Постинг
26.03.2010 04:52 -
повод за размисъл
Автор: hikari
Категория: Изкуство
Прочетен: 495 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.03.2010 08:46
Прочетен: 495 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 26.03.2010 08:46
ПРОПОВЕД ЗА БЛАГОВЕЩЕНИЕ НА СВ. ДЕВА МАРИЯ
Забелязали ли сте как децата обичат Коледа, защото библейските събития на празника им напомнят приказка? Ангели пеят в хор от небето, девица ражда в пещера, вол и осел топлят с дъха си бебе в ясли, овчари изоставят стадата си нощем въпреки вълците... На повечето хора днес тези подробности звучат като екзотичен разказ от далечното минало, която няма нищо общо с реалния живот. Дори и тези, които вярват в посещенията на ангели според Библията, проявяват обясним скептицизъм, когато стане въпрос за съвременни срещи и разговори с духове.
Но за да разберем истинския смисъл на един библейски текст, понякога ние трябва да вникнем в същността на това, което той премълчава. С малко въображение можем да се поставим на мястото на библейския герой и да видим нещата през неговите или нейните очи. Ако сторим това, ще разберем, че идването на архангел Гавриил при девицата Мариам не слага край на нейните проблеми, а поставя само начало. Начало на коренно променен живот, в продължение на който тя непрекъснато преоткрива какво означава да се следва Бог.
Да започнем от времето след самото Благовещение. Когато установява, че е бременна, Дева Мария отива да посети братовчедката си Елисавета (Лука 1:39). Майката на Иисус Христос се среща с майката на св. Йоан Кръстител и Елисавета отдава почит на Мария, като казва: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба!” (ст. 42). В отговор Мариам изпява един възторжен химн на Бога, известен в християнството като „Магнификат”, който парадоксално обръща стойностите – силните падат от власт, а слабите се въздигат; бедните получават всичко, а богатите остават с празни ръце. Изглежда, че това е среща на топла радост и взаимна утеха за двете жени. Но какво не казва св. Лука?
Този апостол е единственият, който говори за зачатието на Дева Мария, защото е близък с нея. Другите евангелисти странно премълчават това събитие. То отсъства и от раннохристиянската литература (І-ІІІ в.). Почитта, която Елисавета отдава на Мария, несъмнено противоречи на реакцията, на която Майката на Христос се натъква в родното си село Назарет в Галилея. Ако днес самотните майки не стряскат никого, по онова време отношението към бременните неомъжени жени е доста сурово.
Срещата „в планинската страна” ни разкрива черти от живота на самата Дева Мария. Да съпоставим нейното положение с това на Елисавета. Очаква се Мариам да роди Спасителя на света, а Елисавета да роди неговия Предтеча. Голямата разлика между двете жени е, че според юдеите детето на Елисавета е рожба на чудо. Тя зачева на стари години, след като е безплодна цял живот, което напомня за случая с Авраам и Сара (Бит. 18:13). Всички юдеи узнават, че на бащата Захария се явил архангел Гавриил (Лука 1:15). Йоан е заченат по естествен начин, но Божият пратеник обещава, че бъдещият отрок ще бъде необикновен и велик пред Господа.
Какво е положението на Мариам? То е съвсем друго. Когато ангелът й се явява, тя е сама (в къщи или на извора според апокрифите). Съвсем млада е, около 14-15-годишна, неомъжена, но се оказва бременна. Въпреки че Мария не познава мъж, тогавашното провинциално юдейско общество не приема забременяването й като чудо. Самото напускане на Назарет и срещата с Елисавета въпреки проблемите с пътуването най-вероятно са бягство на Мариам от клюките и обвиненията. Ние днес възприемаме тази среща като радостна и приятна, но в действителност това едва ли е така. Елисавета е заобиколена от доброжелатели и почитатели, които се питат с възхита какво ще бъде бъдещото й дете, за което Бог е изпратил специално Своя архангел в храма. За разлика от нея Мариам е бременна мома без съпруг, сподиряна от остри погледи и злобни подмятания.
Но лошото тепърва предстои. Елисавета несъмнено ражда в къщи, обгрижвана от роднини и приятелки, докато Мариам трябва да стисне зъби и да издържи пътуването по тогавашните кални пътища до далечен град, където ражда в мръсна пещера, пълна с животни и миришеща на тор. До нея е само угриженият Йосиф.
Затова Девицата, която изпява възторжения химн пред Елисавета, знае от опит, че тези, които Бог възвеличава, рядко са възвеличавани от света. Тя знае, че тези обрати на съдбата по Божията воля не винаги са явни на хората. Тя знае какво означава да бъдеш верен на Бога, въпреки че нейните добродетели и жертва остават скрити за околните.
