hikari :: Президентът се закани да наложи вето на закона за БАН

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

31.01.2011 21:52 - Президентът се закани да наложи вето на закона за БАН

Автор: hikari Категория: Политика

Прочетен: 496 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 31.01.2011 21:56

Президентът Георги Първанов ще наложи вето на промените в Закона за БАН, ако проектът бъде приет. Промените незабавно да бъдат изтеглени, призова Първанов в своя статия, посветена на реформите в БАН и българската наука.

Статията е озаглавена "За ново, европейско отношение към българската наука: 15 алтернативни идеи за реформи на БАН и в науката като цяло" и е публикувана на интернет сайта на президентството.

"Не мога да се съглася проектът да бъде променян между двете четения в Парламента, защото текстовете са неприемливи като философия, като основа за реформата. Ако законът бъде приет в този или подобен вариант, той практически ще доведе до разбиването на Българската академия на науките. Поради тази причина заявявам, ако законът бъде все пак приет, ще наложа вето", заявява президентът.

Публикацията му идва само ден преди крайния срок - 1 февруари, който лично премиерът Бойко Борисов постави на министрите си за решаване на проблемите с БАН. По време на последното заседание на правителството министър-председателят заяви:"Искам темата БАН във вторник да я приключим и гледайки ги всичките, и слушайки ги, да видим кой иска да им продава имотите, как да направим така, че това да й е гарантирано. Моето мнение е, че парламентът трябва да бъде този, който контролира БАН като институция. Но това така или иначе ще го говорим във вторник, когато се съберем всичките заедно", заяви миналата седмица Борисов.

Георги Първанов обяснява нуждата от публикацията с факта, че е било отхвърлено предложението му от преди повече от месец да бъде свикан Консултативен съвет за национална сигурност по развитието на науката и образованието. "Поради това съм принуден да обоснова публично основни елементи от своята позиция, за да бъдат избегнати някои от сериозните опасности и най-вече - да потърсим консенсусна позиция по развитието на науката", обяснява президентът.

Той застъпва тезата, че "без инвестиции в наука и научни изследвания, без превръщането им в реален приоритет на държавата, не само не можем да излезем от кризата, но и страната ни нява за постигне качествено новия растеж, към който се стреми". Затова според него са нужни не само промени в модела на развитие на науката и образованието, но и промяна в отношението на управляващите към тях.

Според него при досегашните опити за реформа на БАН е имало погрешни решения, но първото, което трябва да се направи за решаване на проблема е тъкмо изтеглянето на промените в Закона за БАН. Президентът смята, че новото законодателство за науката трябва да се разработи на базата на стратегия за развитието й, "приета с максимално широко политическо и обществено съгласие". Тази стратегия от своя страна пък трябва според Първанов да се основава върху "Стратегия за националното развитие, не само до 2020 г., но и с по-дълъг хоризонт".

Президентът се застъпва за автономността на научната общност. "Гледам скептично на идеята за своеобразно Настоятелство, включващо представители на различни министерства, хора от бизнеса, от университетите, не само, защото тази идея е израз на недоверие към управлението и административния капацитет на Академията, но и защото се опасявам, че един такъв Борд ще бъде неработещ", пише в статията си Първанов. Според него вместо това може да се създаде експертен и консултативен орган към кабинета - например Национален съвет за наука и иновации.

Първанов посочва още, че за развитието на науката трябва да се създават още отношения на конкурентност, да се привличат млади хора и да се даде законова възможност на предприемачите да инвестират в наука.

България не може да си позволи да остане в периферията на Европейския съюз за бъдеще, основано на икономика на знанието. Първата стъпка е правителството да възстанови бюджетите за наука, образование и изследователска дейност на нива, които да позволят нормалната работа на университетите и институтите, заключава в статията си президентът.

Нагоре