Преди 20 години - през септември 1990 г. - влезе в сила Конвенцията на ООН за правата на детето. До днес са я ратифицирали 193 държави.

Целта на международния договор е да гарантира на децата “закрила, грижи и уважение”.

Каква е действителността? Все още твърде далеч от идеалите. Вече десет години УНИЦЕФ отличава най-добрите фотографи, посветили работата си на децата. GEO подкрепя инициативата на УНИЦЕФ още от самото си създаване. Вижте резултатите от последния конкурс “Снимка на годината” и още фотографии от него в септемврийския брой на списание GEO.

Контрабандисти доставят в сиропиталището на Варшавското гето брашно, булгур и картофи. През юни 1942 г. - третата година от окупацията на Полша - всеки ден стотици хора умират от тиф и глад. Домакинът Януш Корчак обаче моли контрабандистите за петунии и мушкато. “Искам цветя - обяснява той, - за да отклоня вниманието на децата от страха и смъртта.” По онова време в сиропиталището живеят 200 деца. “Те имат право на днешния ден, на детство, радост и безгрижие”, пише полският лекар, възпитател и писател. Януш Корчак е бащата на Конвенцията за правата на детето.

На 20 ноември 1989 г. Конвенцията е представена тържествено в Ню Йорк. През 1990 г. влиза в сила. Оттогава са минали 20 години. Подписана е вече от 193 страни. Валидна е за над 2 млрд. деца.

Конвенцията гарантира на децата 10 основни права: да живеят достойно, да са равноправни, да са здрави и добре нахранени и да растат в семейство без насилие. Децата имат право да ходят на училище, да играят, да участват във вземането на решения. По време на война или емиграция децата имат право на закрила, а когато са с увреждания - да получават специални грижи.

Прочетете ли Конвенцията, сигурно ще се съгласите с всяко искане в 54-те параграфа. Ще си помислите със съчувствие за бедните деца, все още лишени от основните си права.

Такива са малчуганите, на които се гледа като на “собственост”: 8,4 млн. непълнолетни са принудени да работят, да проституират, да стават войници. Повече от 100 млн. деца между 6 и 11 години не посещават училище.

Или пък са експлоатирани: животът на близо 1,2 млн. деца се определя от търговци на хора, повече от половин милион деца са принуждавани да правят секс. Реалните цифри вероятно са доста по-високи.

В годишния доклад на УНИЦЕФ за 2009 г. престъпленията срещу деца изпълват много страници. Всяка година почти 9 млн. деца умират, преди да навършат 5 г., защото се разболяват, например от диария, и няма кой да ги лекува. Всеки ден почти 1000 деца под 15 г. се заразяват с вируса на СПИН. Повече от един милиард деца по света живеятс 1,30 евро на ден. В развиващите се страни една четвърт от всички деца под пет години страдат от недохранване. Всеки ден 4500 деца умират, защото пият мръсна вода. Около 21 млн. деца са бежанци без постоянен дом.

Януш Корчак не е обхванал бедата в цифри, за да я представи пред обществеността на своето време. Но още тогава я е обобщил в 4 основни точки: бедност, злоупотреба, насилие, болест. Педагогът има богат опит. От 1911 г. той ръководи сиропиталището Dom Sierot във Варшава според принципите си. “Живеехме като в рая”, пише по-късно един от сираците. Със сиропиталището Корчак сбъдва мечтата си: “Хората могат да се променят не чрез революция, а чрез по-добри условия на живот и по-добро възпитание.”

През 1940 г. сиропиталището на Корчак е преместено в гетото. След две години в едно августовско утро децата и персоналът се строяват по четирима на плаца и потеглят към “разпределителния пункт”, където ги очаква влакът за концлагера “Треблинка”. Корчак и 200 сираци от дома не доживяват края на войната. “Не искам да спася себе си, а идеята си”,пише в последния дневник на Корчак. Един приятел е успял да го изнесе от гетото. В началото на дневника четем: “Надявам се след 50 години да донесе полза на някого.”