Постинг
12.03.2011 08:23 -
В Япония е ад, но паника няма
Ще будувам от страх да не се повтори трусът
До месец ще се оправят и ще шашнат света, казва Илиан Стоянов
Апокалипсис - това е първото, което ти идва наум за случилото се в Япония. Има и българи, които преживяха този ад. Един от тях е Илиан Стоянов, бившият национал и футболист на "Левски". От 2005 г. насам кариерата му е свързана със Страната на изгряващото слънце. Дълго време вчера роднините му бяха на тръни. От него няма нито вест, нито кост. Причината за това е срив в телефонната система. "Обади ми се, всичко е наред при него", отдъхна си след няколко часа съпругата му Ивета. "Ако искате повече подробности, звъннете му", посъветва ни тя. Правим няколко опита, но нищо. Прекъснат сигнал. В крайна сметка обаче връзката е осъществена. Ето какво разказа Коловати, както е известен футболистът сред феновете.
Илиан Стоянов пред сградата в Токио, където живееше през първата си година в Япония
- Илиане, каква е ситуацията при вас?
- Добре съм. Аз съм доста далеч, на над 1000 км. В Окаяма, близо до Хирошима, земетресението почти не се усети. Трусът, който стигна при нас, бе 2,2 по Рихтер. А това се смята за нещо нормално. На север обаче е страшно.
- Къде ви завари земетресението?
- Бях си в стаята, в хотела. Имам и друго жилище, което ми бе предоставено от клуба, но все още не съм се нанесъл в него. Усетих труса, аз съм на десетия етаж. После пуснах телевизора и видях какво става. Ужас.
- Има ли паника, какво става в момента по улиците?
- Не. Паника няма. Това тук няма как да се случи. Японците приемат нещата спокойно и са страшно организирани в такива моменти. Веднага се формираха групи от спасители и медици, които да бъдат пратени в пострадалите райони. Въобще не може да става сравнение с реакцията на хората по други места по света. Гледах как се развиваха нещата в Хаити, а после и в Нова Зеландия. То бяха ревове, писъци и паника по улиците. В Япония няма такова нещо. Тук от векове се борят с подобни стихии. Във всеки един момент знаят, че може да им се случи нещо подобно. Ако не е земетресение, ще е вулкан. Само преди месец имаше изригване. И то доста сериозно. Това обаче не направи голямо впечатление на останалата част от света. Ако това, което се случи в Япония, стане у нас, България нямаше да я има. Щяхме да сме изтрити от лицето на Земята. Аз съм сигурен обаче, че японците ще се оправят, и то бързо. Само хората, които загинаха, няма как да се върнат. Всичко останало още след месец ще започне да се възстановява и до края на годината ще бъде така, както бе и преди ужаса.
- Чувствате ли се късметлия? Един от бившите ви отбори - Джеф Юнайтед, е в един от най-засегнатите райони - Ичихара.
- Може и така да се каже. Гледам какво става там. Ичихара е промишлен град, има много заводи и фабрики. Произвежда се мед и какво ли още не. Там е страшно. Гледам и какво става в Токио. Ужас. Магистралите се цепят, отварят се огромни дупки, пропадат коли. Но нищо не може да се сравни с острова, където земетресението бе най-силно. Бил съм в Стендай. Дори съм кацал на летището, което сега е залято с вода. То е непосредствено на брега на океана. Даже половината от него е построено във водата. Сега там вместо самолети има кораби. Страхотия. Но при нас всичко е наред, на фона на това, което се случва на другите места, разбира се. Животът си продължава нормално. Всички са на работа и вършат това, за което им се плаща.
- Имате ли приятели в пострадалите райони, чухте ли се с тях?
- Имам, разбира се, но няма как да се чуя. Невъзможно е да се направи връзка с тях. Телефоните там не работят. Хиляди треперят вътрешно за роднини и приятели. Интернетът също не работи. Няма как да се направи и връзка по скайп. Националната телевизия прави всичко възможно, за да даде най-точна информация. Веднага започнаха да предават на живо от пострадалите райони. Показват разрушенията, как работят спасителните екип, колко и кои жертви са идентифицирани. Сега (б.р. към 15 часа, българско време в петък) дадоха последни данни. Жертвите били 52. Обявиха също, че повечето от тях са възрастни хора. Не са могли да реагират и да избягат навреме, други пък въобще не са разбрали какво става. Били са заклещени. Даже сега се говори за човек на 70 години и друг на 94, които са умрели от инфаркт на място, когато са видели стихията, която приближава към тях. Разбира се, има и хиляди, които все още са в неизвестност. Дано успеят да намерят повечето от тях. Надявам се, че жертвите ще бъдат възможно най-малко.
- Отборът ви бе ли разпуснат?
- Не. Продължаваме да тренираме. Мачове обаче няма да има. Обявиха, че първенството е прекъснато.
