Това, което сега ще ви разкажа е свързано с една от най-величавите фигури в нашата история, Мичидзане, който става жертва на завистта и клеветата и бива прокуден от столицата. Това обаче не е достатъчно за безмилостните му врагове, които се наговарят да избият цялото му семейство. Издирват под дърво и камък сина му, още дете, и в един момент става ясно, че някой си Гендзо, бивш васал на Мичидзане, укрива момчето в селското училище в което преподава. Когато му връчват заповедта да предаде главата на невръстния "престъпник" в определения от закона срок, първата му мисъл е да издири подходящ заместник. изчита внимателно списъка на учениците и оглежда едно по едно селските момчета, влизащи в класната стая, но никое от тях няма ни най-малка прилика с неговото протеже. Отчаянието му трае обаче само миг, защото в следния е обявено пристигането на нов ученик - миловидно момче на същата възраст като сина на неговия господар, придружавано от майка си, дама с благородна осанка.
Оказва се,че майката и детето също си дават сметка за удивителната прилика между младия господар и новият ученик. Двамата се прибират в дома си и поднасят свидна жертва пред семейния олтар, синът - своя живот, а майката - своето сърце, безмълвно и безшумно, без да известят външния свят. Без да не подозира какво ще се случи, учителят е този, който им е внуушил да постъпят така.
Ще кажете: "Ето че се намерила изкупителна жертва и то каква! Останалата част от историята може да се разкаже съвсем накратко. На определения ден пристига специално упълномощено лице, което да идентифицира и приеме главата на детето- Напрежението расте - дали ще се заблуди от приликата? Бедният Гендзо е вкопчил ръка в дръжката на меча си, готов да прониже в случай че измамата се разкрие или пратеника или самия себе си. Ето че чиновникът вдига зловещия трофей оглежда хладнокръвно всяка черта на лицето и накрая с равен, делови тон потвърждава автентичността на находката.
Същата вечер в опустелия дом чака и майката, която вече видяхме в училищния двор. Как, нима не знае съдбата на своето дете?! О не, не неговото завръщане очаква тя и се взира с такова нетърпение в портата! Свекърът й дълго се е ползвал от щедростта на Мичидзане, но сега обстоятелствата са го принудили да постъпи на служба при врага на своя благодетел. Той самият не може да прояви нелоялност дори и към такъв жесток господар, но затова пък законът на честта не забранява на неговият син да служи на каузата на господаря, на когото е служил неговият дядо. И какво се оказва? Тъй като познава семейството на изгнаника, именно синът му е бил упълномощен да идентифицира отсечената глава! а вече знаем чия е била тя. ето че най-трудното за деня - не за целия му живот! е свършено, мъжът се прибира у дома и още от прага се обръща към жена си с думите - Радвай се съпруго моя, нашият любим син доказа, че е достоен да служи на своя господар!
Вече чувам читателите да възкликват: Що за безсърдечност! Как е възможно родители доброволно да жертват своята невинна рожба, за да спасят живота на чуждо дете? Само че това дете напълно съзнателно е приело ролята на жертва - било е смърт в името на дълга - и горната история с нищо не е по - нелепа или отблъскваща от тази за Авраам, който бил готов да принесе в жертва собствения си син Исаак. И двата случая имаме вслушване в зова на дълга, безпрекословно подчинение на по-висша воля, независимо дали изречена от видим или невидим ангел или дочута с външно или вътрешно ухо.

Инадзо Нитобе "Духът на Япония, 96,97"

Оти да си правим сепуку ,кога може да се правим на куку. За българите японското чувство за дълг до предела на саможертвата е напълно необяснимо. И по принцип си мисля, че в Япония много са злоупотребявали с меча. И после тая работа с децата... тя противоречи на всички наши вкоренени морални ценности(не че същите не са били потъпквани или заобикаляни многократно)Знаеш ли че в древен Рим(където си били главореци по принцип) се считало за светотатство да убиеш девойка?