Мария, който е най-известната жена на земята през последните две хиляди години, същевременно ни дава пример за мълчаливо, незабележимо и саможертвено служение. За разлика от Елисавета, приживе не я облажават „всички родове” (Лука 1:48), защото тя е прославена едва след смъртта на Христос. Преди да стане това, тя трябва да преживее опасно и трудно раждане и да отгледа Син, Когото не успява да разгадае изцяло (Лука 2:48). Евангелията загатват, че клюките и клеветите около зачатието на Иисус никога не затихват (Марк 6:3). Дева Мария по всяка вероятност остава в Назарет и е сподиряна от обвиненията през целия си живот. Има моменти, в които тя не разбира напълно мисията на своя Син и изглежда, че се опитва да Го спре (Мат. 12:46). Като всяка майка тя более за Детето си и се страхува за Неговото бъдеще. Смазана от скръб под кръста на Голгота, едва след възкресението на Христос тя се уверява напълно, че богосиновството, предсказано от архангела, е истинска и вечна реалност.
Ние подражаваме на Дева Мария тогава, когато доброволно споделяме нейната жертва и живеем по начин, който е богоугоден, но неразбираем и чужд на хората и даже на нашите близки. Чували ли сте за майка, която с радост би се съгласила сина й да стане монах в строга обител или мисионер в друг континент? Такава майка няма. Майчината любов е може би най-великото чувство на света, но над нея стоят принципи, които не са дадени от хората, а от самия Бог.
И все пак защо Мариам се съгласява с архангела? Защото тя вярва в Бога, Когото възпява така искрено в своя химн. Тя почита Всевишния, Който гледа на нещата различно от хората, Който въздига Своите избраници, а не галениците на света, и Който никога не забравя обетованията Си за разлика от лъжците, с които се сблъскваме всеки ден. Откакто свят светува, обществото тачи самоувереността и наглостта, а не смирението и предаността, които са въплътени в личността на Мариам. В нейната крехка фигура ние откриваме изключителната любов на Бога, Който „заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария”.
проповед на о. Павел
Забелязали ли сте как децата обичат Коледа, защото библейските събития на празника им напомнят приказка? Ангели пеят в хор от небето, девица ражда в пещера, вол и осел топлят с дъха си бебе в ясли, овчари изоставят стадата си нощем въпреки вълците... На повечето хора днес тези подробности звучат като екзотичен разказ от далечното минало, която няма нищо общо с реалния живот. Дори и тези, които вярват в посещенията на ангели според Библията, проявяват обясним скептицизъм, когато стане въпрос за съвременни срещи и разговори с духове.Но за да разберем истинския смисъл на един библейски текст, понякога ние трябва да вникнем в същността на това, което той премълчава. С малко въображение можем да се поставим на мястото на библейския герой и да видим нещата през неговите или нейните очи. Ако сторим това, ще разберем, че идването на архангел Гавриил при девицата Мариам не слага край на нейните проблеми, а поставя само начало. Начало на коренно променен живот, в продължение на който тя непрекъснато преоткрива какво означава да се следва Бог.
Да започнем от времето след самото Благовещение. Когато установява, че е бременна, Дева Мария отива да посети братовчедката си Елисавета (Лука 1:39). Майката на Иисус Христос се среща с майката на св. Йоан Кръстител и Елисавета отдава почит на Мария, като казва: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба!” (ст. 42). В отговор Мариам изпява един възторжен химн на Бога, известен в християнството като „Магнификат”, който парадоксално обръща стойностите – силните падат от власт, а слабите се въздигат; бедните получават всичко, а богатите остават с празни ръце. Изглежда, че това е среща на топла радост и взаимна утеха за двете жени. Но какво не казва св. Лука?
Този апостол е единственият, който говори за зачатието на Дева Мария, защото е близък с нея. Другите евангелисти странно премълчават това събитие. То отсъства и от раннохристиянската литература (І-ІІІ в.). Почитта, която Елисавета отдава на Мария, несъмнено противоречи на реакцията, на която Майката на Христос се натъква в родното си село Назарет в Галилея. Ако днес самотните майки не стряскат никого, по онова време отношението към бременните неомъжени жени е доста сурово.
Срещата „в планинската страна” ни разкрива черти от живота на самата Дева Мария. Да съпоставим нейното положение с това на Елисавета. Очаква се Мариам да роди Спасителя на света, а Елисавета да роди неговия Предтеча. Голямата разлика между двете жени е, че според юдеите детето на Елисавета е рожба на чудо. Тя зачева на стари години, след като е безплодна цял живот, което напомня за случая с Авраам и Сара (Бит. 18:13). Всички юдеи узнават, че на бащата Захария се явил архангел Гавриил (Лука 1:15). Йоан е заченат по естествен начин, но Божият пратеник обещава, че бъдещият отрок ще бъде необикновен и велик пред Господа.
