Два милиона от населението на днешна България е затънало в огромен ужас и мизерия и "живее" на ръба на физическото съществуване.
Клапанът е чалга културата. Ставаш чалго-порно-звезда или нейн шофьор, бодигард, слуга и... каквото й да е ... и оцеляваш.
Нация от проститутки, сводници и слуги. Евала.
Браво народе - напипахме го клапанът на оцеляването - с подменените ценности. На кой му пука като си живее животеца като във видеоклип - колата, мадамата, бандата, пиячката.
ценности. БГ ценности. на всички нива, на всички страти само макиажът и декорите се сменят.

Е, аз като Волтерианец съм самото отрицание на тази култура. Не че не ми се е налагало да оцелявам. Оцеляване и още как. Само затвор още не съм опитала но никога не е късно както би се изсмял моят Волтер. и заточения и спирали на мълчанието и физическа саморазправа и психологически войни. Но - това е само повод да изпиташ интелектуалното си превъзходство. Това не е повод да си смениш ценностите с л.....
Гняв. Спирам да пиша.

Нацията на барманите, сводниците и строителите....ние сме обречени да оцеляваме още дълго време

ние сме обречени да служим на Христа. родени сме в Христа и е време да се събудим от чалгопитекското си битие и да се заемем с подреждането на дома си.

Някога, може би не много отдавна имало една недалечна земя, която след като изпуснала всички влакове да се оправи, един ден от немай къде хванала дрезината в обратна посока, за да събира разни неща по линията и да урежда този и онзи по еди-каква си линия. Както и да е. Малко хора разбирали какво става, а още по-малко били развълнувани от това. А още по-малко от още по-малкото хора, които били развълнувани, смятали изобщо да предприемат каквото и да било.
Та над тази земя тегнело от десетилетия черното проклятие на Четиримата Конници на Апокалипсиса: Алчността, Завистта, Клевета и Мизерията. Четиримата конници вилнеели из земята, и където минели - трева не никнела. Ако пиели от кладенец - кладенецът пресъхвал. Ако погледнели крокодил - бедното животно се вкаменявало от ужас. Ако ги ухапела змия - змията почивала на място.
Алчността била ясна - пиела питиета по разни яхти, но и трябвало нещо по-така ... някакъв летателен апарат. Като се сдобиела с такъв, търсела брокер на недвижими имоти, за да си купи и някоя галактика.
Завистта и тя била ясна: като видела нещо у някого - пожелавала го, независимо дали имала или нямала финансова възможност и технически показатели за това. За нея не само целта оправдавала средствата, но и средствата били оправдавани за постигане на целта.
Клеветата изглеждала някак си по-различна. Била креативна личност, с размах на творчеството и въображението - пишела и попълвала разни работи насам-натам, но каквото и да напишела, все и се струвало недостатъчно в творческо отношение.
А пък Мизерията - Мизерията била по-страшна от другите три взети под общ знаменател. Всички я подценявали, но тя не била просто някаква си мизерия, а шедьовър в оригинал на материалната и духовната нищета. Нищо не можело да се изпречи на пътя и. Нищо!
Конниците шетали безпроблемно толкова от отдавна, че вече никой не си спомнял нито откога, нито защо. Когато прекосели реката - в реката потичала отрова. Имало тук там разни смелчаци, които другите смятали за загубеняци, със своите отчаяни призиви: 'Хора, опомнете се! Какво правите!? Не пийте от водата. Не виждате ли, че изворите са отровени.' И кой ли ги слушал, пък и на кого ли му пукало. Хората толкова били свикнали с отрови на реално и виртуално ниво, че ги усвоявали като биостимулатори и ги ползвали за витамини. Едни не вярвали вече във нищо, други били готови да повярват в каквото и да било ... само ако ги устройва. Миналото толкова им липсвало, че повече нямало накъде.
И един прекрасен ден открили, че имало нещо друго, което им липсвало повече от Миналото - липсвало им Настоящето.