Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2012 12:45 - Теодор Тодоров, лесовъд: Столичани трябва да запазят активната си позиция за Витоша
Автор: hikari Категория: Политика   
Прочетен: 746 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 31.07.2012 15:42


image

Не бива да забравяме, че от въздуха и водата на Витоша се ползва цялата ни столица, напомня Теодор Тодоров от ИГ "Витоша"

 

Вече четири години "Инициативна група Витоша" работи по различни проекти в една посока – подпомага възстановяването на българската гора. Водещо правило на сдружението е това да се случва винаги съобразно естествените природни процеси. Досега са успели да спасят около 600 ха увредени гори с над 1,5 млн. нови дръвчета. Тяхно дело е и интерактивна карта за състоянието на горите в България, а на дневен ред сега са проектите им за спасяване на видрата в Западните Родопи и опазването на горския генетичен фонд – създаване на генна банка за редки горскодървесни видове и възстановяване на приоритетни горски местообитания от мрежата "Натура 2000" в България.

Успяхме да хванем едно от основните действащи лица, Теодор Тодоров, "на терен", за да си поговорим, разбира се, за нея – гората.

Има ли нужда гората у нас от човешка намеса и ако да – защо се налага тя?

– Искаме или не, човешката намеса в гората е неоспорим факт - независимо дали е директна (изсичане, опожаряване и т.н.) или индиректна - от причинените от човека загуби в биологичното разнообразие, замърсяването и промените в климата. Всичко това оказва сериозно влияние върху горските екосистеми. Според мен в момента незасегнати от човека гори на практика няма.

Стопанисването и намесата са неизбежни, ако искаме устойчиви и жизнени гори, които да ни носят социални и екологични ползи в дългосрочен план. Природосъобразното лесовъдство се занимава не с въпроса дали, а с това до каква степен, по какъв начин и в кой момент да се намесим.

В общественото пространство обикновено се представят и защитават крайни гледни точки, като трудно се търси и постига баланс между различните позиции. Всички имаме нужда от чист въздух, вода и съхранени екосистеми, но същевременно ползваме дървесина за жилищата и мебелите си, дърва за отопление и хартия. Така че и двете позиции от типа на "не пипайте гората" или "гора има много, колкото и да я сечем, тя сама ще си порасне" за мен са твърде крайни и едностранчиви.

Проблемът е, че твърде често политически или икономически интереси, както и натискът от различни обществени групи, пречат на лесовъдите да си вършат качествено работата.

Кои са най-наболелите проблеми за гората ни в момента?

– От природозащитна гледна точка една от основните заплахи за българските гори е свързана с глобалната промяна в климата, водеща до повишаване честотата и интензитета на екстремни климатични събития и природни нарушения в горите. Става дума за засушавания, ураганни ветрове, пожари, нападения от болести и вредители. Проблем е и изсичането на старите гори, замяната им с монокултури. Тази практика води до загуба на биологично разнообразие и ценни природни местообитания.

От политическа гледна точка основен проблем в България е, че гората става залог за интересите и амбициите на всяко ново правителство след идването му на власт. От 90-те години сме свидетели на поредица реформи в горското законодателство и горския сектор, които в много случаи не са в полза на природата. Непрекъснатите промени в нормативната уредба и последващото преструктуриране на всеки няколко години пречат на лесовъдите да си вършат работата, демотивират ги и водят до загуба на ценни кадри. Свързаният с честите промени хаос и инертността в системата на горите създават нови предпоставки за проблеми и злоупотреби. При всяка смяна на законодателството и силните на деня впечатление правят упоритите опити на някоя политическа сила или свързаните икономически кръгове да прокарват и защитават безогледно своите лични интереси (със заменки, изсичане, застрояване и т.н.) независимо от последващите сериозни екологични проблеми.

Какъв е начинът да се преборим с този порочен кръг?

– За щастие през последните години българското общество показа, че е готово да формира и отстоява единна гражданска позиция по въпроси, свързани с опазване на природата и горите. Докато преди 10-15 години на протести се събирахме по 10-20 души, днес повишената гражданска активност и информираност – благодарение на интернет и социалните мрежи – кара няколко хиляди души да излязат на улицата и да отстояват по категоричен начин своята гражданска позиция.

