Хапче срещу невежеството

Калина Андролова

"А какво примерно би станало, ако някой пожарникар съвсем случайно, неумишлено, занесе книга у дома си?"

Рей Бредбъри

Имам предложение. Театралната гилдия да подари на министър-председателя и на финансовия министър по един многозначителен екземпляр от книгата "451 градуса по Фаренхайт" на Бредбъри. Заклевам се, че не са я чели. А всъщност е писана за тях! Задължителна е. В антиутопията на Бредбъри са премахнати люлеещите се столове, защото са прекалено удобни.

Хората искали да си седят така, да се люлеят на столовете и да разговарят. Имали време да мислят, а това не се харесвало на управниците. Така постепенно изчезнали градините. Та и нашите управниците днес: "Айде, нема нужда от балет! Нема нужда от феодални старци! Нема нужда от опера!"

А от какво има нужда? От стриптийз бар срещу парламента, на площад "Народно събрание"? Че къде по света има такъв изненадващ сюрприз? Изкуството учи човека да мисли, то е разгадаване на Вселената.

Да не подпомагаш Чайковски в пазарната битка с пеещите голи простакеси означава да не разбираш същността на Божествения замисъл. Трябва ли следващото поколение да чете, да посещава театрални пиеси, балет, опера? Министър-председателят Бойко Борисов да каже. Той още не знае какво ще направи, но иска да е нещо велико. Като обратната мисия на пожарникаря Монтег (главния герой от книгата на Бредбъри), чиято задача е да изгаря книги. Не щеш ли обаче, Монтег решава да прочете няколко. Книги.

И разбира, че ако хората се занимават просто с "неща", то изкуството се занимава със "смисъла на нещата".

Как реагира изкуството на срещата с масовата култура?

Срамежливо, разбира се. "Уилям Блейк, това е онзи от Седморката на Блейк, нали?" - пита ме веднъж един депутат. Сигурна съм, че културните му спомени са по-широки, включват и семейство Мейзга. Тогава разбрах, че България не съществува вече, това е име, което даваме на една абстрактна идея. Защото държавата трябва да подкрепя финансово елитарното изкуство и много фино да потиска катастрофичните изблици на ниската култура. Елитарната култура се прави от хора, които не се ръководят от законите на пазарната логика, тоест истеричен стремеж за по-голяма печалба. Ако беше така, на пазара щеше да съществува само порокът.

Елитарната култура се прави от хора, които обичат дългия труд

Които познават дълбокия смисъл. Обичат да преведат 4000 страници от латински, за да има българската култура "Сума на теологията" от Тома Аквински. Този превод ще го прочетат 100 души, да, но това е труд за 100-те души на всяко следващо поколение и така до вечността. Тези 100 души на всяка генерация обаче ще бъдат част от интелектуалния елит, съизмерим с елитите на целия свят. Фатално е културата на един народ да бъде сведена до жартиерно забавление. Състоянието на културата днес чертае политическото управление утре! Театрите трябва да бъдат поддържани живи не защото ще бъдат уволнени хора, а защото всеки български гражданин има право на среща с културата. Да бъде лишаван българинът от средища е примитивно орязване на свободите.

У нас винаги сме свидетели не на умен, обмислен и гъвкав механизъм за решаване на проблемите, а на грубо и безпросветно отношение. Може би защото по закономерност на природата, който не гради, трябва да руши. "И като се представяха за мъдри, те глупееха." Тази изящна фраза от Библията чудесно описва намеренията на днешните управници за ликвидаторство в културата. Прекалената консумация на власт създава политически халюцинации за безпардонна правота. И накрая, о, Господи, те говорят само за себе си! За собствените си причини.

Но както знаем, и дяволът тълкува своите цели художествено.

Най-общо има два основни начина за финансиране на културата.

Американски: държавата създава законови удобства, такива, че бизнесът да инвестира в култура. Френски: държавата директно инвестира в култура - разглежда културата като социална нужда и пр. Има и доста хибридни форми, характерни за Скандинавия. А какво се случва у нас? Казах ви: 451 градуса по Фаренхайт.

"Ако правителството е некомпетентно, не казвай нищо на народа. Предлагай на хората конкурси, които могат да спечелят, ако си спомнят думите на колкото се може повече популярни песни и пр. Набий в главите им безобидни данни, толкова много, че да се задушат от тях, като същевременно се смятат за "много умни" поради това, което знаят. Тогава те ще имат чувството, че мислят, че се движат, без всъщност да са се помръднали. И ще бъдат щастливи" - пише Бредбъри. Забележете, че управниците винаги предпочитат безкултурието. От преките ни шефове разни, които задължително предпочитат вежливите глупаци пред умните служители, до висшите управленци на страната, които предпочитат раболепието пред интелигентността. По интуиция усещат, че знанието е равностойно на властта.

Дълго време интелигенцията беше на страната на тези, които се бореха неистово срещу намесата на държавата в икономиката, културата. Може със сигурност да се каже, че тя постигна своето. Но резултатите са пагубни за самата нея - интелигенцията почти изчезна, стопи се в пространството на "свободата". На мястото на културните дейци се появиха хора, сеещи псевдокултура. Вече нямаме надарени хора, немислещи за пари и богатство, които да обединят нацията. А тя, горката, е в период на разпад. И понеже си нямаме интелигенция, която мощно да бие камбаната, си караме по старому, вършейки ритуално самоубийство със самите себе си.