, така че желаните осиновявания да се случват по-нормално у нас, а не да се подчиняват на административното бездушие?
- На първо място трябва да се прави разлика между процедурите при осиновителите и приемните родители. В случая, за който питате, детето е очаквало своите осиновители вече няколко години, преди за него да поеме грижи приемното семейство. На по-късен етап те решават да го осиновят, но в същото време вече са се появили и други осиновители, които имат преднина в процедурата. Много трудна ситуация, тъй като детето дълго е чакало, а изведнъж има две семейства, които го искат. Към едното от тях то вече е и привързано.
Така идваме до втория много важен момент - как винаги да сме сигурни, че действаме в интерес на детето. От професионална гледна точка най-важно за малкото дете е то да има сигурна фигура до себе си, към която да се привърже и която да развива неговите знания, умения и емоционален свят. Всяка раздяла на малкото дете с тази фигура води до тежка травма и забавяне на развитието, а понякога и регрес в развитието. В този смисъл, е необходимо да се промени практиката (и законовата уредба), така че ако едно приемно семейство пожелае да осинови дете и ако то е доказало положителното си влияние върху развитието на същото дете, това да бъде приоритетно решение за детето.

- Миналата година фондация „За нашите деца“ стартира нова услуга - Семейна къща. Разкажете повече какво представлява тя и с какво е по-различна от домовете за деца.
- Това е проект, който показва съвременна алтернативна грижа за деца, които поради някаква причина не са със семействата си. През октомври 2012 г. открихме нашата Семейна къща, приемайки първите 5 деца, които спасихме от живот в изолацията на социален дом. Семейна къща е спасителен остров за онези ничии деца, чиято единствена алтернатива е сивотата на институциите. В къщата за тях се грижи истинско семейство и екип от професионалисти, а децата получават любов и грижи според нуждите си, не по график. Зачита се индивидуалността на всяко от тях, празнуват рождените си дни, имат приятели, съседи и не са изолирани от обществото. Една от разликите с институциите са, че попаднат ли децата веднъж в тях, те прекарват средно 14 години от живота си там, без подкрепата на близки и роднини и без индивидуална грижа и възпитание, което влияе на тяхното развитие и взаимоотношения с хората. Идеята на Семейна къща е децата да останат там за минимален престой от време около 6 месеца, през които екипите ни работят за връщане на детето в семейна среда при приемното, осиновителното или родното семейство. Другата съществена разлика е, че в институциите един възпитател се грижи за много деца и никое от тях не получава индивидуално внимание и възпитание, от което всяко дете има нужда. Идеята на малките групови домове като нашата Семейна къща е всяко от децата там да получава индивидуално внимание според неговите нужди, а не по график, както е в социалните институции. 
В момента сме изправени пред предизвикателство, защото нямаме дългосрочно финансиране на тази услуга, а децата, с които работим, имат нужда от грижи всеки ден, за което са необходими средства. Тук се обръщам към бизнеса с надежда, че ще има все повече български фирми, които няма да останат безучастни и ще ни подкрепят, за да можем да променяме все повече детски съдби заедно.

- Какво е мнението ви за националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“, изпълнява ли се тя?
- Този документ регламентира за първи път в страната ангажиментите на държавните институции до 2025 г. да се заменят всички детски домове с по-съвременни услуги за грижа за деца без родители, както и на услуги в подкрепа на семействата. Действията по изпълнение на тази стратегия са вече в доста напреднал етап. Започва поетапното закриване на всички домове за деца с увреждания в страната. До края на 2015 г. децата от тях трябва да бъдат преместени в по-модерни места за живеене или да се върнат при семействата си. В същото време се затварят и първите 8 дома за бебета, а на тяхно място се изграждат модерни комплекси за социално-здравни услуги към семействата. И от трета страна, се усилва процесът на приемна грижа в страната. Ръстът й само в края на 2012 г. бе с 30% повече приемни семейства в сравнение с 10-те години, откакто тя е регламентирана. Всички тези действия на държавните и местните структури се случват с финансиране от еврофондовете.
Като цяло процесът по закриване на домовете се движи в правилната посока, като в момента се намира на много важен етап.

