Районните кметове дебнат за нови катуни 23 гета в София Над 300 души се водят на един адрес Ромите в местността Баталова воденица са се настанили във временни постройки.
ЦВЕТЕЛИНА СТЕФАНОВА
23 цигански гета има в София. Те са превзели общински или частни земи, върху които са вдигнати незаконно къщи, паянтови бараки, палатки или фургони. Това става ясно от данните от стратегиите за интегриране на ромите в столицата, подготвени от районните кметове.

 

В копторите няма ток и канализация. В тях живеят от 10 до 3000 души, като повечето от тях обикновено се водят само на един адрес. Такъв е случаят и в едно от най-проблемните гета – в махалата „Татарли” в квартал „Красна поляна”, където са се самонастанили 3000 души. В близост има още две гета - на ул. „Братска дружба” и в кв. „Барите”. Отделно в квартал „Факултета” и около него имало още незаконно пребиваващи цигани.

 

„Ромите вече сами

 

не допускат идването на свои близки

 

и появата на нови землянки и къщи от картон”, обясни кметът на „Красна поляна” Иван Чакъров. Преди години се е стигнало дотам, че само на един адрес имало регистрирани 480 души. В същия район се намира и махалата на ул. „Суходолска” към „Западен парк”. Стотици роми населяват т.нар. „Зона Камбоджа” до „Парка на мира”.

 

„Борим се непрекъснато незаконните постройки да не се разширяват, като пращаме инспектори на проверки”, увери Чакъров.

 

Буквално обсадени от незаконни цигански катуни са и блоковете в кв. „Орландовци”.  

 

„Там са установени 76 незаконни бараки. В момента те са описват, за да може да се издадат заповеди за събаряне”, отчете пред „Монитор” кметът на район „Сердика” Тодор Кръстев.

 

По думите му ще се издаде

 

предписание за доброволно събаряне

 

Ако ромите не го направят, общината ще ги бутне и ще си търси парите от тях.

 

Други три катуна са се оформили в район „Възраждане” - на ул. „Перник”, на ул. „Зайчар” и прословутото гето на ул. „Баталова воденица”, заради което общината беше осъдена в Страсбург. Кметицата Савина Савова обясни, че докато няма законови промени, които да решат проблема, се работи срещу появата на нови катуни и се търсят жилища за настаняване.

 

383 души са се регистрирали на улица ул. „Суходол” в „Захарна фабрика”. Гетото съществува повече от 20 г., а в бараките наоколо са се самонастанили повече от 1000 човека. Такова е положението и в район „Подуяне”, където на ул. „Дан Колов” 3 живеели 256 души. Със същия проблем се е сблъскала и кметицата на „Слатина” Антоанета Апостолова, която отговаря и за циганския квартал „Христо Ботев”. Източно от него обаче незаконно са се

 

разположили неколкостотин цигани

 

В жилищния комплекс „Младост” има гето в местността Кална.

 

В другия голям район - „Люлин”, освен кв. в „Филиповци”, вече няма гета, похвали се кметът Милко Младенов. През миналата година бяха съборени бараките в „Смърдана”, а след това и фургоните на бул. „Европа”. „Все още има локални, но те са с по 8 - 10 човека. От една къща извадихме около 20 самонастанили се човека”, обясни управникът на „Люлин”. Ромски лагери няма и в „Надежда”, „Витоша”, крайните Кремиковци, Банкя и Панчарево, както и в центъра на столицата, увериха кметовете им.

 

Според главния архитект на София Петър Диков решението на проблема е

 

да се построят къщи на роми

 

които в момента обитават незаконни бараки. Диков смята, че е нужно да се търси европейско финансиране за изграждане на жилищата. „В едно гето трябва всичко да се бутне и да се изгради едно културно селище, като се направят зони за временно настаняване от 6 месеца до 1 година”, обясни Диков. . Обитателите – пришълци от Северозападна България   Незаконните бараки на ул. „Баталова воденица”, заради които Столична община беше осъдена в Страсбург. Ромите, самонастанили се в гетата в столицата, прииждат най-често от Северозападна България - Лом, Монтана, Враца, Видин, показват наблюденията на районните кметове. По думите им всяка пролет има бум на пришълци, които си вдигат катуни или се нанасят в копторите при роднини.

