Постинг
04.07.2012 18:36 -
Проф. Георги Цанков: Не бяха взеха мерки за ограничаването на корояда в смърчовите гори на Витоша
Проф. Георги Цанков, научен изследовател и ентомолог в интервю за Агенция „Фокус”
Фокус: Проф. Цанков, още през 2001 г. година сте предупреждавали, че дървесината трябва да се изнесе от резервата, с какво ще помогне това?
Проф. Георги Цанков: Първо, това изнасяне щеше да допринесе да не се развива короядът типограф, който причини изсъхването и загиването на смърчовите гори не само в резервата, но и в цяла Витоша, за което аз предупреждавах. На второ място, тази дървесина в пожарно отношение също е опасна. Тя беше изключително качествена смърчова дървесина, повече от 20 хил. куб. м и това една загуба за народното стопанство, затова, че тя не се оползотвори, след това се разви короядът, а сега се появи и пожарът, за това нещо аз предупреждавах още 2001 г., но за голямо съжаление тогава надделяха други интереси. Не се взеха и мерки за смърчовите гори извън резервата, мерки, с които могат да се ограничат развиването на корояда и загиването на смърчовите гори извън резервата.
Фокус: Защо тогава не се е стигнало до решение на проблема?
Проф. Георги Цанков: Тогава се плати данък на едно законово положение, според което в резерватите, след като са обявени за такива, не трябва да се извършват никакви други мерки, в това число и борба с насекоми и вредители, които заплашват загиването на смърчовите насаждения. Тогава предлагах също и в Народното събрание да се вземе решение, временно да се разреши използването и оползотворяването на тази дървесина и в резултат на това да не се допусне размножението на корояда. Сегашното положение с пожара е свързано с невзети тогава правомерни решения, които е трябвало да бъдат взети.
Фокус: Имало ли е други варианти за решаването на проблема, освен изваждането на дървесината?
Проф. Георги Цанков: Възможните варианти аз съм предложил на министъра на земеделието и храните и на министъра на околната среда и водите. Това е един проект, който да сведе до минимум размножаването на корояда типограф при сегашни условия, евентуално намаляване до минимум загубите от него и възстановяване на смърчовите гори и в резервата и извън него. Това предложение съм направил преди около месец и засега нямам отговор нито от едното, нито от другото място, какви са техните виждания за проблема.
Фокус: Какво е състоянието на смърчовите гори в резервата и извън него?
Проф. Георги Цанков: Смърчовите гори са изключително застрашени, особено тези, които са с по-голяма възраст. В една статия, която публикувах преди време, обръщам внимание на това, че прясно повалената смърчова дървесина и в Рила и в Родопите сега не се събира. Преди това имаше едно разпореждане на Министерски съвет, според което 1 милион куб. м иглолистна дървесина се събираше ежегодно. Именно прясно повалената иглолистна дървесина е причината да се размножават короядите. В статията обърнах внимание, че са застрашени не само смърчовите гори на Витоша, а смърчовите гори във всички наши планини, където сега се извършват сечи за отваряне на ски писти и дървесината от тези сечи остава в насажденията и в нея се размножава короядът.
Фокус: Повалената дървесина ли е основната причина за появата на вредителите?
Проф. Георги Цанков: Това е нещо, което е изключително важно и то трябва да не се допуска, културното горско стопанство да не допуска оставането на прясно повалена дървесина в насажденията. Тази, която е вече гниеща и може да обогати почвата, не става въпрос масово, а за единични дървета, вече отдавна изгнили, те могат да обогатяват почвата. Най-опасните за размножението на короядите, са именно прясно повалените иглолистни дървета.
Фокус: Опасност от какви други вредители има?
Проф. Георги Цанков: Основно това е един бич за горите и в средна Европа, това е този смърчов корояд типограф. Още 1969 г. в Норвегия се появи в резултат на масово поваляне на дървесината, повече от 5 млн.куб.м и там също така водиха борба с този вредител. Основно за иглолистните, смърчовите гори, това е короядът типограф, а за бялборовите гори, това е върховият корояд. Това са двата основни вида вредители за нашата страна. Проучвал съм тяхното развитие повече от 50 години и знам, че това са основните короядни вредители за нашите иглолистни гори.
Фокус: Разкажете малко повече за този вид, по какъв начин се развива този корояд типограф?