За мен именно това е един от начините за справяне с проблемите пред българките гори – гражданска активност, базирана на експертна подкрепа и търсене на политическа ангажираност и отговорност от силните на деня, както и възможности за диалог между различните лагери.

Какво е специфичното за гората на Витоша?

– Горите на Витоша би трябвало да са ни особено скъпи, защото след почти пълното им унищожаване до началото на ХХ век, през 20-те и 30-те години те са създадени отново с усилията и доброволния труд на хиляди туристи и природолюбители. Това е един огромен труд – след 80-90 години период на усилена работа и грижи.

Витоша е най-старата защитена територия на Балканите и съхранява уникално биологично разнообразие и природно наследство. Същевременно планината е доказателство, че човек може както почти напълно да унищожи една планинска екосистема, така и да я превърне в прекрасен парк, благодарение на целенасочени усилия за проучване, опазване, възстановяване и устойчиво управление.

Какво конкретно трябва да се прави, за да я съхраним?

– Създаването на една гора е труден и дълъг процес. Изисква много средства, работа и грижи. Това е особено валидно за планина като Витоша, където климатичните и почвените условия, надморската височина и други фактори са причина за бавното естествено възстановяване на горите след унищожаването им от човека или природни бедствия.

Във връзка с усилията по възстановяване на витошките гори през последните години за нас е много тревожен фактът, че определени хора и фирми с лека ръка планират изсичане на 40 хиляди дървета за изграждането на нови ски съоръжения със спорна целесъобразност и ефективност. Не бива да забравяме, че от въздуха и водата на Витоша се ползва цялата ни столица.

Проблем ли са за гората пожарите, които се случват сравнително често, или са част от един естествен природен процес? Какви усилия могат ли да се положат, за да се намали рискът от това бедствие?

– Горските пожари са все по-сериозен проблем с оглед засушаването и повишаването на температурите, свързани с промяната в климата. За тяхното предотвратяване и бързо потушаване е необходимо провеждането на целенасочена политика от страна на държавата. Тя трябва да е свързана с инвестиции в мерки за противопожарна безопасност, осигуряване на оборудване и инфраструктура, както и в изграждане на ефективна система за взаимодействие между различни структури и институции, каквато все още няма.

В рамките на различни проекти вече се предприемат стъпки за решаване на тези проблеми, които се надяваме да покажат резултати в следващите няколко години.

Налага ли се човешка намеса в резерватите и кога?

– На този въпрос е трудно да се отговори еднозначно, тъй като управлението на една екосистема или защитена територия е свързано с нейния режим и съответните управленски цели.

Моето лично мнение е, че като цяло човешка намеса в резерватите не трябва да има, но при възникване на природно бедствие, което може да унищожи изцяло обектите на защита и опазване в тази територия, бездействието е неприемлив вариант.

Как ви се струва сега Законът за горите, който бе приет на второ четене миналата седмица?

– Според мен, това е доста по-добър вариант на Закона за горите и бих искал да благодаря на всички природозащитни организации, експерти и граждани, благодарение на които това стана реалност. Надявам се те да запазят активната си гражданска позиция, защото и в миналото сме били свидетели на подобни успехи, след което тихомълком се правят нови промени в някой закон и постигнатият с много усилия ефект до голяма степен се губи.

В закона остават обаче други проблеми, които убягват от общественото внимание. Проблем според експерти е задължителното условие, в случай че гора бъде унищожена от природно бедствие, да се изчака 5 години и ако не се възстанови естествено, едва тогава да се предприемат мерки за нейното възстановяване.

Това на пръв поглед звучи екологично и икономически обосновано, но в много случаи след унищожаване на гората стартират процеси (като ерозия), които правят естественото възобновяване трудно или невъзможно.

А как трябва да бъде уреден законът, за да се подпомогне това естествено възстановяване?

Добре е в закона да се остави възможност на лесовъдите, които познават условията и особеностите на съответната територия, да преценят дали, кога и как да се намесят по начин, осигуряващ максимално бързото възстановяване на гората в нейния естествен вид на съответната територия.

 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hikari
Категория: Изкуство
Прочетен: 4658971
Постинги: 6284
Коментари: 5529
Гласове: 11796