 

Освен в крайните квартали циганите си избирали и места за заселване в периферията на центъра и дори в паркове. Общината руши паянтовите постройки, но часове по-късно те се появяват буквално на метри от старото място или в друг район на града, недоволстват районните кметове. . Готвят чистка в Студентски град   Багер събори за 15-и път ромското гето в квартал „Малинова долина”. Чистка с багери на ромските гета в столичния квартал Студентски град планира районният кмет Димитър Дилчев за следващия месец. „ През юли ще премахваме незаконните бараки в цялата територия на района”, обясни пред „Монитор” той.

 

Акцията по разчистването в района започна още в началото на май, когато  беше съборено за 15-и път ромското гето в квартал „Малинова долина”. От поляната до НСА са разчистени 25 колиби, направени от картон, найлон и дърво. „Преди това им изпратихме писма и предизвестия, че ще ги бутнем. Само през миналата седмица влизахме два пъти и бутахме бараките, така че и те, и ние сме свикнали”, обясни Дилчев. От кметството разказаха, че преди 2 години там е имало над 100 колиби. След всяко поредно бутане част от хората си тръгвали, но повечето се местели на съседна площадка. „Днес ги бутаме, след пет дни вероятно пак ще се върнат. Акциите обаче ще продължат, защото гетото ще се разрасне, ако знаят, че ще им се размине”, обясни кметът Дилчев. Тъй като общината нямала бюджет за бутането, техниката се осигурявала от строителните фирми в района. . 200 нередовни строежа в една махала   „Максуда” затрупва с отпадъци един от входовете на Варна. Добромир Радушев

 

Близо 200 незаконни строежа са установени от община Варна на територията на ромската махала „Максуда”. Общинските инспектори са констатирали, че там са се настанили цигани, които са изградили масивни и полумасивни постройки без необходимите за това строителни книжа. Сградите се ползват за живеене, без да са въведени в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, става ясно от изготвения План за действие на община Варна за интегриране българските граждани от ромски произход и други български граждани в уязвимо социално положение, живеещи в сходна на ромите ситуация (2013-2014). Документът е разработен съвместно с неправителствени организации. От него става ясно, че състоянието на общинския жилищен фонд във Варна е изключително лошо. Той не съответства на нуждите на хората от рисковите групи, не е достатъчно добре пригоден към настоящата ситуация и непрекъснато нарастващите нужди на обществото. Това е един от съществените фактори, които затрудняват социалната интеграция на намиращите се в неравностойно положение граждани на общината. Належащо е реновирането на съществуващите жилища и спешно изграждане на нови жилищни сгради, което ще доведе до повишаване на качеството на живот на уязвимите групи хора, се изтъква в плана. В отговор на жилищните нужди на уязвими и социално слаби групи се предлага изграждане на 250 социални жилища на територията на район „Младост”. За целта е набелязан терен с изградена прилежаща техническа и социална инфраструктура. Възможности за строителство през следващия програмен период ще се търсят чрез европроекти. . Правят досиета на постройките в „Столипиново”   Боклуци са залели пловдивския квартал „Столипиново”. Ели Крумова

 

Продължава обследването на собствеността върху 50 декара на ул. „Шумен” в ромския квартал „Столипиново” в Пловдив, съобщиха от общинската администрация. Покрай улицата от години незаконно никнат къщи, които ромите строят върху частни имоти. Поне от 20 години истинските собственици на земите не могат да си ги върнат във владение, а същевременно трябва да им плащат данъците. Проблемът стои като горещ картоф пред управниците на Пловдив от години, без да може да бъде намерено адекватно решение.

