Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.04.2009 09:58 - за японската вишна
Автор: hikari Категория: Тя и той   
Прочетен: 638 Коментари: 2 Гласове:
0



това е изключително писмо, което съпругата на един млад даймьо написала малко преди да посегне на своя живот. То не се нуждае от коментар.

Чувала съм, че случайността никога не влияе на хода на събитията тук, под небесния свод и всичко е съобразено с нечий висш и неизповедим промисъл. Да се подслоним под едно и също дърво или да отпием вода от една и съща река - това е било предопределено още векове преди да се родим. Тъй като душите ни са се врекли навеки в съпружески съюз, от две кратки лета сърцето ми те следва неотклонно като сянка. Любовта свърза нашите две сърза, за да се обичат и да бъдат обичани. Наскоро узнах че предстоящата битка ще бъде последната по твоя героичен път, затова приеми този прощален поздрав от своята любяща съпруга. Ето аз, която не храня надежди и не изпитвам радост от земното си битие, трябва ли да те отклонявам от твоя дълг и да разсейвам мислите ти със самият факт че съм жива? Защо? Нима не е по-редно да те изчакам на онзи път, по който всеки смъртен все някога ще поеме? Никога умолявам те, никога не забравяй многобройните благодеяния с които те обсипа нашият добър господар Хидейори.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. pegas08 - Тази решителна стъпка,
26.04.2009 22:48
достойна ли е за подражание днешно време?
цитирай
2. hikari - нямаме право да избираме часа на смъртта си
27.04.2009 17:01
пегас, това е една изключително красива и нежна история на изтока, която можем да сравним с историята на Ромео и Жулиета назапад... дали е редно съпругата да посегне на живота си когато вижда невъзможност да се събере със съпруга си? ... има различни видове дълг. в случая японската вишна е съчетала дълга към суверена със дълга към съпруга си по самоубийствен начин. но ако тази малка японка трябва да се грижи за деца или възрастни хора редно ли е да чака съпруга си при водите на Лета?... понякога по тежко е да продължиш пътя сам, отколкото да завършиш героично. мисля че това е по-тежка карма, поне в момента на избора. а от друга страна - пегас, животът има цикли, сезони. невъзможно е да бъде спрян. затова и в светото писание свещения съюз между съпруга и съпругата е докато "смъртта ни раздели". и тогава - няма универсални рецепти, няма успешни съвети. всичко е лично. добре е човек да остане сам, ако чувства че е време да се отдаде на божиите дела и добре е да се събере с друг - ако иска да се посвети на другия и на светските дела. и двата начина са правилни. а аз лично не приемам самоубийството като изход.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hikari
Категория: Изкуство
Прочетен: 4658503
Постинги: 6284
Коментари: 5529
Гласове: 11796