Bildunterschrift: GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Прав е, прав е...

Прав ли е министърът?

Преди всичко обаче трябва да си зададем естествения "американски" въпрос: Прав ли е г-н Дянков? Да се вгледаме във фактите: Първо: От около 30 години в БАН няма направено значимо откритие.казва го видният социолог Андрей Райчев /той като че ли не е пикал в тоалетните на БАН Второ: Ръководството на БАН се самоизбира: началството назначава директори на институти. Андрей Райчев гаче ли не е бил от ръководството Те "свободно" избират началството. Трето: Това струва годишно 100 милиона лева.?! посмали манго Четвърто: Отделно като собственост на БАН са замразени няколко милиарда евро.ето къде е заровено кучето!!!!

Пето: В целия свят въпросът е решен лесно: научният потенциал е придаден към университетите. ха ха откъде го научил това Дянковчо А най-перспективните направления се водят от публично-частни дружества (защото носят огромни печалби и така се развиват по-бързо).малеей сигурно социологическите агенции вече не снасят достатъчно  Шесто: Сегашното, предишното и по-предишното ръководство на БАН подразбират, че науката губи пари "по дефиниция".За кликата около Райчев е сигурно - за останалите - кажи си бе Райчев А всъщност тя е най-печелившият отрасъл в света и в историята на човечеството.

Заден ход, строго мърморене или научна фантастика?

Прав е значи министърът. Но как ще се развие тази история? Отворени са три варианта. Вариант 1: "Заден ход". Обявява се, че министърът не е разбран добре. Прави се помирителна среща, след която "синодалните" внезапно благодарят на правителството. Причината е, че бюджетните им искания са повече от удовлетворени. Изобщо - мир и спокойствие. Цена: половин милиард лева за следващите четири години. Министър Игнатов го практикува особено добре. Какъвто гуруто такъв и ученика

Bildunterschrift: GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Какво ще последва: истинска реформа или само шум?

Вариант 2 (най-вероятен): "Строго мърморене".  Правителството изръмжава. "Феодалните" усещат, че могат да счупят дебелия, стар и приятен клон, на който седят. Заговарят за "реформа". Пенсионират двама-трима 80-годишни. Благодарят на правителството и съкращават (чудо!) бюджета си с 10 на сто. Е, не чак с десет, но така казват. Е, не чак съкращават. Но благодарят много. Е то след като правителството изобщо не преведе парите, които беше обещало за реформата и след всички съкращения - евала! Крадеца вика дръжте крадеца!

Млъкни, сърце!

Вариант 3: "Научна фантастика". Правителството и парламентарното мнозинство дават самостоятелност на институтите в БАН. Обявяват сградния фонд за публична държавна собственост, за да се "издържа" науката не от продажба на недвижимост, а от дейност. Разрешава на институтите да правят каквото преценят, включително да се сдружават. Но без да получават държавни пари за издръжка, освен малко за старт. На втората година половината са загинали, но другата половина вече печели пари. Като университетите. Но млъкни, сърце! Не БАН е пред алтернатива, а правителството! И алтернативата е строга: реформа или шум. Е туй вече е без коментар. Мисля че и Берия може да му завиди.

Автор: Андрей Райчев