Проф. Георги Цанков: През месец май, той излиза от местата, където зимува и се вгризва под кората на прясно повалените дървета. След това се размножава масово в насажденията, тъй като в тях има известно количество така наречен „железен запас” от много насекомни вредители, в това число и от короядите. След като се размножат масово, те започват да нападат и дървета, които не са физиологически отслабени. Короядите се размножават или в прясно повалена дървесина или под кората на дървета стоящи, но които са с отслабена съпротивителна сила. Тези дървета, които са здрави, отделят смола, която убива вгризващия се корояд, но тогава, когато числеността му е масова, той напада и стоящи, здрави дървета. Неговото нападение, и на единия, и на други вид, е свързано с така наречените короядни петна. Група дървета биват нападани след пролетта, след май месец, след което по-късно през месец юли короядите излитат и се вгризват в отделни дървета, на места където зимуват. Борбата и вниманието трябва да бъдат насочени веднъж към прясно повалената дървесина, втори път, към тези стоящи дървета, които не са повалени, но в които се е развил корояд, трябва да бъдат изсечени преди короядите да излетят. Ако дърветата, заселени от корояда останат, след втората половина на месец юли, тогава те могат да играят ролята на „ловни дървета”. Ако отиде в тях короядът преди да е излетял, ние можем да го унищожим и в такъв случай няма да имаме ново нападение. Прибирането на прясно повалените дървета трябва да бъде до средата на месец юли и стоящите дървета в короядните петна, също трябва да бъдат отсечени преди втората половина на месец юли и заедно с короядите в тях и трябва да бъдат изнесени далеч от насажденията.
Фокус: Защо унищожаването на смърчовите гори на Витоша е държано в тайна?
Проф. Георги Цанков: Не е държано в тайна, даже имаше и едно голямо съвещание. Според клауза на закона, в резерватите не трябва да има вмешателство на човека, а трябва да наблюдаваме процесите естествено как се извършват. Плати се данък на някакъв англичанин, специалист, който дошъл и казал, че това нещо не е опасно за смърчовите насаждения.
Фокус: Споменахте, че в резерватите трябвало да се наблюдава естественото развитие на природата, защо в такъв случай трябва да се унищожават гори, за сметка на научни изследвания и експерименти, няма ли как да се съчетаят?
Проф. Георги Цанков: Това може да се върши някъде далеч, но да се върши тук в София и да наблюдаваме тези процеси на Витоша, това от всяка гледна точка не е оправдано. Тогава, обаче имаше такова законово въведение и затова стана така.
Зорница ПОЛЕГАНОВА
Фокус: Проф. Цанков, още през 2001 г. година сте предупреждавали, че дървесината трябва да се изнесе от резервата, с какво ще помогне това?
Проф. Георги Цанков: Първо, това изнасяне щеше да допринесе да не се развива короядът типограф, който причини изсъхването и загиването на смърчовите гори не само в резервата, но и в цяла Витоша, за което аз предупреждавах. На второ място, тази дървесина в пожарно отношение също е опасна. Тя беше изключително качествена смърчова дървесина, повече от 20 хил. куб. м и това една загуба за народното стопанство, затова, че тя не се оползотвори, след това се разви короядът, а сега се появи и пожарът, за това нещо аз предупреждавах още 2001 г., но за голямо съжаление тогава надделяха други интереси. Не се взеха и мерки за смърчовите гори извън резервата, мерки, с които могат да се ограничат развиването на корояда и загиването на смърчовите гори извън резервата.
Фокус: Защо тогава не се е стигнало до решение на проблема?
Проф. Георги Цанков: Тогава се плати данък на едно законово положение, според което в резерватите, след като са обявени за такива, не трябва да се извършват никакви други мерки, в това число и борба с насекоми и вредители, които заплашват загиването на смърчовите насаждения. Тогава предлагах също и в Народното събрание да се вземе решение, временно да се разреши използването и оползотворяването на тази дървесина и в резултат на това да не се допусне размножението на корояда. Сегашното положение с пожара е свързано с невзети тогава правомерни решения, които е трябвало да бъдат взети.
Фокус: Имало ли е други варианти за решаването на проблема, освен изваждането на дървесината?
Проф. Георги Цанков: Възможните варианти аз съм предложил на министъра на земеделието и храните и на министъра на околната среда и водите. Това е един проект, който да сведе до минимум размножаването на корояда типограф при сегашни условия, евентуално намаляване до минимум загубите от него и възстановяване на смърчовите гори и в резервата и извън него. Това предложение съм направил преди около месец и засега нямам отговор нито от едното, нито от другото място, какви са техните виждания за проблема.
Фокус: Какво е състоянието на смърчовите гори в резервата и извън него?
Проф. Георги Цанков: Смърчовите гори са изключително застрашени, особено тези, които са с по-голяма възраст. В една статия, която публикувах преди време, обръщам внимание на това, че прясно повалената смърчова дървесина и в Рила и в Родопите сега не се събира. Преди това имаше едно разпореждане на Министерски съвет, според което 1 милион куб. м иглолистна дървесина се събираше ежегодно. Именно прясно повалената иглолистна дървесина е причината да се размножават короядите. В статията обърнах внимание, че са застрашени не само смърчовите гори на Витоша, а смърчовите гори във всички наши планини, където сега се извършват сечи за отваряне на ски писти и дървесината от тези сечи остава в насажденията и в нея се размножава короядът.
Фокус: Повалената дървесина ли е основната причина за появата на вредителите?
Проф. Георги Цанков: Това е нещо, което е изключително важно и то трябва да не се допуска, културното горско стопанство да не допуска оставането на прясно повалена дървесина в насажденията. Тази, която е вече гниеща и може да обогати почвата, не става въпрос масово, а за единични дървета, вече отдавна изгнили, те могат да обогатяват почвата. Най-опасните за размножението на короядите, са именно прясно повалените иглолистни дървета.
