Здравейте и от мен! Доста години живях и се образовах в Япония и настоящата тема много ме зарадва. Японската кухня страшно ми липсва - най-вече огромните количества съвсем пресни и невероятно вкусни риби и други морски и океански обитатели и продукти. В Япония имах страхотния шанс да опитам тихоокеански видове риба, които са специфични за района и дори нямат точен превод на английски. Да не говоря за стридите, на които се наслаждавахме през зимните месеци, различните видове сепии и октоподи, огромни скариди, различни видове хайвер, разнообразни водорасли и други причудливи морски създания (яла съм и суши с морски таралеж - уни).   Има много ястия, които бих искала да споделя с вас, но или необходимите продукти се намират трудно, или пък рецептата би изисквала много обяснения. Затова пожелавам на пишещите в тази тема най-вече да имат шанса да се насладят на разнообразните японски ястия на място, в Япония (макар че ми се струва, че някои от вас всъщност вече са ходили там  ). Освен всичко друго, на мен ми харесваха и традиционните японски сладки със сборното име уагаши. Много от чужденците бяха резервирани към тях заради т.нар. анко - сладка паста, приготвена от червения боб адзуки с твърде силен и специфичен вкус. В зависимост от областта и съставките има много видове уагаши. Тъй като повечето от тях имат много кратък срок на годност, те не са подходящи за износ и почти не се намират извън Япония. Опитването на всички или пък научаването на рецептите за цялото разнообразие от сладки беше непосилна задача, поне за мен. Много от японските сладки са базирани на оризовото тесто - мочи. Малко по-рано в тази тема millasan описа най-общо как се прави мочи. Аз искам да ви запозная с рецептата за сакурамочи. Сакура са известните японски вишневи дръвчета, а мочи означава оризова питка. Сакурамочи са розови оризови сладки. Традиционно се хапват на празника на момиченцата, който се провежда на 3 март и се нарича Хинамацури. Подобен празник е и Кодомо-но-хи на 5 май, който буквално се превежда като "Ден на детето". Тогава наистина празнуват всички деца, но традиционно е празник на момченцата. Има два вида сакурамочи - стил "Кансай" (Западна Япония - Осака, Киото, Нара и т.н.) и стил "Канто" (Източна Япония - Токио, Йокохама, Чиба и т.н.). Аз живях в Токио и не мога да се обзаложа, но ми се струва, че въпреки това съм виждала най-вече сакурамочи стил "Кансай".   Затова ще напиша тяхната рецепта. Необходими продукти (за 8 сладки): 3/4 ч.ч. домьоджико (брашно от лепкавия японски ориз); 1/3 ч.ч. захар; 1 ч.ч. вода; 3/4 ч.ч. кошиан (анко - сладка паста от червен боб адзуки); червен хранителен оцветител; 8 листа от японска вишна (българска череша може би ще свърши същата работа ), мариновани в солена вода. Начин на приготвяне: Измийте осолените листа и ги подсушете с кухненска хартия. Сложете водата да заври в малък съд и след това я смесете с оризовото брашно. Затворете съда и оставете тестото да постои 5 минути. След това поставете кърпа в съд за готвене на пара, сложете тестото на кърпата и го оставете да се вари на пара на среден огън в продължение на 20 минути. Преместете тестото в керамична купа или хаванче и го стрийте леко, като едновременно с това го смесвате със захарта. Разтворете малко от червения оцветител във вода и смесете добре с тестото. Разделете полученото розово тесто на 8 оризови топки. На ръка направете всяка топка на плоска питка и във всяка поставете пълнеж от анко. Обвийте пълнежа с оризовото тесто и го оформете като топка. Загърнете всяка топка с маринован лист от японска вишна (българска череша). Когато станете неотразими в приготвянето на тесто за мочи, може да се опитате да приготвяте оризовото тесто и по следния начин: http://www.youtube.com/watch?v=z7-pTK1Qlds или така: http://www.youtube.com/watch?v=2R6CAN3IznM    Процедурата се нарича омесване на мочи (мочицуки) и е традиционна японска церемония. Наблюдавала съм мочицуки на живо в Нара (пред магазинче, в което правят такива сладки) и изпитах нещо средно между възхищение и радост, подправени с доста адреналин. Разбира се, и чужденците, и японците от публиката не спираха да пищят при мисълта за брутално смачкани пръсти.

