Днес нямам идея за нищо. Като че ли, когато се опитваш да бъдеш всичко, да се раздадеш на макс идва такъв момент, в който оставаш празен, или може би изчерпан. Сякаш няма какво повече да дадеш от себе си, макар да знаеш, че това е просто илюзия. Сякаш това е ужасен паразит и търсиш някакъв лек за него.
   Така се чувствам и аз. Пробвах много, пробвах от всичко, бях много, опитах се да бъда всичко и не успях. И точно, когато си мислех, че съм падналата в боя, се оказа, че понякога не този, който се нарича победител е такъв.
   През този период минах през най-различните етапи на метаморфоза, променях се, подобравях се, изпъкваха недостатъците ми, преоткривах се. Спечелих това, което преди не виждах- истината, разочарованията, какво е щастие. Преоткрих познатите неща, погледнати от нов, по-различен ъгъл.
   Ако някога се чувствате слаби и объркани, не се предавайте. Това може да е началото на нещо ново, което да Ви промени изцяло, да Ви направи по-добри, или просто по-подготвени за неочакваното. И все пак надеждата никога не затваря една врата, без да отвори друга. Какво мислите?