- Не се ли притеснявате от вторични трусове?
- Притеснени сме. Говори се, че може да има такива, но не можем нищо да направим. Дано се размине. Стига толкова ужас. Гледам пак какво става и не мога да повярвам на очите си. Водата влачи къщи, хиляди автомобили. Страшно е.
- Казвате, че при вас животът продължава нормално, но ще успеете ли да заспите?
- Едва ли. Няма шанс това да стане. В момента ми е рано - 22,00 часа е, но тази нощ няма да се спи. Вече от 5 часа съм пред телевизора и гледам какво се случва. Няма как да не се възхитиш на японците, като ги гледаш как действат и как се справят със стихията.
- Все пак не ви ли се иска да сте в България?
- Тук съм си добре. Скоро няма да се върна. Какво да правя? Нито футболът ни е като хората, нито държавата. В Япония съм от шест години. Не правя сравнения между двете страни. Просто са несравними. В България съм живял 28. И в нея се случва все едно и също. Искаме да се оправим, но не го правим. Защо? Ето това се питам. Отговор не мога да намеря. Затова по-добре да стоя в уредена държава.
- Не ви ли се иска обаче да се върнете и да промените нещо?
- Как ще стане? Футбол се прави с много пари. Дори Костурица в "Черна маца, бял котарак" го каза. А у нас ще ми дават 1000 лв. и ще трябва да търпя какво ли не. Да не говорим, че има отбори, които и толкова не плащат. Има една организация - Синдикат на футболистите. Какво прави тя, за да защити клиентите си? Нищо, а иначе всички са задължени да й плащат членски внос. И въобще такива работи. Това важи и за другите сфери на живота у нас.
- Как се представя Окаяма в първенството?
- Ами, трудно е. Нов отбор сме, съставен от млади момчета. Някои от тях за пръв път в живота си играят професионален футбол. Не бяха изпитвали чувството да играеш в мач за точки, но ще трябва да се справим. Старая се да им помагам с каквото мога.
- Значи сте нещо и като техен учител.
- Чак учител - не, но имам с какво да им помогна. Да им дам съвет. Ще успеем. Сигурен съм.
Андрей Андреев
Илиан Стоянов пред сградата в Токио, където живееше през първата си година в Япония
- Илиане, каква е ситуацията при вас?
- Добре съм. Аз съм доста далеч, на над 1000 км. В Окаяма, близо до Хирошима, земетресението почти не се усети. Трусът, който стигна при нас, бе 2,2 по Рихтер. А това се смята за нещо нормално. На север обаче е страшно.
- Къде ви завари земетресението?
- Бях си в стаята, в хотела. Имам и друго жилище, което ми бе предоставено от клуба, но все още не съм се нанесъл в него. Усетих труса, аз съм на десетия етаж. После пуснах телевизора и видях какво става. Ужас.
- Има ли паника, какво става в момента по улиците?
- Не. Паника няма. Това тук няма как да се случи. Японците приемат нещата спокойно и са страшно организирани в такива моменти. Веднага се формираха групи от спасители и медици, които да бъдат пратени в пострадалите райони. Въобще не може да става сравнение с реакцията на хората по други места по света. Гледах как се развиваха нещата в Хаити, а после и в Нова Зеландия. То бяха ревове, писъци и паника по улиците. В Япония няма такова нещо. Тук от векове се борят с подобни стихии. Във всеки един момент знаят, че може да им се случи нещо подобно. Ако не е земетресение, ще е вулкан. Само преди месец имаше изригване. И то доста сериозно. Това обаче не направи голямо впечатление на останалата част от света. Ако това, което се случи в Япония, стане у нас, България нямаше да я има. Щяхме да сме изтрити от лицето на Земята. Аз съм сигурен обаче, че японците ще се оправят, и то бързо. Само хората, които загинаха, няма как да се върнат. Всичко останало още след месец ще започне да се възстановява и до края на годината ще бъде така, както бе и преди ужаса.
- Чувствате ли се късметлия? Един от бившите ви отбори - Джеф Юнайтед, е в един от най-засегнатите райони - Ичихара.
- Може и така да се каже. Гледам какво става там. Ичихара е промишлен град, има много заводи и фабрики. Произвежда се мед и какво ли още не. Там е страшно. Гледам и какво става в Токио. Ужас. Магистралите се цепят, отварят се огромни дупки, пропадат коли. Но нищо не може да се сравни с острова, където земетресението бе най-силно. Бил съм в Стендай. Дори съм кацал на летището, което сега е залято с вода. То е непосредствено на брега на океана. Даже половината от него е построено във водата. Сега там вместо самолети има кораби. Страхотия. Но при нас всичко е наред, на фона на това, което се случва на другите места, разбира се. Животът си продължава нормално. Всички са на работа и вършат това, за което им се плаща.