тези листа от вишна как се мариноват в солена вода?
аз имам брашно от лепкав ориз .

тези сладки ли са уагаши?



аз ги харесвам повече със сусам.
адзукито не е лошо, но със сусам са по-ароматни 

Asyalein , Уагаши (和菓子) са всички традиционни японски сладкарски изделия. С уа (和) се обозначава всичко традиционно японско, а (о)каши (菓子) означава сладкиш, десерт. Невероятно е ранообразието от уагаши. Попаднах на това албумче в интернет, където човекът е заснел прекрасни произведения на японското сладкарско изкуство: http://www.flickr.com/photos/bananagranola/sets/72157602396958026/ Такива изискани сладки могат да се намерят предимно в Department stores, но освен това някои от тях са специфични за западна Япония (Киото, Осака, Нагоя, Нара). Освен че са невероятна радост за очите, японските сладки са и удоволствие за небцето. И въпреки че обикновено не съдържат масло, мляко или сирене, те са вкусни и са незаменими с чаша зелен чай. Тези сладки на твоята снимка са някакъв вид данго. Аз също ги харесвам с бял и черен сусам. Тогава се наричат гомаданго и май са по-скоро китайски сладки, но пък се продават навсякъде в Япония: http://store.shopping.yahoo.co.jp/daska-market/enlargedimage.htm … ka-market_401-012 За вишневите листа не успях да открия точно колко време се мариноват. Като ориентир - трябва да имат солен вкус, но само толкова, че да контрастира приятно на сладкия вкус на оризовите топки. За това, как се прави рамен - в интерес на истината, когато ни се хапваше рамен, отивахме в специални малки ресторантчета за рамен, някои от които въпреки не особено представителния си вид бяха доста известни.   Там сами си правят нудълите, мисля. Но как - това за мен си остана тайна. Знам само, че в тестото се слага брашно, елда, вода и специален алкален разтвор, наречен кансуи, който придава характерния вкус. Повече тук: http://www.instantramen.or.jp/english/outline/outline12.html http://www.instantramen.or.jp/english/outline/outline04.html Хубав ден!

Hanabi

Адзуки (小豆) или Vigna angularis (лат.) е бобова култура, разпространена в Източна Азия. Зърната му са червени и са с големина около 5 мм.

От него се прави сладка паста, която се използва в сладкарството. Тази паста се нарича общо анко, като има няколко разновидности - цубуан, цубушиан, кошиан, сарашиан.

Ето една рецепта за анко (цубуан):

Необходими продукти:

500 г. боб адзуки;
2 ч.ч. захар;
1 ч.л. сол.

Начин на приготвяне:

Сложете адзуки-боба в дълбок съд и налейте много вода. Оставете го да престои така една нощ. На следващия ден го сложете да заври и го варете на среден огън 10 минути. Прецедете боба, сложете го отново в тенджерата и добавете около 4 ч.ч. вода. След като заври отново, го оставете да ври на слаб огън в продължение на 1 час или докато омекне. Излейте течността и добавете захарта и солта към адзуки-боба. Разбърквайте и варете още малко на слаб огън, докато сместа се сгъсти. Спрете печката и изчакайте готовото анко да изстине. След това можете да го използвате в приготвянето на разнообразни японски сладкиши.

Мисля, че след тези разяснения (и ако намерите оризово брашно и боб адзуки, разбира се ), рецептата за сакурамочи е напълно изпълнима.

Ханаби, благодаря за насоките и рецептите.
В Япония съм била два пъти за по 20-тина дни на гости на зълва ми, която е омъжена за японец. Доста места обиколипме, много видяхме, доста ястия пробвахме. Фаворити в ястията са ми Яки соба, Кърито, Темпура, Удон с темпура, Яки-тори, суки-яки, суши, норимаки - празник за окото и душата. Не ми хареса мочи, което ядохме на Нова година, някакво много специално - едва го преглътнах. Не ми харесаха и едни такива топчици от нещо като смес за палачинки и морски продукти, които се продаваха в парковете, когато има мацури, също така по нова година имаше едни дребни рибки, в нещо като карамел, октоподи в някакъв ярко червен сос...И едни рулца от нещо рибно, които изглеждаха като бонбончета - бяло и розово на райета, а се оказаха много странни. И на върха на потресаващите ястия е натто...

ексепериментирам и опитвам.Не зная да ли ще се справя?!А продуктите от къде могат да се купят?
Поздарви!:)