Фокус: Опасност от какви други вредители има?
Проф. Георги Цанков: Основно това е един бич за горите и в средна Европа, това е този смърчов корояд типограф. Още 1969 г. в Норвегия се появи в резултат на масово поваляне на дървесината, повече от 5 млн.куб.м и там също така водиха борба с този вредител. Основно за иглолистните, смърчовите гори, това е короядът типограф, а за бялборовите гори, това е върховият корояд. Това са двата основни вида вредители за нашата страна. Проучвал съм тяхното развитие повече от 50 години и знам, че това са основните короядни вредители за нашите иглолистни гори.
Фокус: Разкажете малко повече за този вид, по какъв начин се развива този корояд типограф?
Проф. Георги Цанков: През месец май, той излиза от местата, където зимува и се вгризва под кората на прясно повалените дървета. След това се размножава масово в насажденията, тъй като в тях има известно количество така наречен „железен запас” от много насекомни вредители, в това число и от короядите. След като се размножат масово, те започват да нападат и дървета, които не са физиологически отслабени. Короядите се размножават или в прясно повалена дървесина или под кората на дървета стоящи, но които са с отслабена съпротивителна сила. Тези дървета, които са здрави, отделят смола, която убива вгризващия се корояд, но тогава, когато числеността му е масова, той напада и стоящи, здрави дървета. Неговото нападение, и на единия, и на други вид, е свързано с така наречените короядни петна. Група дървета биват нападани след пролетта, след май месец, след което по-късно през месец юли короядите излитат и се вгризват в отделни дървета, на места където зимуват. Борбата и вниманието трябва да бъдат насочени веднъж към прясно повалената дървесина, втори път, към тези стоящи дървета, които не са повалени, но в които се е развил корояд, трябва да бъдат изсечени преди короядите да излетят. Ако дърветата, заселени от корояда останат, след втората половина на месец юли, тогава те могат да играят ролята на „ловни дървета”. Ако отиде в тях короядът преди да е излетял, ние можем да го унищожим и в такъв случай няма да имаме ново нападение. Прибирането на прясно повалените дървета трябва да бъде до средата на месец юли и стоящите дървета в короядните петна, също трябва да бъдат отсечени преди втората половина на месец юли и заедно с короядите в тях и трябва да бъдат изнесени далеч от насажденията.
Фокус: Защо унищожаването на смърчовите гори на Витоша е държано в тайна?
Проф. Георги Цанков: Не е държано в тайна, даже имаше и едно голямо съвещание. Според клауза на закона, в резерватите не трябва да има вмешателство на човека, а трябва да наблюдаваме процесите естествено как се извършват. Плати се данък на някакъв англичанин, специалист, който дошъл и казал, че това нещо не е опасно за смърчовите насаждения.
Фокус: Споменахте, че в резерватите трябвало да се наблюдава естественото развитие на природата, защо в такъв случай трябва да се унищожават гори, за сметка на научни изследвания и експерименти, няма ли как да се съчетаят?
Проф. Георги Цанков: Това може да се върши някъде далеч, но да се върши тук в София и да наблюдаваме тези процеси на Витоша, това от всяка гледна точка не е оправдано. Тогава, обаче имаше такова законово въведение и затова стана така.
Зорница ПОЛЕГАНОВА
Специалистът по горска екология и ландша...
Проф. Пламен Мирчев: Без борба срещу кор...
Стефан Борисов, РИОСВ-София: С карти, сх...
Проф. Пламен Мирчев: Без борба срещу кор...
Стефан Борисов, РИОСВ-София: С карти, сх...
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. star relax
2. яко
3. пътя на любовта
4. incendium amor!
5. la femme desiree
6. incendium veritas!
7. bgnetsociety
8. desire
9. ортодокс уики
10. кладенецът,душа
11. у4илище за родители
12. науката - не търси под вола теле!
13. светът на розите
14. за православни християни
15. айкидо
16. попътен вятър
17. светлината
18. светлините на дълбокото
19. океанско житие
20. православни светци
21. sourteardrop
22. политически строфи
23. свят на омиротворение
24. st valentine
25. България
26. още книги за бойни изкуства
27. не обичай деградето!
28. духовна библиотека
29. владимир висоцки
30. тайната на златното цвете
2. яко
3. пътя на любовта
4. incendium amor!
5. la femme desiree
6. incendium veritas!
7. bgnetsociety
8. desire
9. ортодокс уики
10. кладенецът,душа
11. у4илище за родители
12. науката - не търси под вола теле!
13. светът на розите
14. за православни християни
15. айкидо
16. попътен вятър
17. светлината
18. светлините на дълбокото
19. океанско житие
20. православни светци
21. sourteardrop
22. политически строфи
23. свят на омиротворение
24. st valentine
25. България
26. още книги за бойни изкуства
27. не обичай деградето!
28. духовна библиотека
29. владимир висоцки
30. тайната на златното цвете