- Имате ли приятели в пострадалите райони, чухте ли се с тях?
- Имам, разбира се, но няма как да се чуя. Невъзможно е да се направи връзка с тях. Телефоните там не работят. Хиляди треперят вътрешно за роднини и приятели. Интернетът също не работи. Няма как да се направи и връзка по скайп. Националната телевизия прави всичко възможно, за да даде най-точна информация. Веднага започнаха да предават на живо от пострадалите райони. Показват разрушенията, как работят спасителните екип, колко и кои жертви са идентифицирани. Сега (б.р. към 15 часа, българско време в петък) дадоха последни данни. Жертвите били 52. Обявиха също, че повечето от тях са възрастни хора. Не са могли да реагират и да избягат навреме, други пък въобще не са разбрали какво става. Били са заклещени. Даже сега се говори за човек на 70 години и друг на 94, които са умрели от инфаркт на място, когато са видели стихията, която приближава към тях. Разбира се, има и хиляди, които все още са в неизвестност. Дано успеят да намерят повечето от тях. Надявам се, че жертвите ще бъдат възможно най-малко.
- Отборът ви бе ли разпуснат?
- Не. Продължаваме да тренираме. Мачове обаче няма да има. Обявиха, че първенството е прекъснато.
- Не се ли притеснявате от вторични трусове?
- Притеснени сме. Говори се, че може да има такива, но не можем нищо да направим. Дано се размине. Стига толкова ужас. Гледам пак какво става и не мога да повярвам на очите си. Водата влачи къщи, хиляди автомобили. Страшно е.
- Казвате, че при вас животът продължава нормално, но ще успеете ли да заспите?
- Едва ли. Няма шанс това да стане. В момента ми е рано - 22,00 часа е, но тази нощ няма да се спи. Вече от 5 часа съм пред телевизора и гледам какво се случва. Няма как да не се възхитиш на японците, като ги гледаш как действат и как се справят със стихията.
- Все пак не ви ли се иска да сте в България?
- Тук съм си добре. Скоро няма да се върна. Какво да правя? Нито футболът ни е като хората, нито държавата. В Япония съм от шест години. Не правя сравнения между двете страни. Просто са несравними. В България съм живял 28. И в нея се случва все едно и също. Искаме да се оправим, но не го правим. Защо? Ето това се питам. Отговор не мога да намеря. Затова по-добре да стоя в уредена държава.
- Не ви ли се иска обаче да се върнете и да промените нещо?
- Как ще стане? Футбол се прави с много пари. Дори Костурица в "Черна маца, бял котарак" го каза. А у нас ще ми дават 1000 лв. и ще трябва да търпя какво ли не. Да не говорим, че има отбори, които и толкова не плащат. Има една организация - Синдикат на футболистите. Какво прави тя, за да защити клиентите си? Нищо, а иначе всички са задължени да й плащат членски внос. И въобще такива работи. Това важи и за другите сфери на живота у нас.
- Как се представя Окаяма в първенството?
- Ами, трудно е. Нов отбор сме, съставен от млади момчета. Някои от тях за пръв път в живота си играят професионален футбол. Не бяха изпитвали чувството да играеш в мач за точки, но ще трябва да се справим. Старая се да им помагам с каквото мога.
- Значи сте нещо и като техен учител.
- Чак учител - не, но имам с какво да им помогна. Да им дам съвет. Ще успеем. Сигурен съм.
Андрей Андреев
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. star relax
2. яко
3. пътя на любовта
4. incendium amor!
5. la femme desiree
6. incendium veritas!
7. bgnetsociety
8. desire
9. ортодокс уики
10. кладенецът,душа
11. у4илище за родители
12. науката - не търси под вола теле!
13. светът на розите
14. за православни християни
15. айкидо
16. попътен вятър
17. светлината
18. светлините на дълбокото
19. океанско житие
20. православни светци
21. sourteardrop
22. политически строфи
23. свят на омиротворение
24. st valentine
25. България
26. още книги за бойни изкуства
27. не обичай деградето!
28. духовна библиотека
29. владимир висоцки
30. тайната на златното цвете
2. яко
3. пътя на любовта
4. incendium amor!
5. la femme desiree
6. incendium veritas!
7. bgnetsociety
8. desire
9. ортодокс уики
10. кладенецът,душа
11. у4илище за родители
12. науката - не търси под вола теле!
13. светът на розите
14. за православни християни
15. айкидо
16. попътен вятър
17. светлината
18. светлините на дълбокото
19. океанско житие
20. православни светци
21. sourteardrop
22. политически строфи
23. свят на омиротворение
24. st valentine
25. България
26. още книги за бойни изкуства
27. не обичай деградето!
28. духовна библиотека
29. владимир висоцки
30. тайната на златното цвете