Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03.2011 08:23 - В Япония е ад, но паника няма
Автор: hikari Категория: Спорт   
Прочетен: 620 Коментари: 0 Гласове:
1



Ще будувам от страх да не се повтори трусът До месец ще се оправят и ще шашнат света, казва Илиан Стоянов   Апокалипсис - това е първото, което ти идва наум за случилото се в Япония. Има и българи, които преживяха този ад. Един от тях е Илиан Стоянов, бившият национал и футболист на "Левски". От 2005 г. насам кариерата му е свързана със Страната на изгряващото слънце. Дълго време вчера роднините му бяха на тръни. От него няма нито вест, нито кост. Причината за това е срив в телефонната система. "Обади ми се, всичко е наред при него", отдъхна си след няколко часа съпругата му Ивета. "Ако искате повече подробности, звъннете му", посъветва ни тя. Правим няколко опита, но нищо. Прекъснат сигнал. В крайна сметка обаче връзката е осъществена. Ето какво разказа Коловати, както е известен футболистът сред феновете.
image
Илиан Стоянов пред сградата в Токио, където живееше през първата си година в Япония

- Илиане, каква е ситуацията при вас?
- Добре съм. Аз съм доста далеч, на над 1000 км. В Окаяма, близо до Хирошима, земетресението почти не се усети. Трусът, който стигна при нас, бе 2,2 по Рихтер. А това се смята за нещо нормално. На север обаче е страшно.  

- Къде ви завари земетресението?
- Бях си в стаята, в хотела. Имам и друго жилище, което ми бе предоставено от клуба, но все още не съм се нанесъл в него. Усетих труса, аз съм на десетия етаж. После пуснах телевизора и видях какво става. Ужас.

- Има ли паника, какво става в момента по улиците?
- Не. Паника няма. Това тук няма как да се случи. Японците приемат нещата спокойно и са страшно организирани в такива моменти. Веднага се формираха групи от спасители и медици, които да бъдат пратени в пострадалите райони. Въобще не може да става сравнение с реакцията на хората по други места по света. Гледах как се развиваха нещата в Хаити, а после и в Нова Зеландия. То бяха ревове, писъци и паника по улиците. В Япония няма такова нещо. Тук от векове се борят с подобни стихии. Във всеки един момент знаят, че може да им се случи нещо подобно. Ако не е земетресение, ще е вулкан. Само преди месец имаше изригване. И то доста сериозно. Това обаче не направи голямо впечатление на останалата част от света. Ако това, което се случи в Япония, стане у нас, България нямаше да я има. Щяхме да сме изтрити от лицето на Земята. Аз съм сигурен обаче, че японците ще се оправят, и то бързо. Само хората, които загинаха, няма как да се върнат. Всичко останало още след месец ще започне да се възстановява и до края на годината ще бъде така, както бе и преди ужаса.

- Чувствате ли се късметлия? Един от бившите ви отбори - Джеф Юнайтед, е в един от най-засегнатите райони - Ичихара.
- Може и така да се каже. Гледам какво става там. Ичихара е промишлен град, има много заводи и фабрики. Произвежда се мед и какво ли още не. Там е страшно. Гледам и какво става в Токио. Ужас. Магистралите се цепят, отварят се огромни дупки, пропадат коли. Но нищо не може да се сравни с острова, където земетресението бе най-силно. Бил съм в Стендай. Дори съм кацал на летището, което сега е залято с вода. То е непосредствено на брега на океана. Даже половината от него е построено във водата. Сега там вместо самолети има кораби. Страхотия. Но при нас всичко е наред, на фона на това, което се случва на другите места, разбира се. Животът си продължава нормално. Всички са на работа и вършат това, за което им се плаща.

- Имате ли приятели в пострадалите райони, чухте ли се с тях?
- Имам, разбира се, но няма как да се чуя. Невъзможно е да се направи връзка с тях. Телефоните там не работят. Хиляди треперят вътрешно за роднини и приятели. Интернетът също не работи. Няма как да се направи и връзка по скайп. Националната телевизия прави всичко възможно, за да даде най-точна информация. Веднага започнаха да предават на живо от пострадалите райони. Показват разрушенията, как работят спасителните екип, колко и кои жертви са идентифицирани. Сега (б.р. към 15 часа, българско време в петък) дадоха последни данни. Жертвите били 52. Обявиха също, че повечето от тях са възрастни хора. Не са могли да реагират и да избягат навреме, други пък въобще не са разбрали какво става. Били са заклещени. Даже сега се говори за човек на 70 години и друг на 94, които са умрели от инфаркт на място, когато са видели стихията, която приближава към тях. Разбира се, има и хиляди, които все още са в неизвестност. Дано успеят да намерят повечето от тях. Надявам се, че жертвите ще бъдат възможно най-малко.

- Отборът ви бе ли разпуснат?
- Не. Продължаваме да тренираме. Мачове обаче няма да има. Обявиха, че първенството е прекъснато.

- Не се ли притеснявате от вторични трусове?
- Притеснени сме. Говори се, че може да има такива, но не можем нищо да направим. Дано се размине. Стига толкова ужас. Гледам пак какво става и не мога да повярвам на очите си. Водата влачи къщи, хиляди автомобили. Страшно е.

- Казвате, че при вас животът продължава нормално, но ще успеете ли да заспите?
- Едва ли. Няма шанс това да стане. В момента ми е рано - 22,00 часа е, но тази нощ няма да се спи. Вече от 5 часа съм пред телевизора и гледам какво се случва. Няма как да не се възхитиш на японците, като ги гледаш как действат и как се справят със стихията.

- Все пак не ви ли се иска да сте в България?
- Тук съм си добре. Скоро няма да се върна. Какво да правя? Нито футболът ни е като хората, нито държавата. В Япония съм от шест години. Не правя сравнения между двете страни. Просто са несравними. В България съм живял 28. И в нея се случва все едно и също. Искаме да се оправим, но не го правим. Защо? Ето това се питам. Отговор не мога да намеря. Затова по-добре да стоя в уредена държава.

- Не ви ли се иска обаче да се върнете и да промените нещо?
- Как ще стане? Футбол се прави с много пари. Дори Костурица в "Черна маца, бял котарак" го каза. А у нас ще ми дават 1000 лв. и ще трябва да търпя какво ли не. Да не говорим, че има отбори, които и толкова не плащат. Има една организация - Синдикат на футболистите. Какво прави тя, за да защити клиентите си? Нищо, а иначе всички са задължени да й плащат членски внос. И въобще такива работи. Това важи и за другите сфери на живота у нас.

- Как се представя Окаяма в първенството?
- Ами, трудно е. Нов отбор сме, съставен от млади момчета. Някои от тях за пръв път в живота си играят професионален футбол. Не бяха изпитвали чувството да играеш в мач за точки, но ще трябва да се справим. Старая се да им помагам с каквото мога.

- Значи сте нещо и като техен учител.
- Чак учител - не, но имам с какво да им помогна. Да им дам съвет. Ще успеем. Сигурен съм.
Андрей Андреев 


Тагове:   Япония,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hikari
Категория: Изкуство
Прочетен: 4658631
Постинги: 6284
Коментари: 5529
Гласове: 11796