 

До момента над 150 ромски къщи са изникнали върху частните земи на ул. „Шумен”. През годините са правени няколко проверки чия е собствеността на терените и кой всъщност ги е завзел, но ревизиите никога не са завършвали с реално изселване на самонастанилите се роми. Единствената законна постройка на ул. „Шумен” е на Димитър Гешев, който е наследил 200 кв. м земя от дядо си и там е построил малка работилничка.

 

След среща с отчаяните собственици на терените в края на миналата година кметът Иван Тотев им обеща, че решение на проблема ще бъде намерено. Първият етап е 50-те декара, върху които са ромските къщи, да бъдат обследвани и да бъдат изготвени експертни оценки за отчуждаването им. Причината е, че оттам ще минава новата пътна връзка, която ще свързва булевардите „Марица-юг” и „Освобождение”.

 

„Единственото решение на проблема, по който всички предишни кметове повече от 20 години са проявявали абсолютно безхаберие, е терените да бъдат отчуждени след експертни оценки”, каза в края на миналата година кметът Иван Тотев. Тогава той уточни, че казусът с ул. „Шумен” ще бъде решен до края на мандата му. . 120 жилища пред срутване в Смолян   Кметът на Смолян Николай Мелемов е издал 30 заповеди за премахване на опасните бараки. 120 ромски постройки са застрашените от самосрутване в Смолян. В домовете има вредни санитарно-хигиенни условия за живот. Това са констатирали инспектори от местната администрация. Според кмета на общината Николай Мелемов незаконните ромски постройки не са много на брой, но са концентрирани главно на изхода на смолянския квартал „Устово” и попадали в територия на горски фонд. „Ако жилищата се съборят, над 100 души остават без дом. За 30 от тях има издадени заповеди за премахване или да се извършат укрепителни действия от собственика”, обясни Мелемов. „Проблем произтича от това, че като изтече законовият срок, общината трябва да предприеме събарянето им, а това провокира собствениците да идват и да си търсят парите. Към момента няма предприети действия от страна на общината да събаря тези обекти, защото е в тежко финансово състояние”, обясни градоначалникът.

Само около спирка Германско шосе, втората спирка след околовръстното шосе за Панчарево гетата от едно станаха 6 /пиша с думи, ШЕСТ!/. Рекичката Косанин дол е пълна с боклуци, които те ДОКАРВАТ /БЕЗПЛАТНО!/ с автобус №1, "преработват" и усвояват няколко ппроцента за предаване на отпадъци, а другото хвърлят в реката.
Гетата растат като гъби и са вече навсякъде. Да е помислил някой за живужите в кв. Разсадника на сп. Църквата Свети Апостоли Петър и Павел? Те са залепени за блоковете. А хората, които са до Баталовата воденица? Там е ксмрад, миризми и шумове. Каруци мъкнат боклуци вакар да има забрана за тях и почнти всичките след "преработката" им се изхвърлят във Владайската река.
Греши и един от най-богатите хора в историята на България, главният архитект на София. Нека изиска от колегата си от Ямбол историята на блок №20 и снимки от времето на съществуването му.
Положението е много страшно, но никой не предприема нищо. Безплатният градски транспорт на София за този етнос, възможностите да участват в "бизнеси" като продаване на контрабандни стоки и др. ги привлича и те идват тук от цялата страна. За тях няма значение къде точно ще живеят, защото банкоматите с помощите им дса навсякъде, важното е да има и нещо странично, като напр. цигарите по пазарите на големите градове.
В заключение ще посоча оше 6 гета само в района на Женския пазар - по ул. Вашингтон, Симеон и др. По неофициална статистика циганите в София са около 300000 души, или 1/5 от всичките в страната. Броят им не може да се определи точно, защото всеки сам преценява етноса си и може да се пише какъвто си иска, особено по време на избори.