- Как се развива тенденцията новородените нежелани от родителите си деца да се настаняват в приемни семейства? Има ли достатъчно желаещи? 
- Определено има все повече приемни семейства, които се грижат за новородени деца. Само за няколко месеца екипът на фондация „За нашите деца“ в София спомогна за настаняването на 12 новородени от родилни отделения в приемни семейства. Има и други семейства, които сега кандидатстват за приемни и се определят като подходящи в грижата за новородени. 
Изоставянето на новородени в родилните отделения обаче продължава като тенденция. Около 1500 – 1600 новородени и малки деца всяка година постъпват в домовете за бебета. Такъв е и броят на приемните семейства, който трябва да се осигури, за да може всяко дете да прекара първите седмици и години от живота си в семейство. Надявам се този брой на приемни семейства да стане факт в следващите 5 години и съм убедена, че фондация „За нашите деца“ има огромен принос в тази насока.

- Каква е картината сега – по колко деца годишно стават жертва на порочността безотговорни родители да ги изоставят в домове?
- Както казах, тенденциите си остават все още същите през последните 3 години – по около 2000 деца годишно постъпват в домовете за деца, а по отношение на безотговорността след толкова години работа със семейства, които изоставят децата си, ми е трудно да ги нарека безотговорни. За съжаление причините, които водят до това един родител да изостави детето си, са комплексни. Обикновено се съчетават изолираност и липса на подкрепа към майката, високо ниво на бедност, понякога дори липса на място за живеене на майката, която няма къде да заведе новороденото си дете.

- Как ще коментирате предложенията от неправителствения сектор и по-точно от обществения съвет за закрила на детето да се направят законодателни промени, които да задължават майките, изоставили децата си, да работят за обществото безплатен труд или пък да ги глобяват солено, като им удържат суми от заплатите?
- Аз не мисля, че подобна мярка ще има дисциплиниращ ефект, ако това се цели с подобно предложение. Даже нещо повече, каква ще е цената на това да си изоставиш детето – как да го измерим с пари? Или какъв ще е този по-обществено-полезен труд от това да си отгледаш детето.

- Как ще коментирате идеята, която се лансира отпреди 2 години, в България да се въведе babybox, кутии, в които да се поставят новородените, чиито майки не желаят да ги гледат?

- Тази практика е наложена в някои страни, предимно католически. Доста спорна е нуждата от тях извън контекста на тези страни.
В България има достатъчно места, където родител може да остави детето, за да се грижи друг за него. Сред децата, с които съм работила през годините, е имало десетки, които са започнали живота си като в роман на Дикенс – в кошница или кашон пред стълбите на домовете за деца или пред родилните отделения. Преди време един баща по подобен начин остави детето си пред един от офисите на фондация „За нашите деца“ с бележка, че не може да се грижи за него, и моли да осигурим грижа. 
При високите ръстове на изоставяне на деца в България не смятам, че е наложително да се поощрява още една практика за това. Не виждам тя какъв проблем на детето ще реши.

- От опита, който имате във всекидневието си, как смятате – българинът добър родител ли е или не съвсем?
- Културално на българина му е заложено да бъде добър родител. Цели поколения на майки и бащи, баба и дядовци работят за това „децата да са добре“. Българинът обича и да образова децата си, вярвайки, че така им дава бъдеще. 
В съвременния свят обаче българският родител е заставен да преосмисли тази си роля. Патриархалната традиция да се отгледа дете, за да се грижи за остарелите си роднини (и семейните имоти), вече се заменя с отглеждането на детето като човек със собствени планове и нужните умения да ги реализира. Ето това е най-трудното за родителите.

   



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. hikari - Отчаяни родители опитаха да се самоубият
04.06.2013 15:23
Двама безработни и отчаяни родители опитаха да се самоубият в Благоевград. В първия случай майка на момиченце за малко да сложи край на живота си, след като погълнала шепа лекарства. Причината била, че останала без препитание, съобщи struma.bg.

Малко след като приела хапчетата, 45-годишната Роза припаднала. Жената била откарана в спешното отделение на болницата в града.

Лекарите я приели със силна интоксикация. Жената направила и гърч. Междувременно в същата болница бил приет и 43-годишен мъж, който също опитал да се самоубие, след като останал без работа. Александър се скарал със съпругата си, която го заплашила, че ще го изостави.

Така бащата на две деца се ядосал и отишъл до най-близката аптека, откъдето си купил една опаковка лекарства за успокоение – невролептик, и изпил 16 от тях.

Инцидентът станал в понеделник сутринта. За щастие около него имало хора, които се притекли на помощ, когато припаднал. От спешното отделение съобщиха, че засега състоянието му е стабилно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hikari
Категория: Изкуство
Прочетен: 4658758
Постинги: 6284
Коментари: 5529
Гласове: 11796