А ако зрението ни бе в инфрачервеният спектър, как ли щяхме да виждаме света около нас?
А ако слухът ни долавяше ултразвуковите вълни, какво ли щяхме да чуем около нас?

Нашият свят е затворен между нашите сетива.
И единствено силите на ума и на въображението, може да разчупят оковите на заблудите, в които е окован. :)

отдавна сме свикнали да възприемаме реалността в нейната даденост, без да се замисляме. може би, защото така е по- лесно... разтваряме се в рутината и тривиалността, осъществявайки важната си мисия - живот и когато все пак решим да се замислим, се самозалъгваме, че е прекалено късно да променяме каквото и да е. поне така е обикновено...
всъщност, как протича животът ни?
в началото осъзнаваме действителността около себе си - ставаме съзнателни, приемаме на доверие всичко, представено ни за достоверно от хората около нас - наблюдаваме различни необясними явления, но обикновено ги отминаваме с безразличие - те така или иначе са необясними... На моменти все пак успяваме да уловим парадоксите, които възникват от срастването ни с логиката. Точно тук, по любознателните тръгват по пътя на познанието и обикновено стигат до констатацията на Соломон - трупаш мъдрост, трупаш тъга...

По пътят на просветлението вървят или идиоти или мазохисти :))

Какво се разбира под термина "път на просветление"? Че нещо много общо го даваш, Валсодаре.