Какво е положението на Мариам? То е съвсем друго. Когато ангелът й се явява, тя е сама (в къщи или на извора според апокрифите). Съвсем млада е, около 14-15-годишна, неомъжена, но се оказва бременна. Въпреки че Мария не познава мъж, тогавашното провинциално юдейско общество не приема забременяването й като чудо. Самото напускане на Назарет и срещата с Елисавета въпреки проблемите с пътуването най-вероятно са бягство на Мариам от клюките и обвиненията. Ние днес възприемаме тази среща като радостна и приятна, но в действителност това едва ли е така. Елисавета е заобиколена от доброжелатели и почитатели, които се питат с възхита какво ще бъде бъдещото й дете, за което Бог е изпратил специално Своя архангел в храма. За разлика от нея Мариам е бременна мома без съпруг, сподиряна от остри погледи и злобни подмятания.
Но лошото тепърва предстои. Елисавета несъмнено ражда в къщи, обгрижвана от роднини и приятелки, докато Мариам трябва да стисне зъби и да издържи пътуването по тогавашните кални пътища до далечен град, където ражда в мръсна пещера, пълна с животни и миришеща на тор. До нея е само угриженият Йосиф.
Затова Девицата, която изпява възторжения химн пред Елисавета, знае от опит, че тези, които Бог възвеличава, рядко са възвеличавани от света. Тя знае, че тези обрати на съдбата по Божията воля не винаги са явни на хората. Тя знае какво означава да бъдеш верен на Бога, въпреки че нейните добродетели и жертва остават скрити за околните.
Мария, който е най-известната жена на земята през последните две хиляди години, същевременно ни дава пример за мълчаливо, незабележимо и саможертвено служение. За разлика от Елисавета, приживе не я облажават „всички родове” (Лука 1:48), защото тя е прославена едва след смъртта на Христос. Преди да стане това, тя трябва да преживее опасно и трудно раждане и да отгледа Син, Когото не успява да разгадае изцяло (Лука 2:48). Евангелията загатват, че клюките и клеветите около зачатието на Иисус никога не затихват (Марк 6:3). Дева Мария по всяка вероятност остава в Назарет и е сподиряна от обвиненията през целия си живот. Има моменти, в които тя не разбира напълно мисията на своя Син и изглежда, че се опитва да Го спре (Мат. 12:46). Като всяка майка тя более за Детето си и се страхува за Неговото бъдеще. Смазана от скръб под кръста на Голгота, едва след възкресението на Христос тя се уверява напълно, че богосиновството, предсказано от архангела, е истинска и вечна реалност.
Ние подражаваме на Дева Мария тогава, когато доброволно споделяме нейната жертва и живеем по начин, който е богоугоден, но неразбираем и чужд на хората и даже на нашите близки. Чували ли сте за майка, която с радост би се съгласила сина й да стане монах в строга обител или мисионер в друг континент? Такава майка няма. Майчината любов е може би най-великото чувство на света, но над нея стоят принципи, които не са дадени от хората, а от самия Бог.
И все пак защо Мариам се съгласява с архангела? Защото тя вярва в Бога, Когото възпява така искрено в своя химн. Тя почита Всевишния, Който гледа на нещата различно от хората, Който въздига Своите избраници, а не галениците на света, и Който никога не забравя обетованията Си за разлика от лъжците, с които се сблъскваме всеки ден. Откакто свят светува, обществото тачи самоувереността и наглостта, а не смирението и предаността, които са въплътени в личността на Мариам. В нейната крехка фигура ние откриваме изключителната любов на Бога, Който „заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария”.
проповед на о. Павел
ПРОПОВЕД НА ПЛОВДИВСКИЯ МИТРОПОЛИТ НА 29...
ЧУЙТЕ КАКВИ ЗАПОВЕДИ СЕ ПРОИЗНАСЯТ ОТНОС...
ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА "УСПЕНИЕ НА С...
ЧУЙТЕ КАКВИ ЗАПОВЕДИ СЕ ПРОИЗНАСЯТ ОТНОС...
ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА "УСПЕНИЕ НА С...
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. star relax
2. яко
3. пътя на любовта
4. incendium amor!
5. la femme desiree
6. incendium veritas!
7. bgnetsociety
8. desire
9. ортодокс уики
10. кладенецът,душа
11. у4илище за родители
12. науката - не търси под вола теле!
13. светът на розите
14. за православни християни
15. айкидо
16. попътен вятър
17. светлината
18. светлините на дълбокото
19. океанско житие
20. православни светци
21. sourteardrop
22. политически строфи
23. свят на омиротворение
24. st valentine
25. България
26. още книги за бойни изкуства
27. не обичай деградето!
28. духовна библиотека
29. владимир висоцки
30. тайната на златното цвете
2. яко
3. пътя на любовта
4. incendium amor!
5. la femme desiree
6. incendium veritas!
7. bgnetsociety
8. desire
9. ортодокс уики
10. кладенецът,душа
11. у4илище за родители
12. науката - не търси под вола теле!
13. светът на розите
14. за православни християни
15. айкидо
16. попътен вятър
17. светлината
18. светлините на дълбокото
19. океанско житие
20. православни светци
21. sourteardrop
22. политически строфи
23. свят на омиротворение
24. st valentine
25. България
26. още книги за бойни изкуства
27. не обичай деградето!
28. духовна библиотека
29. владимир висоцки
30. тайната на златното цвете
